Учените избухнаха:"Пластмаса от ориз и спанак! Защо не?"

Пластмасата от десетилетия е обявена за екологичен проблем номер едно в глобален мащаб. Опасността е скрита в простичкия факт, че произведената днес пластмаса, ще се разпадне след няколко столетия, като дотогава ще замърсява и задушава земната биосфера.

Наред с нея обаче отпадъците от земеделското производство, макар естествени по своето съдържание, са в такива размери, че обикновеното им складиране отдавна заплашва да затрупа полетата на не една държава.

Италианските учени дават решение и на двата проблема. Как да правим индустриална пластмаса и едновременно с това да използваме земеделския боклук. Отговорът е пластмаса от оризови шушулки и всякаква друга отпадна целулоза. Тайната се крие в използването на естествено срещана органична киселина, която има свойство да преработва целулозата.

Това е начинът отпадните тонове спанак, оризови люспи и какаови шушулки да се превърнат в удобни столове или торбички.

Разпадът на новия материал ще е не столетия, а десетилетия, което е драматичен скок в посоката на екологичната индустрия, която се бори с пластмасовата напаст почти половин век.