Застаряващи учители застават пред поколение с дигитален ум

Разговорът за особеностите на българското образование, който подновяваме традиционно в средата на септември, така и си остава  сред най-сложните и трудни за обществото. Тема, по която всички имат лични пристрастия и аргументи с болезнена чувствителност, тъй като образованието е фундамент на всичко, от което зависи развитието на едно общество, а какъвто и  обществен консенсус да бъде постигнат при дадено управление, следващото го отхвърля и започва отначало. 

Само в последните дни служебното правителство генерира два стратегически документа за връщане на младите умове от чужбина. Пореден министър заяви,  че ще пише наново учебните програми, защото всички очакват училището да се обнови, а това не може да се случи без нови стандарти.  И друго: реформа не се прави единствено със закон, защото е трудно да си духовно богат, ако  си белязан от недоимък. На този фон обаче българските ученици продължават да печелят международни състезания и да налагат името на България. За тайните в управлението на образователната система и обществените очаквания от българския учител ще разговаряме с проф. д-р Галин Цоков – заместник-декан на Педагогическия факултет в ПУ „Паисий Хилендарски”, преподавател „Управление на образованието”.

Г. Цоков: На днешния празник аз бих очертал първо проблемите по отношение на  може би  най-важните хора в училище – това са учениците. Нашето общество и ние като родители сме в дълг към тях. Това е така, защото съвременните ученици са представители на т. н. „зет” поколение, което е родено и израснало в условията на интернет комуникациите, на социалните мрежи и те търсят информация и учат по различен начин в сравнение с предходните поколения. Дори в много страни се говори за изработване на стратегии за обучение на тийнейджърите с т. н. „дигитален” ум. В този смисъл училището, и то българското училище, трябва да стане по-близко до естествената среда на децата чрез по-широкото въвеждане на информационните технологии в обучението. Да речем такива инициативи, които са широко разпространени последните години и в Африка, и в Европа, и в съседна Турция, да речем, лаптоп или таблет за всяко дете в училище, което да се закупи от държавата. Или пък интерактивна дъска във всяка класна стая, едно училище не може да се лицензира ако няма такава интерактивна дъска. Това означава, че нашето училище всъщност от училище на черната дъска все повече трябва да се превърне в училище на интерактивната дъска.

Р. П.: Иска ми се пренесем разговора върху съдържанието на учебните програми и за тяхната обвързаност с времето, с новите изисквания към учителите, които вие възпитавате и обучавате.

Г. Цоков: При нас още не е започнал процесът на максималното използване на новите технологии, да речем, на смартфона в учебния процес. В много страни търсят възможности да го използват ефективно в класната стая именно за въвеждане на ново учебно съдържание, за работа по проекти в клас, за екипна работа между учениците. Технологиите не са решаващата страна. Освен учебната страна според мене много важно е да се промени самото отношение към ученика в училище, т. е. на преден план да излиза винаги положителното, доброто във всяко дете в процеса на обучение, да се показват перспективите в неговото развитие, което силно ще мотивира учениците.

По отношение на учебното съдържание, разбира се, в последните години се водят много разговори за промени. Но има една много сериозна непоследователност на образователната политика на министерството, на управляващите като цяло и с много лека ръка се задрасква всичко това, което предходното правителство е направило. Един пример, последните 10 – 14 г. няма изработен закон за училищното образование. Последните по-сериозни промени в закона са правени 2004 г., а той е приет 1991 г. Всяко правителство като дойде започва да изработва отново закон.

Доброто образование изисква и по-добре подготвени учители, това е също много сериозен проблем.  А българското общество в дълг към своя учител. Само един пример тук – ниският социален престиж на учителя в България, той взема най-ниската заплата в Европейския съюз – под 5000 евро годишно, което е много по-малко от заплатите на учителите в другите страни. Това не може да не се отрази  върху мотивацията на самите учители, върху качеството изобщо на училищното образование.

Друг сериозен проблем е липсата на млади учители в българското училище – те са под 30 г. по-малко от 3 % в момента, а много от тях отпадат още в първите месеци на своята работа поради това, че не могат да се адаптират в условията на училището. Това провокира и Педагогическия факултет  да разработи и да реализира един проект за по-добрата адаптация и професионална реализация на младите и новопостъпилите педагогически специалисти в училище с под тригодишен стаж, като ние ще осигурим екип от консултанти, академични наставници, университетски преподаватели като в рамките на индивидуални срещи, групови консултации в университета 10 месеца ще наставляват новоназначените учители.

.......