Проф. Анна Кръстева - политолог

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

След като преди около 2 месеца нито една партия в южната ни съседка не успя да състави правителство ще успее ли сега водещата с близо 30 % от гласовете на избирателите консервативна десница да състави кабинет и каква ще бъде конфигурацията в него? Анализът по темата е на Ана Кръстева, която сега вече е на телефонната линия.

Г-жо Кръстева, действително доста сме фокусирани в това, което става в южната ни съседка, защото то ни засяга по доста причини. Кажете ни според вас ще се сложи ли началото на края н на политическата криза в Гърция след провелите се вчера избори.
{audio}
Ана Кръстева: Европа или футбола – така бих формулирала малко анекдотично темата на вчерашните избори. Беше впечатляващо наистина да видим футболни резултати, успех в един футболен мач може да повлияе на изборно поведение, може да засили един компенсаторен вот, видяхме това като екзотика на изборите, но видяхме в същото време, че мъдростта и прагматизма надделяха, че гърците избраха едно конструктивно бъдеще, една отговорна позиция, защото действително, когато хората са гневни, а хората са много гневни, много лесно се поддават на страсти и емоции, много по-изключително е да се даде гласа за по-екстремни, но трябва да се върнем всички към реалността, защото в тази реалност живеем и именно реалността избраха вчера гърците.

Ясно е, че няма вдъхновяващи политически субекти. Нова демокрация е една от причините за стигането на Гърция в това положение и в същото време тя залага на прагматизма, тя залага на една политика, която да е приемлива и извън Гърция. Видяхме колко напрегнати са пазарите. Най-големите политически анализатори днес са финансистите и видяхме успокоението на пазарите, не просто се успокоиха, а има леко движение нагоре, което е един сигурен знак за одобрение. Видяхме първите реакции. Г-7 веднага поздравиха гърците за техния избор, Гърция остава в еврозоната – така в своето кратко съобщение Г-7 резюмира резултатите от изборите, те коалират своята позиция на подкрепа на реформите и в същото време разбира се доста ясно формулира, че тези реформи съдържат необходимостта от респекта на договорите.

Почти буквално в същия дух са отзивите, поздравленията, които дойдоха от кабинета на Обама. С други думи, днес Гърция реши да бъде с мнозинството, с много свои европейски съграждани, с основните играчи на политическата и на икономическата сцена.

Тук, когато говорим за този голям избор, който направи Гърция за еврото или за излизане от него трябва да кажем, че отвъд политическите пристрастия, които изглеждат много поляризирани, виждаме СИРИЗА така плътно по петите на Нова демокрация, но отвъд тази политическа поляризация в самата Гърция има висок консенсус: 80 % - 4 от 5 гърци подкрепят еврото. 4 от 5 гърци не искат напускане на еврозоната. Друг е въпросът е как това огромно мнозинство от гръцкото общество вижда пътя за оставане, цената, която трябва да плати Гърция.

И на вашия по-конкретен въпрос каква е днес политическата конфигурация и какви са картите, политическите карти на масата, от които трябва да се изиграе играта на новото правителство. Тези карти не дават двусмислена преднина, сложно е още това разбъркване на тестето. Новата демокрация и на тези избори, както и на предишните пледираше за възможно най-широка коалиционна конфигурация. В състояние на остра криза да вземеш властта наистина е една огромна отговорност, една огромна тежест. Цената на неуспеха – вече на следващите избори, на евентуален неуспех, да пожелаем успех, разбира се, на победителите, би била абсолютно заличаване на Нова демокрация и падането й около 10 % - това, което последва или се случва на ПАСОК. С други думи Нова демокрация казва каним ви всички, заповядайте всички заедно в едно правителство на националното единство.

Р. П.: ПАСОК са сочени като най-вероятен коалиционен партньор на Нова демокрация – това ли е най-вероятната конфигурация за сформиране на правителство?

А. К.: ПАСОК е твърде вероятен партньор, но той не иска да бъде тет а тет, не иска да бъде само правителство с двама участника, иска във всеки случай също да се разшири тази конфигурация, да се включи и СИРИЗА, нещо, което СИРИЗА категорично отказва.

Искам тук да посоча един трети играч, защото се впечатлявам, че коментарите у нас въобще не го споменават или много бегло само като резултатите, а избирателите, особено евроориентираните избиратели в Гърция изключително много залагат на тази партия. Това е малката, сравнително малката партия, която е Демократичната левица, която вие споменахте, когато изброявахте резултатите – около 6 % - 16 мандата има в новия парламент. Защо е важно тя? Първо, тя е една съвсем нова партия, която беше формирана преди 2 г. , през 2010 г. , тя излиза от СИРИЗА, с други думи тя носи потенциала на това ново преконфигуриране на гръцкото политическо пространство и в същото време тя не споделя силния евро скептицизъм на СИРИЗА, тя е проевропейски ориентирана. Пак казвам, за европейски ориентираните граждани тя е един сериозен коз, защото ще разшири партньорството, няма да са само старите играчи, ще придаде духа на новата динамично развиваща се нова гръцка политическа схема, ще затвърди европейското, европейското като един нов избор, европейското като позиция на партия, която току-що е била основана, а не като една традиция, каквото и при Нова демокрация и ПАСОК. На тази нова малка партия, пак казвам, може да се окаже печелившия джокер, който да позволи по-лесно да се нареди новото правителство.

Р. П.: Същото така, може би трябва да отбележим и влизането в парламента на крайно дясната нацистка Златна зора. За какво говори всичко това? Виждаме крайно дясно – крайно ляво пространство, така умерен течения и в лявото, и в дясното, за какво говори тази поляризация?

А. К.: Това е един от най-тъжните бих казала резултати на кризата, защото виждаме едно крайно дясно, толкова екстремистко, толкова ксенофобско, толкова невъздържано в своите прояви каквото бяхме забравили на запад. Ето, Франция вчера на втория тур на парламентарните си избори, също даде път на крайно дясното за първи път от 14 г. ще има крайно десни депутати, но днешният Национален фронт във Франция биха казала има много малко общо, нали различията са по-големи отколкото приликите с тази буквално неонацистка партия, която виждаме в Гърция. Така че виждаме кризата, яростта от високата цена, с която реагират на кризата, да ражда така политически чудовища за съжаление. От друга страна, виждаме колко големите политически играчи са толкова заети с това да конструират едно правителство, да върнат на някакви, макар и не толкова стабилни релси гръцката държавност, каквото буквално няма, нали между изборите няма държава, абсолютно всичко е блокирано, всичко беше само политика, а не публични политики, неспособни на един разумен отпор, на една здравословна маргинализация на тази политическа партия, така че това е едно от много големите предизвикателства, както пред гръцката политическа система и пред гръцкия политически елит, така и пред гражданите да не залитат толкова надясно, защото тези партии никъде в Европа не са решили нито един въпрос, това, което правят е да нагнетяват социалните отношения, да виждат врагове навсякъде, да създават омраза и абсолютно деструктивно влияние. Голямо, голямо предизвикателство пред гръцките граждани.

Р.П.: Искам да отбележа и факта, че вие вчера се върнахте от Франция, където също бяха проведени парламентарни избори. Какви са вашите лични наблюдения от втория тур? Резултатите вече са ясни: Социалистическата партия печели категорично, но там също ли това е на базата на някакво отричане след мандата на Саркози?

А. К.: Видяхме два много ясно разграничими етапа във френските избори: ни вотът антисаркози, за който ме питате, беше много ясно изразен на президентския вот. Оланд дойде на власт много повече като алтернатива на Саркози отколкото като собствена програма, в което обаче виждаме на парламентарните избори един спорен нов етап, точно обратен на предишния, защото Франция като една ярко изразена президентска република правителството е инструментът на президента за прокарване, за реализиране на неговата програма. И французите решиха много категорично да дадат на президента това парламентарно мнозинство, което му е необходимо за абсолютно съсредоточаване върху реформите. Такъв огромен резултат Социалистическата партия не е имала, тя мнозинство е имала един път в историята на Петата република след 1958 г., това е било през 1981 г. С други думи сега има само работа и отговорност, отговорност и работа. Беше много впечатляващо вчера премиерът направи едно кратко изявление, в което нямаше никакъв елемент на триумф, имаше категорична заявка за плурализма като основно измерение на политическата сцена, защото действително в момента ситуацията е такава, че всички власти са от едната страна на политическата сцена, не просто президента и парламента, а 21 от 22-та региона също са оцветени в червено, голяма част от големите градове също са управлявани от кметове-социалисти, така че властта действително е огромна. В този момент премиерът дава пълни гаранции за опозицията и подчертава колко сложно е за едно демократично общество е да има ярка, конструктивна важна опозиция и казва: „Ние нямаме право на грешка. Гражданите са ни гласували пълното си доверие. Това, което трябва е всеки ден да защитаваме своята програма, всеки ден да вървим стъпка по стъпка към изпълнението на тази програма. ”

Тук само един щрих искам да подчертая, защото това, на което ние българите трябва да се учим какво означава политическа отговорност. Знаете, самото правителство беше съставени преди няколко седмици, а не малка част от министрите участваха в тези избори и като депутати, а президентът беше казал: „Тези, които загубят, не успеят да спечелят мандат в този миг се разделят с министерските си постове.” С други думи, властта не е нещо, до което се домогваш, достигаш и след това просто консумираш. Властта е отговорност, която трябва да защитаваш всеки един момент.

Р. П.: Действително, полезен извод за политическото поведение. Очевидно е, че има някакво влияние все пък и върху България процесът, който се случва в Гърция. Кажете ни какво е влиянието на процесите в южната ни съседка - прякото влияние или косвеното, върху това, което се случва в България като член на Европейския съюз.

А. К.: Много преки са ефектите. Гърция е пряк икономически партньор на България така, че и нашите икономически политици, както и ние, българските граждани, следим това, което става, България е заинтересована да има стабилност в еврозоната, в която ние се стремим, България е изключително заинтересована да няма прецеденти на излизане от еврото и такъв не се очертава при новите резултати. България в същото време е заинтересована от едни здрави, платежоспособни инвеститори, защото има много гръцки инвестиции в нашата страна. България в същото време се възползва и от някои елементи от гръцката криза, защото знаем, че гърците преди изборите масово теглеха, милиони се теглеха от гръцките банки като разбира се различно е приложението на тези пари.

Споделете

Проф. Анна Кръстева - политолог

Споделете

Актьорът Стефан Попов на гости в "Клуб Неделя"

Писателят Димитър Гачев и актьорът Петър Тосков - на гости в "Клуб неделя"

"Ден след ден" проблеми и приключения

Дебютанти и ветерани "Точно днес"

Откриха ремонтирания път Юндола – Разлог

За Радио Пловдив

Програми

Още