Методи Андреев - член на СДС

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Радио Пловдив: СДС номинира заместник-председателя си Румен Христов за кандидат за президент. Разбира се, имаше и обидени. Загубилата вътрешната надпревара Надежда Нейнски изпрати „кърваво писмо” до избирателите си. ДСБ дадоха да се разбере, че не приемат избора и се разбра, че номинират все още невлезлия в Европейския парламент Светослав Малинов, който е бил личния избор на лидера на партията Иван Костов и явно ще се стига и до предварителни отворени избори в десницата. С този анонс започвам разговора сега с члена на националния съвет на СДС и една от емблематичните фигури в синята партия г-н Методи Андреев, който е събеседник в програмата на Радио Пловдив.

Първо, кажете за синята номинация – Румен Христов за кандидат за президент, който вчера бе излъчен на заседанието на националния съвет с какво според вас той спечели повече гласове отколкото евродепутата Надежда Нейнски и която също е емблематична фигура за дясното, за демократичното движение у нас.

Методи Андреев: Сега, искам първо да ви поправя – аз не съм член на националния съвет. Аз лично ако бях на тоя национален съвет и имах право да гласувам щях да гласувам за Надежда Нейнски не заради друго, значи, аз не си правя илюзия, аз съм от тия хора, които така се мъча да бъда обективен и да бъда реалист: който и да издигне Синята коалиция избори за президент не може да бъдат спечелени от нас в този момент при това електорално състояние. То е ясно на всичките. Може би само някои болни мозъци или по-скоро затворили се в себе си политици могат да си мислят някакви други неща. Но според мен, аз така мисля, може и да греша, Надежда Нейнски щеше да изкара при всички случаи повече проценти, а аз смятам, че за Надежда Нейнски нещата са ясни – всичките нейни положителни и отрицателни страни са известни на цялото общество, били са дискутирани дълги години в обществено-политическия така дебат. Нещо повече. Смятам, че Надежда Найнски щеше да бъде кандидатурата, която при всички случаи ако беше издигната, някак си ДСБ нямаше какво толкова много да прави освен да я приеме, защото в крайна сметка тя беше успешния външен министър на управлението на ОДС.

Р. П. – Да, обаче, но пък по време на нейното председателство се разцепи ДСБ от СДС.

М. А. – Е, така е, вярно е, вярно е, и това е вярно, но колкото вина носи едната част, толкова вина носи и другата част. Аз затова казвам – всички положителни и отрицателни на Надежда Нейнски са известни на обществото.

Сега, кандидатурата на Румен Христов, спомняте си Румен Христов влезе в СДС преди две години, две години и половина, мисля, че беше.

Р. П. – Да, той беше основен конкурент на Мартин Димитров за председателския пост.

М. А. – Точно така. И аз смятам, че на вчерашния избор по-скоро кандидат-президент не знам дали е избран, нали, избран е формално, избран е за кандидат за президент на СДС, но по-скоро аз си мисля, че вчера СДС номинира следващия кандидат за свой лидер. Защото, Мартин според мен допуска някои много важни стратегически грешки. Първо, издигайки Румен Христов Мартин не може да гарантира, че това ще бъде припознатия и от ДСБ кандидат, както вие казахте ДСБ не го приема.

Р. П. – Спомняме си, мисля, че беше 1999 или 2000 г. , тогава премиерът Иван Костов даже имаше отправено искане до тогава президента Петър Стоянов да махне г-н Христов от администрацията си като секретар в президентството и това също беше една от темите за конфликта, защото с това завършвам вметката, защото г-н Румен Христов се смята за така ДПС-нишката в ръководството на СДС поради близостта му с Бисеров.

М. А. – А, не само с Бисеров, а сега с отцепника от ДПС Касим Дал също, те знаете имат близки контакти. Лично аз смятам, че кандидатурата на г-н Румен Христов напълно отговаря на силата на СДС – това е възможността на СДС да номинира кандидат за президент, това и прави. Това е моето мнение по въпроса. Какво повече да кажа сега? Аз лично казах ако бях член на националния съвет бих подкрепил Надежда Найнски, не че с това смятам, че ще спечелим изборите. Но щях да се водя от идеята, че да изкараме колкото може повече проценти и по-малко трудно да е изборът на общ кандидат на Снята коалиция. Сега вече става трудно: и избор на кандидат на Синята коалиция става трудно, и спечелването на по-голям брой проценти, според мен, става трудно независимо какви договорки имат с Касим Дал или с който и да било друг. Най-вероятно, сега тук трябва да си кажем, че с избора на г-н Румен Христов при всички случаи, аз не знам как може да стане по друг начин, при всички случаи е имало намеса и от страна на НИС, все пак той е заместник-председател на СДС...
Р. П. – Да, това е било предложението на НИС. Точно така.

М. А. – Ето, вижте, значи аз тези неща не съм ги следил в интерес на истината, но виждате в една такава тежка ситуация, в която е изпаднало въобще старото дясно, ние си позволяваме да избираме председател на партията в един тесен кръг от съмишленици и то след като партията, нейният върховен ръководен орган, казва кой да бъде. Просто, честно да ви кажа, чудя се на акъла на Мартин Димитров. Така беше с номинацията на Владо Кисьов. Ама, извинявайте, ние сме консервативна партия. Значи за една консервативна партия кое е най-важното за нея – да изгражда и да развива своите кадри. С какво е известен Вадимир Кисьов? Беше председател на общинския съвет, преди това беше главен преговарящ. Вие може да направите проверка и ще видите, че през неговия мандат като председател на общинския съвет това е времето, през което бяха направени едни от най-много заменки с общинска собственост. Ми тогава, по онова време. Аз, аз затова казвам: ние непрекъснато избираме по-трудното и по-нереалното.

Р. П. – Да се върнем на президентските избори. Като казвате, че дефакто, обективно погледнато наистина е така – президент, издигнат от Синята коалиция не може да спечели изборите, въобще има ли смисъл да бъде издиган тогава от страна на Синята коалиция кандидат за президент? Не е ли по-логичното в рамките на Европейската народна партия да се остави най-влиятелната и голяма партия каквато в момента е ГЕРБ да излъчи една кандидатура и останалите да сестрински партии както е модерно да им се казва да го подкрепят?

М. А. – Да, аз винаги съм го твърдял, че това е най-нормално, това е европейско поведение. Но нито ГЕРБ е искала това нещо, нещо повече, според мен ГЕРБ направи много неща това да не се случи.

Помните ли като беше дошъл тук Силвио Берлускони, който е един от приятелите на Бойко Борисов, той му даде така един прагматичен съвет – Силвио Берлускони може да е всякакъв, но в Италия има сериозно влияние, защото мисли прагматично, защото мисли бизнесменски кое ще е изгодно на неговата партия, на неговата страна, ето, той каза: г-н Борисов, хубаво е да направите коалиция с вашата сестринска партия. Ако това беше се случило, ако Бойко беше преценил, че не е толкова силен колкото си мисли, защото трябва да ви кажа, че в момента ГЕРБ, е, вие може би го наблюдавате особено в Пловдив това се вижда, не трябва въобще да почиват на лаврите, че спечелиха управлението на страната, нещата все повече и повече работят в посока ГЕРБ да не е фаворит на следващите избори – и местни, а може би и президентските, защото това, което става, тая тежка криза, която не е докарала ГЕРБ, докара я тройната коалиция, тя е световна криза, с решенията, които бяха направени от тройната коалиция още повече утежниха положението, но в крайна сметка ние не можем само да се извиняваме с тройната коалиция.

Р. П. – Да, разбира се, управляващите винаги получават негативите и от своето управление, това е така.

М. А. – Ако от началото беше тръгнало точно това логично управление защо му беше на Бойко да прави негласна коалиция, скрита коалиция с Волен Сидеров? След като в този парламент той има 135, чуйте какво ви казвам, 135 народни представителя, които са членове на партии, членки на Европейската народна партия. На времето ОДС управляваше със 136. Защо му беше тая работа? Тогава щеше да е най-логично да бъде кандидат за президент от ГЕРБ, евентуално, вицепрезидента от Синята коалиция, и тогава нещата щяха да бъдат абсолютно гарантирани. Сега обаче нещата не са така. Сега виждаме, ето, в София г-жа Фандъкова, която беше подкрепена на времето от Синята коалиция, тя като кмет и като човек е перфектен, аз не мога да кажа нищо, тя не е корупционна, няма около нея така корупционна история, работи нормално, действително открито, но имайте предвид, че все пак г-жа Фандъкова ни каза две думи по отношение на председателя на общинския съвет на София, за който се говореха и излезнаха в печата доста нелицеприятни, Андрей Иванов мисля, че се казваше, еми, сега ти си кмет, кажи няколко думи по тоя въпрос, той е председател на общинския съвет, от твоята партия е... Е, това политиканстване мен лично ме дразни в съвременната българска политика. Да беше взела отношение, тя дума не обели по въпроса за Андрей Иванов. И сега мен това ме кара да смятам, че там всъщност тя не решава нещата, тя може като човек да е изключително морален, честен и почтен, но тя не свири първа цигулка, тя свети с отразена светлина. Ето, това е положението, сега ние как да подкрепим ГЕРБ, за какво да го подкрепяме ГЕРБ? Затова, че ГЕРБ досега винаги е поставяла под въпрос политическите мнения на Синята коалиция, а между другото някои от тях и повечето от тях ги изпълнява, никой не ги е приемал като свое решение официално. Не, че ние сме по-умните, но в крайна сметка ГЕРБ през тези години, в които управлява, трябваше да покаже поне елементарна коалиционна култура. Те са по-силните, те са управляващите. Но редно беше ние да бъдем, как да кажем, техните застъпници и да бъдем техните гаранти в тоя парламент. В началото бяхме такива, но в крайна сметка нещата се промениха особено с това Белене: иде ми - дойде ми; ще я правим - няма да я правим; вредна е - не е вредна, нали... Извинявайте, но ние сме консервативна партия, поне така смятам, че сме и ние едно нещо като си го кажем то е така. За нас Белене е вредна! Приключваме по въпроса. Тя е политически проект на руснаците, не е икономически. Ако тя носи на България някаква полза тогава бихме могли да говорим по въпроса. Но Белене не носи на България никаква полза. И въпреки всичко виждате: един път така, един път иначе. Това поведение ние не го одобряваме. И затова е сложна ситуацията, затова, иначе щеше да бъде много проста: президентът – кандидат от ГЕРБ, нашият кандидат – вицепрезидент и нещата бяха сигурни. Това обаче го пожела Бойко Борисов така да бъде. От тук насетне...

Р. П. – Ще видим от тук насетне какво ще се случи на самите избори. Благодаря ви за участието в програмата на Радио Пловдив. Методи Андреев – ключова, емблематична фигура в СДС.

Споделете

Методи Андреев - член на СДС

Споделете

Актьорът Стефан Попов на гости в "Клуб Неделя"

Писателят Димитър Гачев и актьорът Петър Тосков - на гости в "Клуб неделя"

"Ден след ден" проблеми и приключения

Дебютанти и ветерани "Точно днес"

Откриха ремонтирания път Юндола – Разлог

За Радио Пловдив

Програми

Още