Дилян Николчев, преподавател в Богословския факултет на СУ

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Не Пловдив, а Шипка да е главната спирка на руския патриарх Кирил при посещението му в България. Това сочи неофициална информация от Светия синод. Въпреки че протоколите от заседанията на синодалните старци грижливо се пазят в тайна, е изтекла информация, че патриарх Максим е надделял и в крайна сметка е решено Пловдив да посрещне руския патриарх Кирил, а негов домакин да е пловдивският митрополит Николай.

Освен това, трима митрополити Натаил, Кирил и Галактион категорично са се противопоставили на домакинството на Пловдив и на владиката дядо Николай при визитата на руския патриарх в България. Това твърди доц. Дилян Николчев – той е преподавател в Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски”.

Николчев е убеден още, че религиозното посещение на главата на Руската православна църква е обвързано със светската политика и конкретно със службите за сигурност на България и Русия. Ето още от коментара на доц. Дилян Николчев за височайшото посещение на руския патриарх Кирил в България и в Пловдив. Интервюто може да чуете и прочетете тук:
{audio}
Дилян Николчев: Посещението е в много особен момент за Българската православна църква, именно кризата, в която изпадна дейното ръководство след огласяване досиетата на 11 митрополити от Светия синод. Но от тая гледна точка действително би могло да се интерпретира като знаково.

Р. П.: Дали това би стояло на вниманието на руския патриарх и по някакъв начин би ли го показал в разговор, с коментар? Как смятате вие?

Д. Н.: Аз това не бих могъл да зная, отговорът би трябвало самия руски патриарх да го даде, но предполагам, че това е част от замисъл на самото посещение. Защо не, макар и хипотетично, и от замисъла на политическата стратегия на Руската федерация. Не трябва да забравяме мястото, което в продължение на десетки години е заемал бившия смолянски митрополит Кирил в руската църковна йерархия, в руската политика като важен представител в Световния съвет на църквите, като заместник-председател и председател на външния отдел на църквите, в изключително близки отношения с премиера и президента Путин. Неговите изказвания във връзка с настаняването на ракети на НАТО на европейска територия – в Чехия, в Полша и в други страни. Това са ключови моменти, които най-малкото карат червената лампичка да премигва. Така че би могло да се коментира и в тази посока.

Не трябва да се забравят и не безпочвените обвинения срещу руския патриарх затова, че той е сътрудничил на КГБ и това е официален документ от 1992 г. на комисията Якунин-Пономорев, това са руски депутати, т. е. Върховният съвет на Русия излезе с официален документ, в които има ясни подавки, че той е сътрудничил на КНГБ. Него повече, понеже се занимавам с досиета в комисията, чета ги и попаднах на няколко много интересни документа във връзка с избора 80-те години на президент на Световния съвет на църквите. В тази преписка между офицери от нашата Държавна сигурност и останали братски служби, включително и КГБ, се посочва, че този, който трябва да координира действията на агентите от братските църкви, т. е. от бившите соц. Страни, за избор на подходящ за същите, за социалистическите страни нов президент на Световния съвет на църквите, именно тогавашният Смолeнски епископ Кирил.

Р. П.: А вие откъде попаднахте на тази информация – в интернет свободно или как?

Д. Н.: Аз няма да ви кажа съвсем умишлено, защото не знам тази остатъчна агентура доколко е способна да унищожи това, което аз съм чел, няма да ви кажа конкретното досие и фонда, но ще ви кажа, че с очите ми, аз в скоро време ще ги публикувам, това са няколко документа, които в прав текст се посочва, че сегашния руски патриарх е бил агент на КГБ. Впрочем и самата комисия, за която ви споменах, комисията Якунин директно посочва факти и доказателства, включително и неговото агентурно минало.

Р. П.: Т. е. вие твърдите, че той и сега продължава да действа като агент на КГБ, така ли?

Д. Н.: Аз не бих могъл да твърдя, аз твърдя за неговото минало или по.скоро твърдя това, за което съм прочел. Т. е. аз представям факти, без да навлизам в такъв дебат, че да твърдя. Защото това са документи, които съществуват и в нашите архиви и в Русия, които все още не са изцяло разсекретени.

Р. П.: Доколкото ви разбирам смятате, че това посещение на руския патриарх е така да го наречем сверяване на часовниците между бившите действащи и сега агенти на ДС у нас и на КГБ в Русия. Така ли?

Д. Н.: Би могло, макар че по-скоро би могло да се говори, че Русия по този начин, използвайки православната църква се опитва да търси някаква по-голяма почва за стратегическо влияние на Балканите и по-специално в България.

Р. П.: Църковната дипломация е със светска роля у нас в България като оръжие на светската дипломация. Това ли е вашата гледна точка?

Д. Н.: В този исторически контекст би могло да се разсъждава и в тази посока. Сега аз много се извисявам, че така малко с хипотези работя, но просто разсъждавам в тази посока.

Р. П.: От друга страна пък като разсъждаваме кой ще е домакин на руския патриарх – това е пловдивският митрополит Николай, той не е обвързан с такова минало с досиета така, че от гледната точка, която защитихте не олеква ли това като аргумент?

Д. Н.: Не обезателно някой да е бил сътрудник на КГБ, вече е въпрос на хора подходящи, както пример, който ви дадох: избират президент на Световния съвет на църквите 80-те години, който е от Южна Америка, не е от братска страна, така че...

Р.П.: Добре, по същества за каква координация би могло да се говори, какво се очаква от Българската православна църква? Знаем колко скандали я тресат, как липсва диалог дори по едни такива въпроси всекидневно почти се говори като църквата „Св. Марина” в Пловдив, църквата „Св. Неделя” в Батак, досиетата на митрополитите – знаем, че църквата мълчи, не е излязла с официално становище, а вие говорите едва ли не за някакви конспиративни сценарии, затова ви питам какво конкретно се очаква да бъде обсъдено?

Д. Н.: Аз не знам в предварителния протокол какво е заложено, какви въпроси и проблеми, но най-малкото това посещение би могло да се определи като един знак за подкрепа. А за какво за подкрепа, всеки би могъл сам да разсъждава и да търси сам отговора. Дали това е някакво действие по отношение на някаква подкрепа за избор на бъдещ патриарх – не знам, не знам, но най-малкото е странно. Сега, доколкото получих преди няколко часа информация, има вече така една фракция в Светия синод, които бойкотират това посещение, и няколко митрополити, и те са знакови митрополити, тези, които изрично така настояваха досиетата да не се отварят, но които накрая бяха оповестени.

Р. П.: Кои са тези митрополити?

Д. Н.: Това са Натанаил, Кирил и Старозагорския Галактион. Знаете, че те излязоха с една декларация, настоявайки да не се разсекретяват досиетата. И сега имало е някакъв сблъсък в Светия синод и сега са застанали против това руския патриарх да посещава Пловдив.

Р. П.: Не е ли твърде късно за тази позиция? Той идва утре.

Д. Н.: Не, не. Значи, това е информация от преди известно време, тя излиза по-късно от сградата на Светия синод, дали са само слухове, но е напълно възможно, да се е случило.

Р. П.: Вие смятате, че домакинството на дядо Николай при визитата на руския патриарх е обвързано по някакъв начин с бъдещата му заявка за патриаршеския стол?

Д. Н.: Би могло и така да се тълкува т. е. с едно посочване, негласно посочване. Това са знакови такива действия, които се случват и в светския, и в църковния живот.

Р. П.: От друга страна се изтъкват заслугите на руския патриарх за стопляне на отношенията с католическата църква, а знаем каква е непримиримата позиция на дядо Николай по този въпрос.

Д. Н.: Да, всъщност руският патриарх бива определян като един така модернист в Руската православна църква. Не мога да ви кажа, нямам някакво твърдо мнение по този въпрос дали има някакво разминаване между него и митрополит Николай.

Р. П. Смятате ли, че руския патриарх е натоварен с някакви дипломатически задачи от сегашния премиер и бъдещ президент Владимир Путин? Знаем, че той е в много близки отношения с него. Знаете колко пъти руският патриарх казва, че Путин е Божие чудо. Как приемате тези изказвания, свързвате ли ги с визитата в България?

Д. Н.: Напълно възможно е тази визита да има и скрит светски характер, политически характер, не само църковен характер.

Р. П.: Свързано ли е например с последните актуални проблеми в политическите взаимоотношения между България и Русия? Можем ли да очакваме някакво затопляне на отношенията с Русия след тази визита?

Д. Н.: Не, по-скоро в този политически смисъл от гледна точка на държавните ръководства на двете страни едва ли би могъл да даде някакъв тласък за по-близки отношения, но във всички случаи Руската федерация, руската държава са политически ниши и една от тези ниши тя се опитва по пътя на църковната дипломация да достигне и да се настани.

Р. П.: Този избор на Пловдив да бъде домакин на тази визита, как мислите, че митрополит Николай е надделял в Светия синод? Знаем, че синодална структура има нашата църква и решенията не се налагат от патриарха, а от Синода се вземат. Ето, и вие казахте, че е имало съпротива от митрополитите. Как смятате, че митрополит Николай е надделял в решението Пловдив да е домакин?

Д. Н.: Аз не знам, тъй като практика през последните няколко десетилетия, за съжаление, протоколите от заседанията на Светия синод в пълен и намален състав е да се крият в дълбока тайна. Т. е. на самото заседание, когато се е решавал този въпрос, информация нито аз, нито вие имате. Въпросният скандал, за който аз споменах, доколкото разбрах предложението на тази опозиционна група митрополити е било срещата да се състои на връх Шипка. Но патриархът е заел категорична позиция, че руския патриарх трябва да посети Пловдив. Защо трябва да посети Пловдив? Ето, това е сложният отговор на въпроса, който задавате?

Р. П.: Засега нямаме категоричен отговор.

Д. Н.: Нямаме, защото няма прозрачност, няма яснота. Вие виждате, че Руската православна църква официално излез с адрес към журналистите каква е била причината, но защо излиза в последния момент два - три дена преди посещението. Кога е взето това решение. Всъщност, никой не знае – тази година ли е взето, от миналата година ли стои в календара на руския патриарх? Е, все това са въпроси, на които колкото и да си задаваме въпроси не може и категорично да е. Защото няма на какво да стъпим, нямаме информация.

Споделете

Дилян Николчев, преподавател в Богословския факултет на СУ

Споделете

Актьорът Стефан Попов на гости в "Клуб Неделя"

Писателят Димитър Гачев и актьорът Петър Тосков - на гости в "Клуб неделя"

"Ден след ден" проблеми и приключения

Дебютанти и ветерани "Точно днес"

Откриха ремонтирания път Юндола – Разлог

За Радио Пловдив

Програми

Още