Михаил Иванов - анализатор, експерт по етнически въпроси

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

{audio}
Радио Пловдив: Когато примитивният национализъм се превърне в убежище за отчаяните политици, обществото е изправено през опасността за го заслепи омразата. И да загуби ориентир. И двете неща обаче се случиха при инцидента на петъчната молитва пред джамия „Баня Башъ” в столицата, когато националистите на Атака нанесоха мощен удар на националното ни самочувствие. А пък ние отрезняхме от факта, че понятието патриотизъм е сериозно девалвирало в координатната система на ценностите ни.

Добро утро казвам сега на Михаил Иванов – бивш съветник по етническите въпроси на президента Желев.

Какво се случва с етническата и религиозна толерантност на българина, г-н Иванов, в контекста на последните събития?

Михаил Иванов: Аз за разлика от вас бих си позволил малко по-оптимистичен тон. Какво се случи? Случи се, че една шепа ксенофоби се опитаха да провокират религиозния и етнически мир в страната и се оказа, че никой не прие това. Реакциите от всички страни, реакциите в самото общество, реакцията сред най-обикновените хора бяха отрицателни, т. е. те не бяха приети. И си мисля, че този път отново сработи това, за което сме говорили и друг път и сме си го мислили, че всъщност не сме толкова нетолерантни. Хората не приеха това, което става. И ние виждаме, че сега те даже смекчиха тона и започнаха да търсят разни други изходи от положението, в което попаднаха.

Р. П. – Заиграването с етническата карта си мисля, че крие много опасности, но точно в този момент това е един предпочитан ход не само от страна на ДПС и Атака, но и от противниците им, които поискаха забрана подред и на етническата, и на националистическата партия. Как си обясняваме тогава факта?

М. И. – Да, това ние го наблюдаваме 22 години. Специалистите казват при ситуация, че етноцентризмите се усилват, значи, когато имате две обособени етнически страни, които се противопоставят една на друга, те удряйки се се усилват. И всъщност аз не мога да си представя как Волен Сидеров, който според мен е човек с доста голям опит, не си дава ясна сметка, че това, което прави фактически укрепва позициите на хора като Ахмед Доган, който той е обявил за свой главен противник, даже го обвинява в ислямски фундаментализъм. Така че отново се прави опит, този път вече той е пародиен, той е гротескен, да се използва етническата карта, за взаимно усилване на две противостоящи си групи. Все пак трябва да бъдем справедливи и да кажем, че досега нашите турци или по-общо казано нашите мюсюлмани в България, включително и привържениците на ДПС в продължение на 22 г. никога не се поддадоха на провокации и не се ангажираха, не навлязоха в едно пряко противопоставяне, едни пряк сблъсък, включително и физически сблъсък. Докато виждаме, че от страна на една шепа хора от Атака именно това се търсеше – търсеше се физическа провокация, физически сблъсък.

Р. П. – Можете ли да коментирате, че и от двете страни беше налице нежеланието, опита за провокация беше видим и от страна на мюсюлманите. Например, защо те превърнаха в молитвено място пространството пред джамията, а не останаха вътре?

М. И. – Нека веднага да отговаря на това и много бих искал хората от администрацията на Софийска община да чуят: ние трябва да си даваме сметка, че сме отворен свят, както и в другите европейски страни, и в нашата държава навлизат емигранти и броят на емигрантите-мюсюлмани в София много силно е нараснал. Ние имаме много араби, имаме цели улици с арабски магазини в София. Всичките те са мюсюлмани и ходят в петък на джамия. Вярно е, че в обикновените дни джамията е достатъчна, но е също така вярно, че е абсолютно недостатъчна по време на петъчната молитва. Ето, това е причината, поради която се изнасят тези килими навън, за да могат всички да се молят. И по-добре е да се познават отблизо нещата и да си даваме сметка, че това не са нашите съграждани-турци. Това са хора, които са дошли от арабските страни.

Р. П. – Да, но именно нашите съграждани са допуснали да се случи това. Защо се оказва така, че демокрацията се оказва губещата в една такава ситуация?

М. И. – Тук искам да разгранича, че ясно беше, че кмета на София Йорданка Фандъкова реагира много твърдо, много отмерено включително и по време на словото й за 24 май, нейните думи да бъдат удовлетворение, но в същото време в общината трябва да има ред. В общината трябва ясно да се разбере, че така не може, значи не може да се дава така безотговорно разрешение, но всеки, който поне мъничко разбира от сигурност ще си даде сметка, че тази близост на една агресивна група до хора, които ще се молят и която е отишла там с цел противопоставяне, тя може да предизвика сблъсък. Т. е. имаме игра с огъня и действително дърпаме дявола за опашката. Аз лично смятам, че отговорността на администраторите, на тези, които са дали разрешение в Софийска община е много голяма, даже бих казал съизмеримо голяма с отговорността на провокаторите от Атака.

Р. П. – Да, защото на тях тепърва ще им се наложи да пишат тази наредба, в която трябва да бъде упоменато може би, че в молитвен храм не може да има протести, в близост до молитвен храм не може да има протести както и, че може би трябва да бъдат забранени високоговорителите, когато приемаме все пак, че призива към отстояващите същата религия, от една вяра е силно необходим и, че той е част от молитвата.

М. И. – Значи що се отнася до това викане от джамията, от минарето, нека да си представим центъра на София. Това е един доста шумен център, а сега вярно е, че със строителството на метрото нещата са малко по-тихи, но там в края на краищата има кръстовище на трамваи, там има автомобилен транспорт, там има глъчка на улицата и аз се питам действително какво толкова пречат три или четири, дори и пет минути през деня, през деня, когато се вика от минарето.

Аз се обърнах да се посъветвам, да си поизясня нещата към мои приятели-мюсюлмани. Питам се през нощта вика ли се? Мисля, че не, защото трябва да е някъде около 5 ч. Значи това аз не го разбирам. Не разбирам и освен това между тези, които там бяха да провокират аз не знам да е имало поне един, който да живее всъщност на мястото около джамията.

Р. П. – Г-н Иванов, опасното в този случай е, че ако в столицата има достатъчно шум, който е фоновата среда, за да може да бъде добре чут един такъв призив, то в много по-тихите места на България каквито са например Източните Родопи, Западните покрайнини също, се оказва, че това мълчание, тази тишина много сериозно може да бъде разбудена от едни такива възвания особено с високоговорители. Какво ще се случи ако бъде позволено в центъра на държавата, в столицата и на останалите места? Това не трябва да се получава.

М. И. – Досега ние се гордеехме, че в София на едно много малко разстояние имаме синагога, имаме църква „Света Неделя”, имаме католическа църква между другото е съвсем наблизо там, имаме джамия. И това беше част така да се каже от нашата гордост, с това ние казвахме „Ето, вижте колко сме толерантни и как при нас живеят културите.”

Аз се питам, аз се питам в кое точно селище на страната ни това викане от минаретата на джамиите пречи някому. Досега знам само за София, определено. Не знам някъде другаде някой да е казал това на мене ми пречи. Но, разбира се, тези, които сме християни по традиция, които принадлежим на една малко по-различна култура се смущаваме. Аз примерно, когато съм бил в мюсюлмански страни, действително това ми е бил проблем сутрин, и то рано сутрин, това е преди 5 ч сутринта, когато се вика от минарето. Но аз се питам – къде у нас това се случва?

Р. П. – Може ли една така наглед невидима национална идентичност, сама по себе си невинна, представител на различна етническа група – дали това е етнически турчин, мюсюлманин, член на ДПС, Циганин или дори отцепник от ДПС, какъвто например е Корман Исмаилов.
...

М. И. – Така че ние говорим за етническа религиозна принадлежност, тук нямаме предвид политическата ориентация. Да, и какво?

Р. П. – Събрани в един цялостен образ да се превърнат в някакво етническо чудовище, заплаха за сигурността на нацията?

М. И. – Значи, точно тези събития около джамията показаха, че опасност за сигурността на нацията всъщност няма, че нашето общество твърдо се разграничи от една много малка група хора, които провокираха етническия или религиозния мир и, че в нашето общество има достатъчно много сили да не се допуска едно подобно развитие.

Р. П. – Кажете обаче според вас в момента етническо напрежение на верска основа все пак? Среща ли отпорът на институциите?

М. И. – Това, което в момента се прави, се прави поредният опит да се извлече политическа полза, да се извършва политическа спекулация с някакъв дребен користен интерес за няколкостотин или няколко хиляди гласа повече. Ето, за това става дума. Ние сме в навечерието на избори, трябва идентичността на Атака да се укрепи, те загубиха доста голяма част от своя електорат, тъй като изпаднаха в сянката на ГЕРБ и сега трябва да кажат на всички „Ето ни, ето, нас ни има!” Всичките тези скандали, а те са няколко тук за много кратък период от време, говорят именно затова: искаме да ни забележат, искаме да ни видят, искаме да съберем по този начин привърженици. Това е изключително опасна игра с огъня. Защото вярно е, че огромната част от хората у нас се разграничават от такива неща, но по някой път много малко е нужно, за да се премине една граница, от която няма връщане. Така че Атака много безотговорно постъпва и аз категорично бих посъветвал всички български политици да престанат да заиграват, по-голямата част от тях вече не го правят, да престанат да заиграват с тази етническа карта. И още нещо искам да кажа. Значи, ние сме религиозни и етнически различни, но слава Богу, и това се прие в широки кръгове от нашето общество, а пък особено и сред политическия елит, ние все пак изграждаме своето бъдеще като гражданска нация. Всички граждани на България – това е българската нация. Но това е – ние сме едно единно цяло и трябва винаги да се грижим за него. Онези, които допускат подобни провокации и които нарушават законите, които всъщност се оказват, че може би ще бъдат наказуеми по Наказателния кодекс, защото там има много сериозни текстове фактически, те не приемат този подход, че все пак ние сме едно единно цяло – българи, турци, арменци, роми, евреи и т. н.

Р. П. – Да ви попитам на финала на този разговор как виждате развитието на политическия процес при условие, че Атака все пак бъде забранена? Възможно ли е това да се случи? През 21 век и в изборно време!

М. И. – Аз споделям възгледа на г-н Константин Пенчев, нашия омбудсман, че към това трябва да се пристъпи много внимателно, то стана ясно, че, когато говорим за забрана Конституционния съд има думата, аз не съм юрист, не искам да навлизам в тези дебри, аз лично смятам, че сега в момента трябва да действа закона в онази си част, която предвижда наказание по Наказателния кодекс. Там имаме едни членове 162, 163 и 164 и които трябва да си влязат в действие и сега нещата са в режим на процедура. Доколкото разбрах Софийската градска прокуратура е поискала да бъде разследван случая, тя се е обърнала към следствените органи и чака резултатите.

Що се отнася до забраните – тези забрани според мене ще бъдат една пропорционална реакция. Трябва да се опита първото: който е виновен конкретно и индивидуално да бъде наказан и то сурово. Като партия Атака тя си има свои привърженици. Не всички тези привърженици тръгнаха след Волен Сидеров, защото следват неговото неблагоразумно поведение и защото одобряват неговото неблагоразумно поведение.

Р. П. – В тази политическа игра особено важна е ролята на премиера. Какво трябва да бъде неговата позиция?

М. И. – Аз мисля, че г-н Бойко Борисов е много популярен сред всички български граждани. Кой не знае Бойко Борисов, кой не е слушал за него... Не знам, не винаги бих приветствал неговите послания, защото мюсюлманите в България не са забравили, че той веднъж се изрази така, че възродителния процес трябва да го осъдим с неговите методи, а не с неговите цели. Освен това министър Цветанов заяви в Брюксел, че ромите са опасност за националната сигурност в България. Т. е. ние имаме популизъм и в поведението на ГЕРБ. Що се отнася до конкретния случай дейците на ГЕРБ ясно се разграничиха, ясно възприеха един тон на умереност и ми се струва, че това е видно за всички. Даже Бойко Борисов каза: „Аз подкрепа на такава цена не искам”. Това е едно силно изречение и трябва да бъде одобрено.

Р. П. – Очевидно разговор, който изисква продължение заради значимостта на темата и заради различните ракурси към нея. Чухте Михаил Иванов – бивш съветник на президента Желев по етническите въпроси според когото народа ни е достатъчно мъдър и може сам да прецени силата на събитията.

Споделете

Михаил Иванов - анализатор, експерт по етнически въпроси

Споделете

Актьорът Стефан Попов на гости в "Клуб Неделя"

Писателят Димитър Гачев и актьорът Петър Тосков - на гости в "Клуб неделя"

"Ден след ден" проблеми и приключения

Дебютанти и ветерани "Точно днес"

Откриха ремонтирания път Юндола – Разлог

За Радио Пловдив

Програми

Още