Красимир Линков - директор на Градската художествена галерия

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Безвъзвратното заличаване на стенописа на емблематичния художник Йоан Левиев при ремонта на Дома на културата „Борис Христов” – Пловдив предизвика силно недоволство в арт средите. Комисия от 10 души – експерти и хора на изкуството, излезе с предложение да бъде възстановена фреската. Остава отворен въпросът струва ли си парите, защото това е много скъпо начинание. След като няма да бъде оригиналът възможно ли е технически да се промени и да се осъществи това. Председател на комисията, назначена от кмета Иван Тотев, е Красимир Линков – изкуствовед и директор на Градската художествена галерия - събеседник в предаването ни „Точно днес”.
{audio}
Има ли развитие след констатацията на комисията, която миналата седмица излезе с това предложение за възстановяване на фреската?

Красимир Линков: Времето е много кратко, за да има някакво развитие. надявам се, че много скоро ще има решение от страна на община Пловдив и специално на г-н кмета, който се е заел с тази идея, но засега няма нищо.

Р. П.: Каква подобна съдба през изминалите години на прехода порази и други произведения на изкуството в Пловдив?

К. Л.: По принцип този проблем е по-многостранен и не бива да се гледа само от една гледна точка, защото ако погледнем всеки един от нашите стари храмове има поне два – три слоя стенописи отгоре и е въпрос на решение кой точно слой е най-ценен, за да може да се експонира той, да се реставрира той, така че в цялата човешка история са се заличавали по един или по друг повод различни паметници на културата. По-лошото е, че в наше време се прави без разбиране и без да има някакъв конкретен повод да се прави една такава акция за заличаване на една художествена творба. И още по-лошото е, че има законодателство, което я защитава и на практика ние не се съобразяваме с тези законодателства – специално става дума за Закона за авторските права. Би трябвало една художествена творба след като е социализирана, след като има история, има живот и самата тя подсказва за някакви времена, които вече са отминали и дава информация за тези времена не само от художествена гледна точка, но и от историческа гледна точка, би трябвало тя просто да се съхранява.

Сега, има и един друг въпрос, че не винаги художествените творби са качествени, защото една голяма част от тях е правена с пропагандна цел, обслужвала е определени идеологически интереси и тук веднага стои въпросът доколко тя може да се съхранява и дали да се съхранява като художествена творба или като свидетелство за историята. И в единия или в другия случай би трябвало да се преценява всеки случай конкретно.

А това, за което вие ме питате, вероятно е вандалщината, която се извършва, защото и сега можем да видим в момента една фреска на художника Енчо Пиронков в сградата, която е до паметника на Съединението, на която буквално са изградени временни конструкции от алуминиева и ПВЦ дограма и всъщност самата фреска на практика е унищожена т. е. тя не може да се види.

Р. П.: Това е сградата, в която е прокуратурата, така ли?

К. Л.: Точно така. Само, че това долу е някаква частна фирма, не е прокуратурата долу, наела е този офис и просто няма кой да регулира тези неща и да санкционира евентуално едно такова поведение. И по-важното е, че ние като хора, като публика, като стопани някак си нехаем за това небрежно отношение към художествените творби.

Р. П.: Кажете още някои от случаите, когато са унищожени такива произведения на изкуството в Пловдив, защото такива има, включително и на Йоан Левиев?

К. Л.: Има такива. На художника Вълчан Петров имаше един стенопис, който се намираше в една сграда до автогара „Юг”, беше на Аптечно управление сградата и когато се смени нейната функция се унищожиха и стенописите. Освен това има и някои стенописи, които по съвсем естествен начин или технологията, или некачествено направени или поради това, че са на открито, да речем из Стария град, някои от тях се повреждат и самото възстановяване вече е имитация на това, което е било, защото те на практика не може да се реставрират, а да се възстановят унищожените от времето, от метеорологичните условия парчета, от влагата, от слънцето така, че както казах преди малко, всеки случай е индивидуален и би било добре и да се подхожда индивидуално.

Според мен един основен проблем в града ни е, че липсват вече тези специализирани органи – дали те ще бъдат към общината, дали ще бъдат към дружеството на художниците, а пък общината примерно ще има поръчва или някакъв друг обществен орган или по-скоро специализиран орган по-точно, в който да има постоянно присъствие както на художници, така и на архитекти и въобще на хора, които имат отношение – инженери, реставратори, които имат отношение към тези неща и да може тази комисия да се произнася, да следи процесите и без нейно съгласие, без нейно решение да не се подхожда към унищожаване и да кажем както се случва в църковните храмове да се опреснява стенописа от някой, който е лаик и който просто използва оригиналния стенопис за шаблон пък отгоре си рисува каквото си иска.

Р. П.: Или пък да налепи тапети, например?
К. Л.: Или пък да налепи тапети, да.

Р. П.: В един разговор вчера в нашия ефир посоката на отговорността беше насочена в случая само към Дружеството на пловдивските художници. Те не са с правомощията да поемат подобна отговорност. Вие казахте и Институт за паметниците на културата, и община Пловдив – това са вероятно институциите, които би трябвало да поемат една подобна тежест и евентуално да се включи и Съюзът на художниците, разбира се.

К. Л.: Тя е еднопосочна тази тежест. Първо, когато се замисля да се направи нещо би трябвало да се обсъди както има комисия по архитектура, която обсъжда архитектурните проекти и второ, пък вече, когато се решава съдбата на живота, на нещо, което е повредено или нещо, което няма как да съществува, защото нещата се променят.

Р.П.: Разговорът тук има и друга посока. Много трудно може да се направи това, което казвате или би трябвало лесно, ако законодателство се приеме, защото е важно и това въпросната сграда или обект дали е държавна, общинска или частна собственост. Спомням си Вихра Григорова, която каза, че са разрушили нейната мозайка в бившата руска книжарница. Тя го каза по повод на това, че тогава не е била толкова потресена, колкото в случая със стенописа на Йоан Левиев, защото тук все пак не говорим за частен имот. Така че това също е много тънък и много важен нюанс по темата и ако се върнем в случая със стенописа на Йоан Левиев, макар и с едно изречение, бихте ли казали и защо и като председател на комисията, и като директор на Градската художествена галерия приехте това приехте това решение за толкова скъпо струващо възстановяване на фреската след като няма да е оригинал? Може би само, защото наследниците настояват или още какъв друг мотив виждате в това?

К. Л.: Не, не е, защото наследниците настояват. Хубавото е, че те подкрепят тази идея, а по-скоро, въпреки, че това няма да бъде оригинал т. е. няма да се види ръката на художника освен да се изпълни неговия проект, има такава практика в историята – големите творби се изпълняват от майстори под ръководството на художника и с неговата намеса, но според мен би било добре да се възстанови по една проста причина, че така ще дадем пример, че уважаваме изобразителното изкуство, че уважаваме творчеството, уважаваме личностите, които са допринесли за славата на нашия град като град на художниците. И този личен пример е може би най-важното нещо особено в една такава сграда, на която още на пръв поглед се вижда, че й липсва всякакъв вид художествено присъствие в интериора. Всъщност, монументалното изкуство има за цел преди всичко да въздейства и то да въздейства на такива места, където хората присъстват по един или друг повод.

Р. П.: Подкрепяте ли, това е едно старо предложение, което сега отново е подновено от наследниците на Йоан Левиев, да бъде създадена негова къща както има такива на други от прочутата петорка, в която беше и той?

К. Л.: Разбира се, че го подкрепям още повече, че ние заедно развиваме тази идея и подкрепям го не за друго, а защото Пловдив освен град, който има богато антично наследство, освен град, който има богато наследство от времето на Възраждането, той в нашето съвремие се слави като град, който всъщност е град на художниците. И няма нищо лошо в това да има повече музейни къщи, да се показва такова изкуство и някак си това да се превърне в една митология за града така както например Монмартр е митология за Париж. В момента и да отидем на Монмартр едва ли ще видим големи художници, но няма човек в света, който да не знае за Монмартр и няма човек, който да не отиде в Париж и да не се качи на хълма Монмартр, за да усети тази атмосфера.

Р. П.: Благодаря за този коментар. Изкуствоведът Красимир Линков – директор на Градската художествена галерия в Пловдив.

Споделете

Красимир Линков - директор на Градската художествена галерия

Споделете

Актьорът Стефан Попов на гости в "Клуб Неделя"

Писателят Димитър Гачев и актьорът Петър Тосков - на гости в "Клуб неделя"

"Ден след ден" проблеми и приключения

Дебютанти и ветерани "Точно днес"

Откриха ремонтирания път Юндола – Разлог

За Радио Пловдив

Програми

Още