Проф. Евгений Дайнов - социолог

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Българите – най-бедните, най-неграмотните, най-нещастните от всички в евросъюза – това от една страна, от друга – нали казват – какъвто народът – такива и управниците. Е, да, но управниците нито са най-бедните, за най-неграмотните не знам, едва ли са най-нещастните – едва ли не като между пропаст стоим. Как се случва този пинг понг и всичко това в този момент? Какво ще каже и анализира политологът проф. Евгений Дайнов? Откъде да я започнем – от последното социологично проучване, от различни десни формации, от това, че вече твърдят – Атака няма „златен” глас в парламента след като един „гербер” напусна или нещо друго по-важно?
{audio}
Евгений Дайнов: Това, което казахте преди малко не е политологично, а културологично, то опира до ценности, до нагласи, до начините, по които хората живеят заедно, това е най-важното, най-дълбочинното. Странно е, няма да повярвате може би, но точно преди да ми звъннете се сетих за ... кое помня най-ясно от 1990 г., което беше едно цяло приключение – много дълга революция, разни неща се случваха, както и тази година между другото, от тогава помня Дими Паница – видният български емигрант, издател на „Ривър дайджест” в Америка, какво каза след изборите през 1990 г. , каза следното – сега вие избрахте, на българите каза, сега на главата ви ще се изсипят една след друга катастрофи, но никой няма да ви съчувства, когато разбере, че си продадохте свободата срещу капачки за буркани. Помните – тогава БСП агитираше с капачки за буркани.

Теглим чертата и стигаме до извода, който още Фройд е описал в началото на ХХ век – преди повече от сто години вече – това, което ти се случва, начина по който се чувстваш е плод на твои решения, на твои действия, на твои бездействия.

Българите не се чувстват удобно в кожата си, от доста време е това. Страната като цяло и отделните българи не са много наясно накъде вървят, вървят ли изобщо, накъде искат да вървят, какви са и трудно си дават отговор на основния въпрос за всяко човешко същество – кой съм и какво е редно да върша. И от това, че не знаят кои са буквално от последните няколко години води само до едно – до чувството на дълбоко нещастие. Човек ако не знае кой е и какво е редно да върши и го върши той осъществява себе си и се чувства на място, добре се чувства в кожата си е щастлив.

Р. П.: Къде можете да сложите онова, което се случва с развитието по случая, как да кажа, „ранобудните” студенти ?

Е. Д.: Знаете ли, 2013 г. – тази година, която не е и свършила и няма да свърши скоро, обикновено я сравняват с 1997 г., но истинското сравнение е с 1990 г. , когато едно проевропейско цивилизовано малцинство, да подчертая – малцинство, се опита да форсира нещата, да кажа, с един скок да се окажем в ново състояние, нова цивилизация, нова европейска цивилизация. Това тогава не се получи и сега е вторият опит да го направим отново... И то се вижда най-ясно в Украйна, да ви кажа, борбата нашата, вашите борби изведнъж получиха много ясно светлина в Украйна. Изборът както винаги е евроазийската степ или европейските долини. Този избор не е докрай направен в България и това е част от обяснението за българското нещастие. Евразийската степ е отворено огромно пространство, където духат ветрове и управляват вождове-диктатори. Това трябва да го изберем – степ или долина. Не сме го избрали.

Огромна част от българското общество носи носталгия към начина на живот, характерен за Русия, но в никакъв случай не и за Германия. И това нещо трябва да се реши – и студенти, и протестиращи се опитаха да форсират това решение, защото правителството, трето подред, България има всички характерни белези на правителство, намиращо се в евразийската степ – на изток от Днестър, авторитарни методи на управление комбинирани с олигархично монополизирана икономика, което винаги гарантира бедност.

И това, от което българина би бил щастлив ако разбере е следното – докато живее в монополна и олигархична страна, той винаги ще бъде беден. Монополите и олигархиите произвеждат само едно нещо - бедност. Т. е., за да заживеем по-благополучно то трябва да решим политическия въпрос, който е следния – как да структурираме властта, кого обслужва и как прави това. И това се решаваше 2013 г., не е решено още, както виждаме.

Р. П.: Употребихте глагол в минало свършено време – „опитаха се протестите” – означава ли, че на този етап смятате, че е безнадеждна възможността за промяна?

Е. Д.: О, не, аз знам от великия анархист Прудом – французина, следното нещо – няма различни революции или различни етапи на революции. Революцията е винаги една и неделима. Има затишие, очевидно, протестът на студентите беше най-краткотрайно, а готовност за по-цялостни протести обществото продължава да има, но процесът ще продължи 2014-та, както започна 2012-та – ние сме в период на революция с ниска интензивност, да кажем по модерному, която започна миналата година с окупацията на Орлов мост и юни 2012-та. Припламва от време на време.

Р. П.: На този етап промени след около месеци чертаете вие, т. е. не съзирате промяна в това кой да управлява България – дали коалиция или някаква друга форма, т. е. кабинетът остава до след нова година, може би до европейските избори?

Е. Д.: Когато, мисля, че беше в началото на юни, в Нов български университет всички мои асистенти започнаха да правят залагания кога ще има още едни избори и всички залагаха на ноември, аз като по-обогатен с житейски опит и възраст, заложих на април – май догодина. Мисля, че тази ми прогноза остава. Но ние никога не знаем кога ще се надигне пак протест. Спомнете си какво стана в началото на тази година. Зелените протести започнаха отново на 4 януари. Никой не очакваше такова нещо. Аз се върнах специално от Миндя, за да участвам в тези протести, защото се оказа, че на 1 януари усърдно започват да строят в забранени зони по морето – протестите започнаха на 4 януари, февруари вече излязоха останалите хора и никой не знаеше кога ще стане.

Р. П.: Дали и това, дето и сега както се казва потвърждавате тази своя прогноза, за нея не работи и напусналият от ГЕРБ един депутат, който доста променя вероятно съотношението в парламента т. е. Атака не може да бъде „златното пръстче” вече и тук като допълнение това, което изнесе социологическата агенция Сова Харис с падането на ГЕРБ в процентите и увеличаването преднината на БСП как си го обяснявате?

Е. Д.: Е, това е вече много по-лесно от нещата, които си говорехме до тук. Това се намира на плоскостта на политиката и тук диагнозата е много лесна и всички и аз включително знаехме какво ще се случи, тъй като ГЕРБ така и не се превърна в партия – беше направена във властта и за употреба на властта и не се научи да върши нещо друго, беше очевидно, че колкото е по-дълго извън властта толкова по-бързо ще се разпада и ще губи и влияние – гласоподаватели ще я напускат и процесът на напускане ще влезе вътре – това е азбучна истина, която се потвърждава от очакванията. Това е процес на бавен разпад и залез на ГЕРБ.

Но въпросът не е кой ще управлява. Големият спор между Платон и Аристотел, а Платон у бил учител на Аристотел пред 2600 г., е следният – според Платон е важно кой ще управлява, според Аристотел това не е важно, важно е как. При нас е същият въпрос в момента. Не е важно кой ще управлява. Не е важно да изчисляваме какви коалиции ще управляват, важното е как ще се управлява. И това ще отнеме повече от едни избори. Този въпрос няма да намери своя отговор на следващите избори.

Р. П.: Един последен въпрос. Ще подкрепите ли днес „ранобудните” студенти, които издигат възражения против закона за МВР, промените в него. И тук да добавя нещо – тази история, която наскоро отмина с пияните преподаватели и акцията на студентите към тях – какво допринесе към имиджа им?

Е. Д.: На преподавателите или на студентите?

Р. П.: И на двете позиции, но най-вече на студентите. Преподавателите ги видяхме, то е ясно.

Е. Д.: Очевидно е, че публични фигури, авторитетни трябва да дават личен пример. Никой не може да си представи аз да се клатя пиян по коридорите на Нов български университет, едва ли е възможно да се случи. Аз знам, че трябва да давам пример на студентите си за поведение. Така, че преподавателите са за бой. Студентите дори и да са прекалили с енергичността на своята намеса са тези, които са прави. Как да вярваш на човек, който се клати пиян по коридорите? Не може да му повярваш. Затова преподавателите не бива да се клатим пияни по коридорите, не бива дори да бъдем виждани пияни на публични места, а най-добре да не сме пияни никога. Това е елементарно.

Р. П.: А студентите?

Е. Д.: Студентите дадоха доста вразумително обяснение като се има предвид колко са малки и неопитни, че са поели ангажимент пред ректора да поддържат елементарен ред в окупирания от тях университет, тези пияни преподаватели са нарушавали реда и е редно да бъдат изхвърлени. Друг е въпросът дали това трябваше да става с видеоматериал. И между другото това поставя един много важен въпрос ако се върнем към нещастието на българина. Чърчил има една много важно мисъл – почтеният човек се характеризира със самодисциплина и самоограничение. Българите започнаха да разбират, че да си разпищолен не е хубаво и не води до щастие.

Р. П.: Благодаря за този коментар на проф. Евгений Дайнов.

Споделете

Проф. Евгений Дайнов - социолог

Споделете

Актьорът Стефан Попов на гости в "Клуб Неделя"

Писателят Димитър Гачев и актьорът Петър Тосков - на гости в "Клуб неделя"

"Ден след ден" проблеми и приключения

Дебютанти и ветерани "Точно днес"

Откриха ремонтирания път Юндола – Разлог

За Радио Пловдив

Програми

Още