Божидар Данев, председател на Българската стопанска камара

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Радио Пловдив: Слушате Радио Пловдив, това е програма „Точно днес”. Обобщаваме тази седмица с говоренето за кризата като първо споменаваме това, което заяви министъра на финансите, вицепремиера Симеон Дянков минималната работна заплата може отново да се увеличи в началото на 2012 г. Българската икономика е стабилна и няма опасност от трусове е неговата прогноза, банките в България не би трябвало да повишават лихвите по кредитите, оправдавайки се с проблемите в някои световни икономики – коментира още финансист номер едно. Тази седмица говориха и някои от икономистите като Кольо Парамов, проф. Гарабед Минасян и Емил Хърсев. Те заключиха, че няма начин България да бъде сериозно засегната от сегашната криза.
{audio}
В част от българските ежедневници обобщението на финансистите звучи и така: проф. Стив Ханке казва, че в тази криза сте по-добре от САЩ и еврозоната - човекът, който каза „да” на валутния борд помните по времето на Петър Стоянов.

Какво мислят работодателите – председателят на Българската стопанска камара Божидар Данев. Как финансовите проблеми по света засягат България, икономиката и бизнеса, какво обобщавате като позиция на БСК?

Божидар Данев: Първо, искам да кажа като, че ли всички правителства, включително зад океана, включително може би китайското правителство са по-подготвени в очакванията на тази криза и за всички случаи ако има някаква криза тя ще бъде значително по-плитка. Нещата в Европа обаче не са толкова оптимистични. Както виждате Европейската централна банка започна да изкупува дълга на Италия. Дълговата криза може би в Италия и в Испания може би няма да отминат толкова лесно, защото това са страни с огромни икономики и те са едни от стълбовете в еврозоната. А когато Европа не е добре не можем да очакваме България да бъде силно просперираща т. е. трябва да се въоръжим с търпение тази година, за да видим как ще се развива дълговата криза в Европа, за да можем да правим реални прогнози. И забележете, министър Дянков каза „може” да увеличим заплатата, а не „ще” увеличим заплатата, тази условност е предпазливостта на политиците да не поемат подобни твърди ангажименти т. е. ангажиментът да се повиши нивото на заплатата зависи от нашата икономика. Аз бих казал, че ако внимателно бяхте чели статистиката, която излезе с една много интересна демография на предприятията, демография на българските предприятия – над 47 на сто – 48 на сто имат нула заети – това означава, че там са останали само собствениците така, че последните 2 г. България загуби над 320 000 работни места, не говорим за безработица. Така че трябва да бъдем много внимателни в прогнозите си. Да, България е финансово стабилна, България няма сериозни дългове, за голямо съжаление лихвените проценти на нашите банки зависят от много фактори – зависят от активността на нашите депутати и в промяна на данъчната уредба, общата рискова страна в страната – не случайно в България не навлизат очакваните чуждестранни инвестиции, така че трябва да се въоръжим с търпение и да смятаме, че засега наистина сме остров на стабилност, но това не означава, че ще имаме желания просперитет в следващите години.

Р. П. – А конкретно за българския бизнес, г-н Данев, кои са секторите, които най ви притесняват в момента? Някои казват, че сме в окото на рецесията.

Б. Д. – Примерно малкия и средния бизнес, разкриват се редица малки и средни бизнеси, те са основните генератори на работни места.

Р. П. – Най-големият работодател в България са малките фирми, така ли?

Б. Д. – Най-големият работодател за съжаление е държавата. България има една деформация на пазара на труда – 730 000 души са заети в публичната сфера, около 700 000 са заети в селското стопанство – то е ниско производително, на ниско технологично равнище и като добавите към него 300 000 или 280 000 обезкуражени и 350 000 безработни, разбирате, че това е повече от тези, които работят в икономиката, реалната икономика. Така че тази деформация на пазара на труда също трябва да се лекува и ние се надяваме, че в следващите няколко месеца правителството ще вземе тези мерки, които препоръча Европейската комисия в своя доклад. Вие знаете, това са 6 области: едната е пенсионната, здравеопазване, образование, пазара на труда, бизнес средата и стимулиране на данъчните служители, за да може да събират съответно повече данъци.

В тези очаквания за втора криза, аз не смятам, че тази криза ще бъде в тези размери или в подобно развитие, каквато предходната 2008 г.

Р. П. – Днес БСК представя своя план или своята програма за провеждане на реформи в образованието. Казахте, че и Европа иска това от нас. Кажете накратко организацията какво фиксира като промяна, какви са мерките, които са неотложни.

Б. Д. – Първо, ние готви тези шест пакета, за да създадем алтернатива за мислене в правителството, да го подпомогнем в търсенето на подходящи решения. Какъв е проблемът в образованието? В България не достига квалифицирана работна ръка. Не може да се усвояват инвестиции, не може да се развиват нови технологии, забележете, България е на последно място по усвояване на европейските фондове, нямаме административен капацитет т. е. на нас ни трябват образовани хора, за да може да реализират тези намерения и на Европейския съюз, който ни подава тези огромни средства. Т. е. образованието се оказа една ключова сфера за подготовка на квалифицирана работна ръка. И това, което казваме е, че не може 21 г. след като България има нова Конституция и в която частната и държавната собственост да са равнопоставени държавата да финансира само държавните училища и държавните университети, включително и заведенията за предучилищни занимания. Всички трябва да бъдат финансирани и парите трябва да следват обучаващите се.

Второто нещо, което е съществено, държавата не трябва да финансира тези специалности, които не са ни необходими. Забележете колко безработни с висше образование има, а всъщност има и свободни работни места т. е. образователната ни система не готви такива хора, каквито са необходими на икономиката. Министерствата на труда, на икономиката, енергетиката и туризма трябва да си правят своите прогнози съвместно с бизнеса какви кадри се необходими на икономиката следващите 5 – 15 г. Да не говорим за електронизацията в училищата. Така че това са неща, които не може да не изискваме от политическия елит, който управлява образованието.

Р. П. - Г-н Данев, да припомните каква е вашата позиция за конфликта с Лукойл – ДАС им върна лиценза, те заработиха сякаш нищо не е било, намалява се и цената на бензина, от днес с 6 ст. поевтинява още.

Б. Д. – Вижте, твърде деликатни са тези отношения. Петролът на международните пазари – пада цената му поради причината, че икономическата активност спада т. е. няма търсене на петрол. Както си спомняте цената на един барел беше над $ 100, фючърсните сделки за бренд за България, макар че основния тип петрол, независимо, че е само руски той, са около 80 и няколко долара барела. Така че това е нормално спадане на цените и Лукойл иска да демонстрира, че спазва горе-долу движението на цените на международните пазари, но отношенията, естествено са твърде деликатни и нормално е обаче правителството да иска да се спазват определени законови разпоредби. По какъв начин обаче ще се реши този проблем седи един разбира се много генерален въпрос. Не знам дали вашите слушатели са запознати, че отдавна Лукойл иска да си обнови своите технологии, които са от 1972 г., остарели технологии, и срещаше спънки в търсенето на решенията за тази сериозна инвестиция във връзка с предоставената й концесия за пристанище за износ. Може би в Лукойл са търсени решения и при самото обновяване на технологиите да инсталират и измервателни прибори. Но аз предполагам, че ще се намери разумния компромис между правителството и Лукойл и ще се реши проблема.

Р. П. – В началото започнахме с една прогноза за увеличаване на минималната работна заплата у нас от 2012 г. – прогноза на Симеон Дянков. БСК ще подкрепи ли едно такова увеличение и кога го виждате най-реално?

Б. Д. – Г-жо, принципно стопанската камара има становището държавата да не се намесва в образуване на доходите. Да, държавата може да променя заплатите в своята бюджетна сфера, но в останалите сфери, които в момента вървят неравномерно, това е въпрос на колективното договаряне, в някои сектори ще се вдигнат повече от 270 лв, в момента например в металургията минималната работна заплата е 400 лв, в машиностроенето е около 470, така, че ние казваме минималната работна заплата да се определя по браншове – тези, които просперират да върви заплащането нависоко, там, където нещата стагнират, недейте притиска малкия бизнес, защото, когато се удуши едно предприятие то трудно се възстановява.

Р. П. – Благодаря ви за този съвет и за разговора в ефира на Радио Пловдив. Председателят на Българската стопанска камара Божидар Данев.

Споделете

Божидар Данев, председател на Българската стопанска камара

Споделете

Актьорът Стефан Попов на гости в "Клуб Неделя"

Писателят Димитър Гачев и актьорът Петър Тосков - на гости в "Клуб неделя"

"Ден след ден" проблеми и приключения

Дебютанти и ветерани "Точно днес"

Откриха ремонтирания път Юндола – Разлог

За Радио Пловдив

Програми

Още