Бъдете преблагословени, о вий, Методий и Кирил, отци на българското знанье, творци на наший говор мил!

На 11 май Българската православна църква почита Светите равноапостоли братята Кирил и Методий и отбелязва възстановяването на Българската патриаршия през 1953 г.
По този повод Негово Светейшество българският патриарх Неофит ще отслужи Света литургия с благодарствен молебен в патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски". Честването е посветено и на 61-та годишнина от възстановяването на Българската патриаршия. 

Въздигането на Кирил и Методий като равноапостоли и велики християнски учители става в България още с идването на техните ученици през 886 г., а сведения за отбелязване на празника им на 11 май има още през XII век.

Свидетелства за честването на празника са открити в арменска летопис от 1813 г., където се споменава за честване на 22 май 1813 г. в Шумен (Датата 22 май в този летопис може да с приеме, че е по т.н. нов стил – Григорианския календар, а по действащия в българското общество в Османската империя църковен литургичен календар е било денят на св. Кирил и Методий). Има сведения, че организатори на това честване през 1813 г. са гагаузи от Шумен.

В съвременната историография се смята, че за първи път в епохата на Възраждането на 11 май 1851 г. в епархийското училище „Св. св. Кирил и Методий“ в гр. Пловдив по инициатива на Найден Геров се организира празник на Кирил и Методий – създатели на глаголицата. Денят 11 май не е случайно избран от Найден Геров – това е общият църковен празник на двамата светии. 

Във възрожденските източници първите известия за празнуването на Кирил и Методий на 11 май, се срещат в "Христоматия славянского язъка" от 1852 г. на Неофит Рилски. Денят на честването на двамата братя става най-яркия израз на националната идентичност, на българското преклонение пред образованието, науката и културата.

През 1857 г. денят на светите братя е почетен в църквата "Св. Стефан" в Цариград, заедно със служба и за св. Иван Рилски. От 1863 г., 11 май се установява като църковен празник на светите равноапостоли Кирил и Методий, а след Освобождението става общоучилищен празник на славянските първоучители. Тогава се заражда идеята за химн.

През 1892 година в Русе, учител в Мъжката гимназия Стоян Михайловски, написва "Върви народе възродени...". През май 1901г. учителят от Петокласното Ловчанско училище Панайот Пипков написва музиката към текста и песента се превръща в български училищен химн.

С въвеждането на Григорианския календар през 1916 г. празникът, отбелязван от държава и Църква, вече се чества на един ден - само на 24 май. След 1969 г. се провежда изкуствена секуларизация чрез отделяне на църковния от светския календар, затова днес вече си имаме два празника - църковен (11 май) и светски (24 май).

През 1980 г., папа Йоан Павел II обявява славянските първоучители за покровители на Европа.