Напусна ни художникът Ангел Василев

На 66 години си отиде един от най-големите пловдивски художници Ангел Василев. Той е реализирал над 50 самостоятелни изложби в България и чужбина: София, Пловдив, Габрово, Варна, Солун – галерия „Орама", Лос Анжелис – галерия „Корнерстон, Сан Бенедето дел Тронто, Италия...

Пловдив ще се поклони пред големия си художник в неделя от 10.30 в Градската художествена галерия на главната улица. Погребението ще е от 12.30 на Централни гробища.

„Да докоснеш мечтите си” – това бе надсловът на последната изложбата на живописеца Ангел Василев,  открита 3 април в пловдивската галерия „Дяков”.

18-те живописни платна, създадени през изтеклата година, пренасят през времето неповторимо магичния свят на автора с неговата вярност към градските традиции от края на XIX и началото на XX век. Художникът търси отговорите на въпроси, които вълнуват мислещия човек – точно както го прави и Диоген, който оживява в платното му като символ на независимостта.

Това разказва тогава галеристката Анна Дякова за Ангел Василев, покорил престижни галерии и публика поне на три континента – САЩ, Европа и Япония.

Това е последното му интервю за Радио Пловдив, часове преди откриването на изложбата:

Ангел Василев: Много, много, много неща. Може да си отгоре или да си най-долу, но човек трябва да го преживее и да разбере, че промяната е важна за един човек. Аз също изживях една огромна промяна в живота си в рамките на една година и нарисувах неща, които човек търси да докосне щастието, радостта от самия живот.

Р. П.: Лесно ли се докосва щастието, уловимо ли е щастието и не е ли то като онази пеперуда, която следваме, догонвайки цветовете на празника, което отлитане толкова често присъства като различни видове намигвания в твоите картини?

А. В.: Щастието е лесно и достижимо и лесно се докосва, но човек трябва да има душа и сърце, за да разбере кое е щастието, защото ние си мислим, че щастието се състои само в пари, пътувания и в дрехи, само, че то не е това. Преди всичко най-важно е здравето и когато човек е здрав, и когато види, че както сега е пролет, дърветата стават зелени, той трябва да бъде щастлив и трябва да знае, че щастието е в него.

Р. П.: Щастието има различни лица. Понякога то се усмихва, понякога гледа любопитно, понякога гледа с намигване или пък доста гузно и предизвикателно.

А. В.: Човек, когато е с четката там е една друга магия. Ти там си самото щастие вътре в центъра на него. Ти изпитваш неща, които не могат да ти се случат в живота, но можеш да го изживееш и да го преживееш, защото ти режисираш всичко там в картината – даваш радости, даваш и мъката, ти даваш всичко онова, към което един човек се стреми. Картината един вид е огледало на душата на един художник.

Р. П.: Каза, че за една година могат да се случат много неща в живота на човек. Непрекъснато животът е един наниз от сривове и възкресения. Това възкресение може ли да има някакъв конкретен образ, различен от този, който не представят библейските сюжети.

А. В.: Само една усмивка е достатъчна, един малък жест – това е, но въпросът е как дали ние го чувстваме, дали можем да се радваме на всичко онова, което ни заобикаля.

Р. П.: Разказвач на приказки – това е най-често епитетът, който се свързва с името на художника Ангел Васил – разказвач на градски легенди, толкова различен и изобилен на сюжети, които ни зареждат. С доброта ли е животът колкото всъщност е отразен в твоите картини?

А. В.: Животът е такъв какъвто ние си го направим. Зависи кой какво иска. Тъй като аз не искам нищо и мога да си позволя лукса да рисувам тези неща. Хората прекалено ламтят, въпреки че думата е прекалено груба – ламтят, но не знаят за какво, не знаят какво искат от този живот, но те искат нещо, което не е за всеки.

Р. П.: Това, което обикновено си мисля в такъв случай, всеки път, когато провеждаме един разговор с теб е как е възможно толкова много светлина, толкова много изящество и добронамереност да има в едни сюжети, които са като контрапункт на това, което действителността всеки ден ни предоставя, притиска към земята. Твоите картини всъщност са едно оттласкване от дъното и един поглед нагоре. Как се случва това?

А. В.: С най-добри чувства към хората и към самия живот, защото той животът е само един, нямаш втори. Като малко дете имаш много време за всичко. Когато пораснеш, станеш голям и направиш години времето е много кратко. Нямаш време за омраза, нямаш време за завист, нямаш време. Ако хората разберат това нещо и да се насладят на собствения си живот и на собствените си деца, и на собствените си наследници на неговото име и радостта е в него.

Р. П.: Всяка една изложба е едно откритие за твореца, който вгражда нещо от себе си в нея, но и в един момент открива нещо неразгадано до този момент. Донесе ли ти някакво откритие тази изложба, която подаряваш на пловдивчани за най-хубавите празници?

А. В.: Донесе ми, че човек трябва да вярва в доброто най-напред и тези, които идват след тебе, че ще направят нещо по-добро и по-добро.

Р. П.: Кое беше най-голямото удоволствие, когато рисуваше някоя от картините? Коя картина ти достави най-голяма радост?

А. В.: Няма картина да не ти доставя удоволствие, защото ти се опитваш да извадиш нещо, което си го мислил, което си го чувствал така, че една картина е една любов.