Иво Инджев, журналист

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Радио Пловдив: Все още много спорни са въпросите, свързани с това дали се задава криза в цените с горивата след като Лукойл остана без лиценз за данъчните си складове. Все пак повечето мнения се обединяват около тезата, че сериозен риск за страната ни, както и за крайните потребители няма, решението обаче има и още един аспект, а именно политическия. За някои анализатори увеличението на цените на бензина от последния месец не е случайно и то кореспондира със случващото се около АЕЦ – Белене. Руските медии дори признаха, че така се прави опит за натиск от страна на Русия върху България. В същото време отнетият лиценз на Лукойл – Нефтохим дойде точно след третия вот на недоверие към правителството. Както знаете, той беше неуспешен и правителството оцеля. Случайно ли е съвпадението и битката тепърва започва сега - питаме журналиста Иво Инджев, който е автор на книгата „Течна дружба” и следи отблизо отношенията между двете страни.
{audio}
Иво Инджев: В книгата си аз, ако мога така да се изразя, съм дал един джокер, а именно, че пристанището, което принадлежи на руската компания, на практика действа безконтролно от години и, че това е една държава в държавата, имам предвид компанията Лукойл, заради което евентуално България точно заради това може би няма да бъде пусната в Шенген, защото това една неохранявана от българската държава територия и аз отправих предизвикателство някой да се опита да отиде да погледне в тези складове да види дали това е възможно, охранявано от частна армия и един единствен митнически служител, който съществува там.

И сега виждам, че има раздвижване по въпроса, но не съм чул някой да прави подобна връзка. За мен това е интересно. Вижте, аз не мога да коментирам икономическата страна на въпроса не защото не мога, а просто не искам да навлизам в тази територия. За мене политическите аспекти са интересни.

Р. П. – Политическите аспекти обаче ще намерят своето продължение и днес, тъй като в крайна сметка се оказва, че всъщност днес ще се даде последен шанс на Лукойл – Нефтохим, говори се вече за една отсрочка от 2 месеца, срок, в който компанията трябва да монтира въпросните измервателни уреди. Вие лично как виждате цялата тази история покрай издадената заповед и как прогнозирате, че ще се случат нещата? Наистина ли тръгваме на война с Русия или както казва червения лидер Сергей Станишев това е добре режисиран театър?

И. И. – Аз въобще не си мисля, че Борисов иска и може да тръгне на война с Русия, но за него приоритет все пак е политиката. И не случайно и аз коментирам този аспект т. е. оставането във властта, печеленето на избори. Интересното е, че ако има нещо, в което всички да са единодушни в коментарите си, аз не знам за измервателните уреди, но уредите на социолозите веднага измериха покачване на рейтинга на Бойко Борисов и, че този ход се харесва на населението. Излиза, че в очите на българския народ тази компания по някакъв начин символизира, как да кажа, поведението на един монополист или на една могъща чуждестранна компания, която си прави каквото иска в България. Аз наричам това поведението на големия червен съчленен автобус „Икарус”, който си позволява да минава на червено, пък другите да си мислят – ти с малката кола ти ще пострадаш ако се удариш в мен. Горе-долу такава беше и реакцията на Лукойл, когато за пръв път чухме, че не са си инсталирали въпросните измервателни уреди, не се били съобразили с тях, защото те били прекалено големи и трябвало като правят този закон едва ли не най-напред да ги попитат.

Това издава една арогантност, която трябваше рано или късно да намери някакво противодействие.

Сега веригата от събития, естествено ние помним сблъсъка между министър Трайков и компанията, която разпространи едно писмо, как да кажа, пълно с презрителни квалификации спрямо него лично и тогава той каза, че никоя чужда компания не си е позволявала такъв език спрямо българската власт, тогава премиерът Борисов на практика защити Лукойл като отправи последно предупреждение към своя министър, заставайки на страната на най-големия данъкоплатец.

Р. П. – А, затова ли сега Трайчо Трайков казва, че това не е моя бира на въпроси, свързани с отнетия лиценз?

И. И. – Това е много интересен детайл между другото. На мен лично ми звучи двусмислено. Мога, естествено, да бъда заподозрян в някакво пристрастие, но в крайна сметка коментарът ми е личен и естествено е пристрастен. Но аз си мисля дали случайно изтървава тази дума от страна на г-н Трайков или той намеква, че имаше един Мишо Бирата, вече покойник, за когото излязоха факти в публичното пространство, помните аудио записа, в който министър-председателя ходатайстваше за неговия бизнес пред митиниците. Пита се в задачата някой може ли да повярва, че след като той е приятел също така с Валентин Златев – шефа на тази компания, по никакъв начин не би ходатайствал и най-малкото не би предупредил компанията за този предстоящ ход. Освен това някой вярва ли, че финансовия министър или пък неговия служител Танов на своя глава ще направят нещо подобно, без да известят министър-председателя. А интересно, че още на 8 юни, аз цитирах това в своя статия, министър Дянков на практика предупреди какво може да се случи. Според мен, поне в моето полезрение за пръв път попада такъв цитат, връщайки се назад. На 8 юни, цитиран от в. „Монитор”, министър Трайков казва, че е възможно да проверят въпросната рафинерия, но забележете, премиера Борисов няма нужда да знае затова т. е. тази операция много отдавна е била подготвяна и много отдавна се знае, че премиера Борисов няма нужда в кавички да знае, т. е. акцентът пада...

Р. П. – Застраховане един вид?

И. И. – Да, да, един вид финансовият министър поема върху себе си така да се каже вината за евентуалния сблъсък.

Р. П. – Основният въпрос обаче е какво стои зад този сценарий и до колко всички тези взаимоотношения, реплики са свързани с преговорите за АЕЦ – Белене? Вие как смятате?

И. И. – Няма как да не са. Никой няма да го признае публично, разбира се, но във всичко това има много политика, колкото и да говорим, че това е чисто и просто един икономически ход. Вижте, всички реплики на Борисов в момента са обърнати към хората, които го аплодират затова, че той налага закона. След като имаше вот на недоверие точно по въпроса на неспособността на правителството да изпълни предизборните си обещания в сферата на сигурността, ето, това сега е едно допълнение след успешния вот, успешния за правителството. Буквално часове по-късно ни демонстрират как те наистина са решими да въведат ред и това са прави, разбира се. Но няма да коментирам приказките затова дали може да повишат цените или не. Това силно ми напомня дебата в Народното събрание в началото на 90-те години, когато във връзка със задаващата се реституция и приватизация, имаше тежки писъци затова как например в София нямало да остане нито една аптека нали сега като дойде реституцията. Видяхме какво се случи – аптеките са на всеки ъгъл – в повече от това, което е имало по времето на комунизма, когато нямаше частен бизнес. Така че аз се отнасям скептично към заплахите нещо да се случи. Според мен всичко е премислено много отрано, Лукойл са знаели, разбира се, за всичко това, няма да бъде скрито подобно намерение при тези взаимовръзки, за които говорим до тук, така, че дали точно това е театър, аз не бих и не искам да използвам езика на Станишев, но ми е интересно, че самия той казва следното: че Борисов иска да се хареса предизборно, с което той казва, че всъщност народна харесва това нещо – да бъде притиснат Лукойл, а също така иска да се хареса и на американците, сега, хем иска да каже, че американците са лоши, хем американците са на страната на българския народ. Що за изявление е това? Много интересно. Излиза, че американците, ако така говорим обобщено, защитават правата на българския народ, който иска да види ред и законност в неговата държава, какво лошо има в това в крайна сметка, нали?

Р. П. – Вие сигурно сте запознати с грамите, които вече са публикувани в Уикилийкс, България в легло с двама руснаци, така всъщност бившия американски посланик отразява отношенията между България и Газпром и Лукойл. Аз обаче не мога да не ви попитам в случая оказва ли се Лукойл инструмент на руски натиск за капитулация на България по повод на енергийните ни проекти.

И. И. – Пак казвам, аз не мога да знам задкулисните неща, но виждам какво се случва. Когато Лукойл се обади срещу двама души – единият беше министър Трайков, после неговият заместник-министър Марий Косев, който практически изобличи Валентин Златев затова, че той е консултант на Русия, може да се каже срещу България по проекта Белене. Отделно на ръка, че какъв специалист е той като петролен магнат по въпросите на ядрената енергетика, това отделно на ръка. Но все пак той е български гражданин и българин, консултирал руската компания в едни преговори, които са от стратегическо и огромно значение за България. И тогава отново премиерът Борисов защити своя приятел Златев като каза, че руснаците имали право да назначават когото си искат за консултант, сякаш г-н Златев е кой да е в България, а не най-влиятелния бизнесмен, вероятно. Същият той обаче е приятел едновременно и с двамата и аз съм написал и стоя зад думите си, че през март в хотела на Златеви в Правец Борисов и президента Първанов заедно са яли и пили три дни там. Няма кой да попита дали аз случайно не съм лъжец, защото мен не ме обвини някой в лъжа, за да видим какво се случва след това. Нали, защото просто така се прави в България – маргинализира се истината. Аз нямам себе си за носител на истината, но съм казал едно нещо, което би трябвало да прозвучи като доста скандално в очите на много хора. Те се правят, че го няма. А това е истината. Тези хора играят заедно задкулисно и е абсолютно невероятно да си помислиш, че в случая Златев не е предупреден и по някакъв начин не участва. Сега тези хора са запасени с бензин, както се твърди, за 85 дни напред. Нима целият този казус няма да се разреши в рамките на целия този период. Разбира се, от което обаче рейтинга на борците от ред, законност и справедливост, с извинение за съвпадението на наименованието на една друга политическа сила, ще се покачи, а идват избори. Така че всеки нещичко от цялата тази работа ще спечели... Има спекулации и затова, че руски лобита се борят, ако това е вярно, т. е. друго руско лоби се опитва да извива ръцете на Златев, когото на харесват, това само означава на какъв хаос сме ние в България и кой командва парада, защото аз твърдя, че няма просто как да е случайно само часове след вота на недоверие да бъде предприета тази акция. Това е изключено! Такива съвпадения и случайности в живота и в политиката не стават. Което означава, че хода е изчислен буквално до последния възможен час. Защо не го направиха преди това? Очевидно се боят, че имат достатъчно инструменти на руското лоби в парламента, което да свали правителството с ръцете на активирани за целта депутати.

Р. П. – Благодаря ви затова участие. Чухте Иво Инджев. Кой командва парада тепърва ще научим днес след поредната среща между Валентин Златев и финансовия министър Симеон Дянков.

Споделете

Иво Инджев, журналист

Споделете

Актьорът Стефан Попов на гости в "Клуб Неделя"

Писателят Димитър Гачев и актьорът Петър Тосков - на гости в "Клуб неделя"

"Ден след ден" проблеми и приключения

Дебютанти и ветерани "Точно днес"

Откриха ремонтирания път Юндола – Разлог

За Радио Пловдив

Програми

Още