Марчела Абрашева - социолог

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

В „Точно днес” продължаваме да търсим и отговорите на това кой ще спечели и кой ще загуби от провеждането на референдум по изборните въпроси, ползва ли се идеята за пряката демокрация с широка обществена подкрепа, попаднаха ли в капан управляващите от БСП и ДПС след предложението на президента Плевнелиев за провеждането на референдум и възможно ли е през месец май в България да се проведат три в едно европейски и парламентарни избори и референдум за изборните правила. Казвам добро утро на социолога Марчела Абрашева.
{audio}
Г-жо Абрашева, кой ще спечели и кой ще загуби от евентуалното провеждане на референдума, защото той безспорно ще повиши избирателната активност?

Марчела Абрашева: Точно в това е въпросът. Има различни предположения и надежди коя партия или група избиратели ще бъдат по-мотивирани илище се държат по различен начин при промяна на правилата примерно задължително или електронно гласуване. Не е проведена дискусия и самите ние като общество пък и тези, които разбират от технология на правене на избори не сме провели необходимото обсъждане, за да разберем какво ще се случи. Малко прилича на, помните може би този хубав анекдот с британския умник и красавицата – тя отишла и казала – г-не, нека да се оженим ще имаме прекрасни деца – умни като вас и красиви като мен, той казал – чудесно, ама представете си какъв ужас ще се получи ако имаме деца грозни като мен и глупави като вас. В този смисъл дискусията около избирателната система за съжаление влиза в релсите на чисто предизборно противопоставяне между партиите.

Р. П.: Ако така избирателната активност остане сравнително ниска кой ще устройва това?

М. А.: По принцип избирателната активност на европейски избори, искам да уточня обаче не само в България, във всички страни от Европейския съюз по правило е малко по-ниска отколкото изборите по национални въпроси. Когато е по-ниска разбира се се явяват твърдите привърженици на всички партии както вляво, така и вдясно. Но от никъде не произтича, че промяната на правилата или референдум за промяната на правилата ще доведе сам по себе си до вдигане на избирателната активност, не се знае къде, във всички предположения или надежди, че това ще предизвика висока активност сред българите в чужбина или сред избиратели, които до този момент не са се явявали на избори по една или друга причина, свързано с техническото удобство, са просто надежди и предположения. Ние не знаем какво ще се случи около тези евро избори включително ако към тях бъде прибавен въпрос или въпроси, свързани с референдум за избирателната система. Не е ясно какво точно искат българите – някои искат едно, други искат друго и притеснението е, че няма как да отговорим по същество и по смисъл на тези всички неща, за да има ясен въпрос, ясен отговор, ясни последствия, които да бъдат обект на референдум до два месеца.

Р. П.: Т. е. прогнозите, които се прокраднаха в общественото пространство, че паралелното провеждане на избори и референдум ще докара повече хора пред урните и това ще обърка резултатите, на които в момента управляващите от БСП и ДПС разчитат ние не смятате, че са така?

М. А.: Най-малкото има шанс това да стане, но има шанс това и да не стане. Освен това вижте – тръгваме към обсъждане на избирателната си система въз основата, извинете, на тънки сметки без кръчмаря и от двете страни – колко души ще гласуват, за какво ще гласуват и как някак си да ги примамим по повод на нещо друго да отидат до урните, за да ни подкрепят. Това не виждам с какво е в полза на българите и на всички нас.

Р. П.: Г-жо Абрашев, вие сте социолог. В тази връзка вие казахте, че обществото е разделено на две по въпроса за референдума. Но идеята за национално допитване получава ли някаква по-широка обществена подкрепа според вас или не? Ето, вече стана ясно, че инициативен комитет започва събиране на подписи за референдум по изборните въпроси, който даже е оглавяван от проф. Георги Близнашки от БСП.

М. А.: Няма никакво съмнение, че по няколко много общи българските граждани са съгласни. Първо, има всеобща симпатия към това да се протестира, да бъдат правени промени, да бъдат държани, условно казано, политиците в ситуация на натиск. Този въпрос като зададете винаги ще получавате 70 – 80 и повече процента подкрепа. Това съвсем не значи, че хората са улицата да протестират.

Има усещане и то е сериозно базирано, че нещо генерално не е наред в политическата система у нас. Аз нямам никакво съмнение, че хората биха подкрепили принципната идея да има подписка, да има гласуване, да има допитване. Въпросът е от там нататък дяволът е заровен в детайлите. Не е въпросът дали искаме промяна в системата. Мисля, че това е ясно от месеци, от почти година. Въпросът е, че няма консенсус, че няма ясно изразени позиции каква точно промяна искаме. В този смисъл – да, хората ще ни отговорят – нека да се прави нещо и когато стигнем до това какво точно да се прави и какви да бъдат въпросите на този референдум, какъв ще бъде резултатът от този референдум при един или друг отговор да или не на съответните въпроси, установяваме, че хората най-малкото значителна част просто не знаят какво значи мажоритарна система, има няколко различни вида мажоритарни системи и те всички са с различни последствия затова кой ще влезе в парламента и как ние като общество ще го контролираме.

Р. П.: Това не е ли целенасочено според вас, фактът, че обществото не е достатъчно информирано?

М. А.: Аз не съм привърженик на конспиративните теории. Мисля, че у нас обвиняването на всичко и всички започва да се превръща в национален спорт и това откровено ни пречи. Така или иначе тук се доверявам на специалистите по изборно право, те не са чак толкова много в България, част от тях говорят и публично. В случая цитирам проф. Михаил Константинов, който няколко пъти повтори, че по въпроса с мажоритарните системи дяволът е скрит в детайлите. Хората просто не са осведомени. Това в значителна част от случаите е експертна материя.

Мисля, че в политическото нечуване и противопоставяне, в което се намираме от 7 – 8 месеца насам с приноса на всички политически сили - и тези, които стоят зад протестите, и тези, които се правят, че протестите не съществуват все по-трудно става да се проведе дискусия по същество и това според мен е гражданска кауза – на медиите и на всички нас.

Р. П.: Може ли да се каже, че управляващите от БСП и ДПС попаднаха в капан след предложението на президента Росен Плевнелиев за провеждане на референдума? Защото ако те се обявят против, се предполага, че ще понесат негативите от това, че не зачитат или са против пряката демокрация, ако мога така да се изразя.

М. А.: Мислите ли, че те могат да станат по-несимпатични на онази част от обществото, която от 9 месеца протестира? Аз не мисля. Отново казвам, че по въпроса каква да е промяната и с какво тя е промяна наистина ето по този въпрос има едно буксуване в обществото и това определя до голяма степен не чак толкова радикалния изход на всички акции, които се правят спонтанно или не чак толкова спонтанно.

Р. П.: Няма ли според вас управляващите или от левицата буквално да се съгласят, да търсят варианти да се съгласят формално с провеждането на референдума, но да очакват той да се провали или да не постигне ефекта, на който се надяват пък от опозицията?

М. А.: В този смисъл аз лично не бих могла да бъда в обувките на ДПС и БСП какво те ще решат и какво обсъждат, мисля, че никой от нас не знае. Но ми се струва малко вероятно да правят някакви такива формални неща – ще го организираме с идея да се провали. Според мене ако имат убеденост, че той не трябва да бъде организиран, каквито и да са мотивите, имат всички шансове да направят така, че такъв референдум да не се състои.

Р. П.: В този смисъл виждате ли през месец май да се проведат три в едно европейски избори, парламентарни избори и референдум за изборните правила?

М. А.: Струва ми се слабо вероятно да се проведат парламентарни избори в месец май. Струма ми се не чак толкова вероятно разбира се да бъде проведен и референдум към редовните европейски избори. Разбира се дали е възможно да бъде проведен референдум отново е въпрос на експертни детайли по технологията. Така или иначе управляващите мисля, че вчера или онзи ден ясно гласуваха в парламента, че не желаят към този момент да тръгват към организацията на този референдум.

Р. П.: Г-жо Абрашева, защо се стигна до поредния опит за оправяне на избирателната система ако по този начин тълкуваме референдума, който предлага президента Росен Плевнелиев?

М. А.: Аз не зная какви са мотивите на президента. Има различни мнения по въпроса. Има разбира се мнения, че той симпатизира и подкрепя със своите действия определени политически партии, нека да застанем на допускането, че то е искрено и с желание в ролята си на обединител се е опитал да инициира този акт. Така или иначе отново този опит за дискутиране на избирателната система все повече рискува да се провали именно като обсъждане на избирателната система. Може би ще има референдум, очевидно във всички случаи ще има подписка, ще се обсъжда, ще продължава да се обсъжда, но не мисля, че ако целта на този акт е била българите като общество да обсъдим как по-добре да избираме и контролираме политиците си, не мисля, че това ще се случи и реакциите в последните две седмици на всички въвлечени страни на мен поне не ми дават надежда, че ще се състои разговор по същество.

Споделете

Марчела Абрашева - социолог

Споделете

Актьорът Стефан Попов на гости в "Клуб Неделя"

Писателят Димитър Гачев и актьорът Петър Тосков - на гости в "Клуб неделя"

"Ден след ден" проблеми и приключения

Дебютанти и ветерани "Точно днес"

Откриха ремонтирания път Юндола – Разлог

За Радио Пловдив

Програми

Още