Иво Христов, политолог

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Радио Пловдив: Формира ли се нова тройна коалиция в парламента с третия вот на недоверие към правителството, поискан от ДПС и БСП и подкрепен от Синята коалиция – този въпрос стои на дневен ред и най-вече след като самия лидер на БСП Сергей Станишев се обърна с призив към десните, който гласи „Всички срещу ГЕРБ за национално спасение!”. Следващият разговор цели не само да даде прогноза за крайния ефект от третия вот на недоверие към правителството на Бойко Борисов, но и да дефинират точно целите на основните политически партии и до колко те действително не се превръщат в поредната театрална постановка, целяща да мотивира електоралната подкрепа месеци преди президентските и местните избори. По темата ще разговаряме с доц. Иво Христов от катедрата по социология на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”.
{audio}
Да започнем може би, първо, с най-интересното от този вот, а именно решението на Синята коалиция да го подкрепи, което пък за първи път ще изправи сините заедно до БСП и ДПС. Вие как тълкувате това?

Иво Христов: Като ситуативна мярка. Първо, в последните вече година близо вече се забелязва една ескалация в напрежението между Синята коалиция и лично министър Цветанов, а, второ, смятам, че именно тази ескалация на напрежението би трябвало да бъде добре обвързана с предстоящите избори, където Цветанов играе двойна роля – хем на министър и вицепремиер, хем ръководител на предизборния щаб на ГЕРБ, т. е. той бива атакуван и като политическа фигура, и като член на изпълнителната власт, на правителството. И в този смисъл това, което на някои им се привижда като тройна коалиция е просто ситуативно нагласяване на интересите, съвпадане на интересите с оглед този предстоящ вот, в контекста, пак повтарям, на изборите. Всички тези действия трябва да бъдат преценявани само ситуативно с оглед на предстоящите местни избори.

Р. П. – А, защо Синята коалиция не внесе месеци по-рано вот на недоверие за вътрешната сигурност?

И. Х. – Ами, защото последната грижа на българските политици е да артикулират реалните проблеми на обществото. Прощавайте за директния отговор. Разбира се, всяко политическо действие е изпълнено със значителна доза лицемерие не само тук, в България, но и в т. н. от някои хора „бял” свят. Проблемът е, че тук демагогията ни идва малко в повече на фона на тоталната мизерия и социален провал, наречено български преход. Така, че това са според мене мотивите.

Р. П. – Т. е. сега този вот на недоверие идва в много удобен момент за всички политически партии?

И. Х. – Той не идва, той е иницииран, както се досещате. Той някак си не е природно явление, той е иницииран от политическите групи, които имат интерес от него като да си позволя да се самоцитирам, иронично бях казал на едно място – това си е продуктово позициониране преди поредните политически действия, тъй като т. н. електорат е доста изпосталял, между другото, дълбоко отвратен или пък е неглижиран по всякакъв начин към всякакви политики, трябва по някакъв начин към всякакви политики, трябва по някакъв начин да се поддържа интересът от действието, това е единият от тях. Бързам веднага да отбележа – това съвсем не означава, че проблемите, които са посочени в мотивите за искане на вот на недоверие и въобще по т. н. сектор вътрешна сигурност и вътрешен ред е меко казано на критичен минимум, въобще на атрактивност, защото действително за последните 20 г. такова безобразие каквото в момента съществува в този сектор никога не е имало, дори в славните борчески години на 90-те години на миналия вече век.

Р. П. – А, вие виждате ли продуктово позициониране, ако мога да си позволя да ви цитирам, и във взривовете, които избухнаха пред централите на ДПС и РЗС?

И. Х. – Откъде да знам? Да ви кажа честно разбира се, че такава хипотеза въобще не бива да се изключва, защото всичко е възможно. Но аз не виждам някакъв особен ефект във връзка с т. н. взривове, лошото е ако действително някой започне да използва това като реален аргумент в противоборството в България, защото българската история в един съвършено различен контекст, помните такъв тип политически почерк, имам предвид годините между 21 и 25-та, които са едни от най-черните в новата българска история.

Р. П. – Интересно е изказването на лидера на БСП Сергей Станишев, който протегна ръка към десницата, с думите „Всички срещу ГЕРБ за национално спасение!”, а доколко БСП използва ситуацията, в която е изпаднала Синята коалиция, за трупа точки в момента?

И. Х. – Ами, успешно. Друг е въпросът, че синята коалиция отчаяно се опитва все пак да запази своята самоидентификация като някаква политическа сила. Както знаем, ресурсите на тази политическа организация се колебаят някъде около 4 – 5, максимум до 6 процента, в зависимост от една мобилизация и конюктурата на едни предстоящи избори. Аз разчитам цялото това действие не като както вие анонсирахте в началото опит за създаване на някакъв антиправителствен съюз, а по-скоро като към мобилизация на силите дори не за местните и за президентските избори като там такава мобилизация като цяло е безпредметна, а по-скоро към едни евентуални парламентарни избори, където могат да се очертаят много интересни разделения, съвършено нови...

Р. П. – Какви са те според вас?

И. Х. – Възможни са няколко варианта. Те вече се обсъждат в съответните заинтересовани среди. Разбира се, единият вариант е ГЕРБ да излъска доста изпосталелия си, пази Боже, европейски имидж, и на следващите избори да се оформи т. н. нова дясна коалиция, честно казано въобще не знам кое е дясното на тази дясна коалиция, а именно Синята коалиция и ГЕРБ и вездесъщия ДПС, без който просто не може, и съвършено друга комбинация, което въобще също не изключвам, а именно комбинация БСП – ГЕРБ и евентуално асоциация с ДПС. Всъщност, това е принципът на българската политика, че никакви, абсолютно никакви коалиции не трябва да бъдат допускани въобще като вариант.

Р. П. – Като казахте за тези нови коалиции, които са възможни в предстоящите години до парламентарните избори, очаквате ли някои от тях да се състоят още на президентските избори? Питам ви, защото се лансира нова теза, че ГЕРБ няма да участва със свой кандидат на президентските избори, а, че ще подкрепи Румен Христов т. е. кандидата на Синята коалиция като затова има спусната директива от ЕНП, до колко допускате такъв вариант?

И. Х. – Възможно е до толкова до колкото бъдещия президент ще бъде в значителна степен зависим от задкулисните играчи, така че това е удобна фигура. И всъщност, това потвърждава една от възможните скрити коалиции, за които говорих преди малко. Всъщност, с един удар се постигат две цели – една видна, а другата невидима разбира се. Видната е, че както беше заявено преди време ГЕРБ не се интересува от президентския пост и следователно те не участват в него. От друга страна, всъщност те подкрепят политически кандидат, който е от т. н. дясно европейско семейство с доста условна политическа фигура и дефакто ГЕРБ контролира президентската институция по този начин. Не изключвам въобще такава хипотеза.

Р. П. – Тази двойна коалиция от Синята коалиция ако се потвърди няма ли да е в минус на сините?

И. Х. – Разбира се, че ще е в минус на сините, а и да ви кажа честно не съм много убеден, че с гласовете само на ГЕРБ и на Синята коалиция техния кандидат ще стане президент. Както винаги тук решаващата тежест на везните именно ще се окаже ДПС.

Р. П. – ДПС обаче ако се доверим на някои източници водят преговори с БСП за вицепрезидентското място?

И. Х. – Вижте, възможно е. Тъй като нещата все още се нагласят на ход, ако действително се отиде на коалиция БСП – ДПС аз мисля, че които да са техните съвместни кандидати имат много, много сериозни шансове. Както и да го погледнем двете партии събират някъде около 600 – 700 000 до 1 милион гласа. Значи 350 до 400 000 сигурни гласове на ДПС и да речем евентуално още толкова или малко повече на БСП. Това значи един сериозен ресурс. Друг е въпросът какъв е резултата от всичко това.

Р. П. – Доц. Христов, вие приемате ли този вот на недоверие към правителството като една прелюдия към конфигурациите, които се редят непосредствено преди президентските и местните избори и вие вярвате ли в неговата успешност т. е. какъв краен ефект очаквате от гласуването утре в пленарната зала?

И. Х. – Зависи какво се разбира под успех. Ако целта на подалите вота е този, който официално е афиширан, разбира се, вотът ще бъде неуспешен, но ако целта е друга, а по-скоро пасианс от цели, видими и невидими, които се залагат в това политическо действие, аз си мисля, че такъв успех ще има. От друга страна, за първи път с вота на недоверие се повдигат реално проблеми, тъй като проблемите с вътрешната сигурност, полицейщината и за всичко останало, за което се говори, някак си не върви да убеждавам някого, че това е така. България получи поредния фризиран доклад в контекста на местните и президентските избори от Европейската комисия, но все пак там за пръв път Европейската комисия скръцна със зъби на България, защото действително в страната на жестока критика трябва да бъде подложен не само съда, който е така да се каже дежурния абониран за последните 20 г., трябва да ви кажа, че системата на Министерството на вътрешните работи за последните 20 г. нищо не е мръднало. Там 10 ноември образно казано все още не е дошъл.

Р. П. – Благодаря ви за този разговор. Чухте доц. Иво Христов, което е от катедра по социология на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”. Както чухте, третият вот на недоверие към правителството е напълно основателен, за жалост обаче там се редят доста странни схеми, които пряко кореспондират с предстоящите президентски и местни избори.

Споделете

Иво Христов, политолог

Споделете

Актьорът Стефан Попов на гости в "Клуб Неделя"

Писателят Димитър Гачев и актьорът Петър Тосков - на гости в "Клуб неделя"

"Ден след ден" проблеми и приключения

Дебютанти и ветерани "Точно днес"

Откриха ремонтирания път Юндола – Разлог

За Радио Пловдив

Програми

Още