Иво Христов- журналист и преводач

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Всеки ден чуваме различни хипотези и версии за атентата в Бургас, детайли по него по-скоро, но като хипотези. Стана ли ни по-ясно защо България е мишена на световния тероризъм? До къде стигат пипалата на радикалния ислям, има ли го, няма ли го у нас, какво трябва да правим и до колко той е свързан пряко с терористичните актове? Как гледа Европа по темата? Също включването в петия вот на недоверие към кабинета може би предизвика въпросителни, но тъй като това са двете горещи за България теми ще търсим сега по тях коментара на Иво Христов – журналист, анализатор и преводач от френски език.

И така, как да започнем? Може би от най-често задавания въпрос защо България?
{audio}
Иво Христов: Защо България? В последните дни се забелязва видимо усилие от страна на клакьорите, които поддържат кабинета и на цялата десница да се обясни, че атентата не е насочен срещу България, едва ли не той по случайност е ударил тъкмо в Бургас. Чух вчера уважавания Юлиян Попов, знаете, публицист, който публикува в някогашния в. „Дневник” и в „Капитал дейли” да твърди, че този атентат не е насочен срещу България и не е пробив в националната сигурност. За мене подобни твърдения са извън здравия разум, тъй като атентата е очевиден пробив в националната сигурност и се случи тъкмо в България. Защо в България? Мисля, че някои колеги успяха вече да намерят вярната нишка. Според мен България в последните години сама се постави в ролята на естествена мишена за тероризма след като се ангажира активно с т. н. износ на демокрация в арабския свят. Знаем много активната политика на сегашния кабинет, в частност на министъра Младенов, който прие да играе ролята на обучител на новия тунизийски език, да речем, там имаше посещение с премиера Борисов, където беше открито училище за политика за новия тунизийски елит. Но това е малка беля. Истинското престараване дойде с организирането на срещата със сирийската опозиция в хотела в Правец, забележете, ние имаме официални дипломатически отношения с официален Дамаск в момента и в същия момент домакинстваме среща с въоръжената опозиция срещу официален Дамаск. Това е пълен нон сенс, престараване и безотговорност от страна на министър Младенов. Това не е и първата издънка на българското външно министерство. Помните, да речем, прословутото посещение в Катар на бизнес-делегацията, която нямаше кой да посрещне и да не изброявам целия поменик. Тъй че в последните години България по естествен начин се превърна в мишена на радикалния ислям. Все някога той щеше да удари и тук.

Р. П.: А какво стана с различните подхвърляни, публикувани, отговаряни версии, че в същото време България пък е база на най-различни такива съмнителни терористични групировки. Тук не включвам даже и онази реплика за дюнерите.

И. Х.: Аз нямам повече сведения от тези, които се появяват в пресата, те са оскъдни и по-скоро спекулативни. Службите са много дискретни по темата. Дали има радикален ислям в България? Очевидно, че има все някъде както има навсякъде, където има ислямски общности. Ние имаме голяма ислямска общност и вероятно и тук са пробвали проникване. Знаете, че наши студенти учат и в Египет, и в Саудитска Арабия. Знаете, че няколко ислямски фондации бяха изгонени от България от българските служби преди години. Тъй че това не е изключено. По всяка вероятност е така. Това е стратегия на ислямския тероризъм да прониква чрез тези общности във всички страни, които счита за враждебни.

Р. П.: Тук ще припомня, че за първи път у нас прокуратурата в Пазарджик повдигна съдебен процес срещу цяла една такава организация по обвинение за проповядване на радикален ислям. До колко смятате, че той трябва да бъде свързан пряко, официално признат с тероризма като идеология доколко е заплаха за Европа? Въпросът е ако това в такъв глобален мащаб заплашва нашия свят, може би е силно да се каже, че са две различни цивилизации, но какво да се прави? Питам ви, вие имате познания особено за действителността във Франция, където преди време се забраниха бурките, това се обсъжда и в много други страни на Европа. Това ли е пътят?

И. Х.: Не, не мисля, че това е пътя. От една страна, радикалният ислям сам по себе си не е равнозначен на тероризъм. Не всички радикални ислямисти, които имат много как да кажа много прихлупено схващане за света, много догматично, са и терористи. Тъй както има, да речем, и християнски интегристи, което не ги прави терористи. Това са хора с по-радикален и по-затворен мироглед.

На второ място, дали радикалният ислям е опасност за Европа? Да, до толкова доколкото той противоречи на европейските ценности. Бурките също са в разрез с европейските ценности, но те вече в такава степен са навлезли в бита на много страни от Европа, че сами по себе си бурките трудно могат да бъдат обект на някакво законодателство. Виждаме, че във Франция то се прилага трудно. Те са така да се каже вторичен, дизайнерски ефект от присъствието на много големи мюсюлмански общности.

Но сам по себе си ислямът е също част от европейската култура. Той не може да бъде изхвърлен от нея или третиран като нещо различно, тъй като в Европа има много големи мюсюлмански общности, които традиционно живеят тук от столетия, включително и в България, и другаде и са добре дошли. Те са дори част от европейското културно богатство. Проблемът не идва тогава, когато те отричат нормите, по които живее останалата част от общността и от нацията, когато я атакуват с тероризъм, когато капсулират собствената си общност, бурките са също един от начините, тогава идва проблемът.

Р. П.: А дали споделяте онова, което комисаря по човешки права към Съвета на Европа е публикувал по данни от неправителствени организации, че в Европа има много предразсъдъци срещу мюсюлманите?

И. Х.: Без съмнение, без съмнение, че има огромни предразсъдъци и всеки такъв атентат само ги подсилва.

Р. П.: Ето, това е въпросът. Как да се справим, как да потърсим баланса? Може би не трябва да се страхуваме да говорим за радикализирания ислям, а по-скоро да го обясняваме и по този начин да поставим ясното разграничение между традиционното вероизповедание каквото е исляма?

И. Х.: Точно така, точно така. Значи, силата на европейския начин на мислене винаги е била в нюанса и в способността да се отсява зърното от плявата. Това е мъчителен, неблагодарен интелектуален процес. Много по-лесно е да се обобщи урбулешката на две на три както правят популисти и националисти, и расисти да кажат черните са лоши, мюсюлманите са лоши, българите, сърбите и не знам ли кой, но много по-трудно е да се разграничи зърното от плявата. Това трябва да правим. Радикалният ислям не е представителен за целия ислям както тероризмът не е мюсюлмански патент. Напротив. Мюсюлманският радикален тероризъм датира от последните десетилетия, докато традицията на тероризма в европейските общества е още от 19 век, ако не и от по-рано.

Р. П.: Връщам се на вашата хипотеза с позицията ви, че причината България да бъде избрана за център на този атентат е външната политика на България. Каква връзка можете да направите върху отказа на европейския съвет да включи Хизбула в списъка с терористични организации, въпреки настояването на Израел с обяснението, че Хизбула е организация, която се състои от партия, както и, че е въоръжено крило, и, че е активна в ливанската политика и затова няма консенсус за въвеждането на Хизбула в списъка с терористични организации.

И. Х.: Да, да се въведе Хизбула в списъка на терористичните организации би означавало да се въведе цялото ливанско общество, което гласува масивно за Хизбула, а знаете, че Ливан е страна, която винаги е била в някаква степен сателит на Франция и в този смисъл Европа не може да си го позволи.

Самата Хизбула има най-различни елементи. Има, доколкото знаем, хора диалогични и хора радикални и терористи. В този смисъл е трудно да се направи обобщението. Това е и причината Европа да бъде предпазлива по темата.

Р. П.: Точно този терористичен акт у нас беше свързан и с вота на недоверие. Доколко е уместен? Обобщавам изказванията: би трябвало да бъдем обединени след подобен удар, опозицията прави нещо, за да покаже, че я има.

И. Х.: Че опозицията прави нещо, че да покаже, че я има – това е факт. Тя е немощна и безидейна, но основания за вот на недоверие имаше и без атентата. Да не забравяме, че да се внесе тоя вот датира от преди атентата. Атентатът се вплете в дебатите по естествен път. Причината беше критичният евро доклад по политиката на сигурността и правораздаването, а атентатът е капката, която преля чашата и без друго препълнена от евро доклада.

Сега, да се казва, че е неуместно да се разговаря в този момент, защото трябва да бъдем обединени, е абсолютно антидемократична логика. Това е аргумент, който може да бъде използван по всеки повод: дайте да не се караме сега, когато имаме толкова трудности. Но нали тези трудности са плод на грешки в управлението. Не твърдя, че само ГЕРБ е грешен. Разбира се, това са грешки, трупани най-малкото две десетилетия.

Р. П.: Това е въпросът. Защо пък и предишното правителство, което е включено с две години от неговото управление в този доклад, точно то прави обвиненията само срещу ГЕРБ?

И. Х.: Това е нормалната политическа игра. Всеки сочи с пръст другия. Трябваше пък да чуете и г-н Костов, който пък е по-, по-предишния управляващ в неговото удивително фарисейско изказване от трибуната, в което посочи с пръст всички освен себе си. А това са грешки, трупани с десетилетия. Проблемите в сигурността и в правораздаването, порочната схема на правораздаването, Висшия съдебен съвет, който е нещо като купол на съдебната власт, който разпределя порочни назначения, Висш съдебен съвет, в който всяка партия има своите наместници, според както разбираме задкулисно, независимо как влизат в съвета, дали през парламентарна или през друга квота. Трябва ли да припомням, че да речем, че г-н Костов е човека, който назначи на времето стария главен прокурор г-н Филчев, че господин, да речем сегашния главен прокурор Борис Велчев е назначен и в следващите управляващи и, че сега ГЕРБ се гласи да назначи нов главен прокурор чрез свой Висш съдебен съвет.

Всички правят едно и също, а за пред хората се сочат с пръст.

Р. П.: Така че ние как да завършим разговора?

И. Х.: То той този разговор никога не свършва. Да се надяваме, че разговора за тероризма на българска територия няма да имаме повод да възобновяваме никога. Но знаем ли? При всички положения разговорът за безпосочната българска външна политика, която не е кой знае колко българска, а е просто външна политика, ролята на клакьор на международната сцена, не носи позитиви, ние трайно загубихме позиции в арабските общества.

Р. П.: Коментар на Иво Христов – журналист, анализатор и преводач.

Споделете

Иво Христов- журналист и преводач

Споделете

Актьорът Стефан Попов на гости в "Клуб Неделя"

Писателят Димитър Гачев и актьорът Петър Тосков - на гости в "Клуб неделя"

"Ден след ден" проблеми и приключения

Дебютанти и ветерани "Точно днес"

Откриха ремонтирания път Юндола – Разлог

За Радио Пловдив

Програми

Още