Пътуваща изложба, посветена на 1150 години от приемането на Християнството за официална религия в България и покръстването на княз Борис – Михаил, ще гостува в Пловдив.
На 14 ноември 2014 (петък) от 11.00 часа във фоайето на Народна библиотека „Иван Вазов” ще се открие изложбата „Цар Борис Михаил Покръстител. Волята и духът на България”. Експозицията ще гостува в Пловдив до 23 ноември.
Изложбата е посветена на 1150-годишнината от кръщението на княз Борис-Михаил и приемането на християнството за официална религия в България и се реализира по идея на д-р Милен Врабевски, председател на Фондация „Българска памет” и с финансовата подкрепа на фондацията и Община Пловдив. Автор на изложбата е проф. Пламен Павлов.
Изложбените табла съдържат интересна образователна информация и репродукции на най-значими паметници на книжовността, на предмети и произведения, свързани с ранното българско християнство. Историята е разказана така, че да увлече деца и възрастни, редувайки образи и текст.
Експозицията проследява мащаба и значимостта на културно-политическата реформа на княз Борис І – най-дълго управлявалият български владетел, останал в историческата памет като „светият цар”. Специално внимание в нея е отделено на дейността на светите братя Кирил и Методий, на книжовните центрове Плиска, Преслав, Охрид, както и на „българското културно излъчване” през Средновековието. В няколко отделни и кратки глави в нея са преразказани процесите, в които Средновековна България заедно с религията, получава свой държавен и богослужебен език и свое духовенство.
Резултатите от великото дело на Борис-Михаил са пред нас – в книжовното наследство на една политическа, религиозна и културна общност, която се е изградила и на основата на третата официално призната азбука в Европа – кирилицата – българската азбука. Днес повече от всякога имаме нужда от примера на Покръстителя Борис-Михаил, защото такива резултати са постижими само благодарение на силна, последователна и безкомпромисна управленска воля. Борис I утвърждава българската държава като „третата Велика сила“ на картата Европа, призната и зачитана от духовните и политически „стълбове“ на средновековния свят Рим и Константинопол. Искрено се надявам с инициативата си да възпитаме най-младите, да се гордеят със своята родна, българска азбука – третата официална азбука в Европейския съюз, и да познават непреходните ценности, завещани ни от старобългарското книжовно наследство, спечелило на България славата на класическа страна на знанието, просперитета и духовността, казва д-р Милен Врабевски.
Станаха ясни номинациите за наградите „Икар“, връчвани от Съюза на артистите в България. Актьорът Явор Милушев получава наградата „Икар“ за изключителен принос към българския театър, съобщиха от актьорската гилдия. Призът „Икар“ за чест и достойнство се присъжда на 76-годишния актьор - ветеран в Пловдивската драма Стоян Сърданов. Ето..
Играещият режисьор Ивомир Игнатов- Кени и актрисата Здравка Христозова от театър "Хенд"гостуваха във "Вход свободен", за да разкажат за чисто новия гвоздей в репертоара на театъра. "Шекспир x 5"е новият бризантен авторски спектакъл на театър "Хенд", плод на обединената муза на Кени и Здравка . Резултатът е вихрена и необуздана клоунада, която..
Представяне на „Черната книга“ на Свами Тиртха ще направи известният журналист Георги Тошев, в Дом на културата "Борис Христов", в Пловдив. Събитието е тази вечер от 18 часа. Книгата съдържа 366 медитативни техники за всеки ден. Почитателите могат да вземат лични автографи от автора. Свами Тиртха е любим автор на музикантите Роби Уилямс и..
С научна конференция и изследване „Средиземно море: преплитане на цивилизации, религии, култури“, която ще се проведе на 7 февруари, Драматичния театър в Пловдив започва нов интригуващ проект. Това се два първите два етапа към създаването на мащабен мултижанров спектакъл „Преплетения човек“ в търсенето на общия код на средиземноморския човек през..
Изложбата „Родопската теснолинейка – 80 години история“ се открива днсе в залата за временни изложби на Регионален исторически музей – Пазарджик. Тя е подготвена от музея и Гражданско сдружение „За теснолинейката“, като представя историческа ретроспекция на последната железопътна линия с междурелсие 760 мм в България, която води началото си от 1920..