Ваня Нушева - програмен директор на "Прозрачност без граници"

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Близо половин година преди парламентарните избори напрежението заради предстоящия вот вече се усеща осезаемо, особено в парламента, където днес е третият ден, в който се обсъждат промените в Избирателния кодекс. Късно вечерта в сряда едва не се стигна до физическа разправа между депутатите. Искра Фидосова от ГЕРБ прояви духовитост като попита своите опоненти от опозицията като ги попита „Къде бягате, бе, хайдути?”. Репликата беше към 22,30, докогато продължи заседанието на парламента в сряда.

Така или иначе заради скандалите и бурните дебати Изборният кодекс все още дори не е преполовен. Днес продължават дебатите, очаква се те да продължат и утре. Имаше дори предположения, че заседание на парламента може да има и в неделя. Има ли основания за твърденията на опозицията, че с промените на изборния кодекс се застрашават прозрачността и демократичността на изборите.

И още - поглед към предстоящия в края на януари референдум и достатъчно справедливи ли са условията, при които се осигурява финансиране на до 2 милиона на инициативните комитети. Всичко това – в разговора ми с програмния директор на Асоциация „Прозрачност без граници” Ваня Нушева.
{audio}
Г-жо Нушева, да започнем от Изборния кодекс. Виждате ли вие до момента симптоми достатъчно основателни, за да мислите, че има вероятност изборите да не са прозрачни?

Ваня Нушева: Знаете ли, ние наблюдавах ме работния процес, работата на комисията, която изготвя промените за второто четене, там също станахме свидетели на основната комисия, на изразените аргументи „за” и „против”, дадени предложения, а сега вече виждаме публично заседанията, пленарните заседания на Народното събрание. Ако ми позволите като цяло едно обобщение – всъщност, в Изборния кодекс наистина са предвидени някои предложения за повишаване на прозрачността и за по-добра организация.

Р. П.: Кои са конкретните пунктове?

В. Н.: Преди половин година ние формулирахме един пакет от предложения за промени в Изборния кодекс и всъщност те са основните от опита на асоциация „Прозрачност без граници”, основните предложения, които биха могли да съдействат за по-добра организация и за повишаване на прозрачността в изборния процес.

Например, едно от съществените ни предложения е промяна в модела на структуриране на изборната администрация. За нас е изключително важно изборната администрация, Централната избирателна комисия да бъде напълно независим орган, който разполага включително и със самостоятелен бюджет, възможност сам да управлява бюджет и със самостоятелен експертен капацитет. Виждаме, че до определена степен този принцип е възприет в предвижданите промени в изборния кодекс. Така, че, ето тук няма как да не отбележим, че има движение в положителна насока.

Имаме колебание дали предвидените около 10 души експерти биха могли да реализират в максимална степен тази идея, но така или иначе можем да отчетем, че по този параметър има движение напред.

По отношение на регистъра на избирателите имахме едно предложение да има публично достъпен регистър на избирателите, който позволява възможност за проверка на всеки гражданин дали е коректно вписан в него и да осигурява един лесен начин за обратна връзка с институциите за отстраняване на установени грешки. Тук виждаме, че също има един напредък по отношение на създаването на един публично достъпен регистър.

Сега имаме колебания дали ще бъде реализиран в пълнота замисъла на тази идея, не знам дали за създаване на списъците ще бъде реализиран. Доколкото знаем базата данни, от която се черпят основните информационни елементи за съставяне на списъците продължава да бъде същия. Но това също за нас е една много важно тема.

Поставихме предложение за разширяването на модела на регионалните преброителни центрове. Всъщност тук няма съществен напредък по тази тема.

И всъщност като си давам сметка в момента като оценявам цялата дискусия, която тече в момента в Народното събрание, че народните представители не съумяха да оценят до голяма степен положителния ефект, който тези регионални пунктове биха оказали върху призрачността, върху отчетността, от там и върху доверието в изборния процес. И всъщност дискусията се насочи към едни други много малки технически детайли от изборния процес като виждаме, че всяка от политическите партии се вкопчва във всяко едно от предложенията. Мен лично ме притеснява това, че е изключително високо нивото на недоверие към изборния процес. Това е ниво на недоверие, взаимно подозрение между политическите партии, което ми се струва, че минава здравословните граници на едно нормално участие в изборите.

Друг компонент, който много остро изниква в дискусията бе ролята на застъпниците, ролята на наблюдателите. Един от най-големите сблъсъци, които се проявиха между опозиция и управляващи бе регламентиране статута на наблюдателите. И всъщност положихме много усилия, за да мотивираме възможността наблюдателите да наблюдават свободно, пълноценно изборния процес, да не бъдат поставяне ненужни ограничения пред броя на наблюдателите каквито идеи и предложения имаше в хода, в работата на правната комисия.

Р. П.: Тъй както това именно беше действително ябълката на раздора, така започнаха драмите всъщност с идеята заседанията на всички избирателни комисии да са публични, но тезата на ГЕРБ е сбирките да текат в интернет, но само на районните комисии и на Централната избирателна комисия. Това според вас застрашава ли наистина прозрачността на изборите? По какъв начин, какви подозрения може да предизвика в крайна сметка обратната теза на тази, която вие защитавате и до какво може да се стигне, може ли да подозираме някакви нечестни действия?

В. Н: За нас беше важно да имаме възможност да наблюдаваме работата на всички звена на изборната администрация. Това правим с мобилизиране на над 600 наблюдатели. Това за нас е една добра изходна точка. Въпрос на решение е на всяка партия как ще организира своите наблюдатели или застъпници, за да наблюдават това ниво. Имахме и много важно предложение да можем да наблюдаваме какво се случва и в районите и в ЦИК. Все пак трябва да отчитаме обективно, безпристрастно дали има все пак напредък по един или друг пункт от нашите предложения. Смятам, че има напредък в положителна посока. Въпрос на технология е дали ще бъдат излъчвани он лайн или наблюдателите и застъпниците ще присъстват пряко.

Р. П.: Да бъдем по-конкретни, понеже има конкретни обвинения. Можем ли да бъдем категорични в отговор на въпроса застрашена ли е прозрачността и демократичността на изборите? Вие като един страничен, безпристрастен наблюдател на всички избори смятате ли, че има основания за такива подозрения – еднозначно?

В. Н.: Мисля, че на този етап няма такива основания.

Р. П.: Да погледнем малко и към предстоящия референдум. Предизвика вълнения темата затова по какъв начин ще бъдат финансирани инициативните комитети и по-точно критериите затова определени инициативни комитети, които ще агитират „за” и „против” идеята за атомна енергетика да му бъдат отпускани до 2 милиона лева? Смятате ли вие, че процедурата в това отношение е достатъчно добре уредена и, че е справедливо ще бъдат отпуснати парите на определени групи, които ще агитират?

В. Н.: Не, процедурата не е достатъчно добре уредена. По отношение на този лимит, на тавана на финансиране на кампаниите на двете страни привърженици и противници на изграждането на атомни централи. Очевидно това е една от разпоредбите, която би могла да бъде използвана в Изборния кодекс и установената празнота в Закона за референдумите и всъщност това е опцията, която би могла да бъде използвана.

На законодателно ниво не очаквам да възникват сериозни притеснения относно прозрачността и демократичността на изборния процес. Има дефицити, има пропуски, но все още не можем да дадем подобно заявление. Проблемът се явява в практическото приложение.

Всъщност, проблема който ние представихме и при обсъжданите промени в Изборния кодекс, а сега излиза и Закона за референдумите е начина, по който се регламентира безплатен достъп на кандидатите - застъпници на различни тези до обществените медии. Ако ние имаме един осигурен и достатъчно ефективен безплатен достъп до основни дискусионни блокове, не говоря за излъчване на рекламни клипове и елементи т. н. предизборни хроники в медиите, говоря за възможността кандидатите да имат достъп до дискусии и коментарно-аналитични предавания, в които да изразят достатъчно ясно своите позиции.

Р. П.: В случая този достъп не е гарантиран, това имате предвид?

В. Н.: Депутатите не пристъпиха към едно по-голямо разширяване, осигуряване на безплатен достъп до обществените медии, но на преден план излиза въпроса – ами коя партия и кой инициативен комитет колко пари има и те ще бъдат ли достатъчни или не и всъщност това е една от темите, които са изключително важни за нас – финансирането на кампаниите, една от възможностите за компенсиране при дефицит на средства, който не разполага някои от инициативните комитети или пък кандидати – хора – кандидати, които имат достатъчно смислени идеи, но не разполагат с финансов ресурс, всъщност да имат достъп до радиото и телевизията, които имат една основна функция, а това може да окаже разбира се положително въздействие на някои от частните медии.

Р. П.: Благодаря ви за този разговор. Ваня Нушева – програмен директор на Асоциация „Прозрачност без граници”.

Споделете

Ваня Нушева - програмен директор на "Прозрачност без граници"

Споделете

Актьорът Стефан Попов на гости в "Клуб Неделя"

Писателят Димитър Гачев и актьорът Петър Тосков - на гости в "Клуб неделя"

"Ден след ден" проблеми и приключения

Дебютанти и ветерани "Точно днес"

Откриха ремонтирания път Юндола – Разлог

За Радио Пловдив

Програми

Още