След среща с представители на Асоциацията на банките в България, премиерът Бойко Борисов поиска да отменят цесиите в КТБ.
Р.П. Появиха се мнения на квестори и подуправители на БНБ, анализатори, че това прихващане на депозити срещу кредити е чисто техническа счетоводна операция, която не представлява проблем. Така ли е според вас?
Кольо Парамов: Представлява огромен проблем. И проблемът е за Фонда за гарантираните депозити и проблемът е там, че държавата трябва да извади едни пари – някъде около между 800 и 850 милиона и да се разплати така както се полага. Разликата е тази, че нито подуправителите, нито квесторите са си направили сметка, че в крайна сметка държавата е тази, която е длъжна да пази държавните пари и да има интерес тези държавни пари да бъдат гарантирани по отношение на бюджета и всичко останало. И тъй като тръгнаха твърде неподготвени, твърде амбицирани да ликвидират банката по най-елементарния начин ще докарат ситуацията до там напрежението значително да се увеличи и да се понесат загуби от тези вложители в сериозни размери.
Р. П.: Борисов вчера ги обяви за вторична далавера.
К. П.: Да, напълно е възможно такова определение, защото всички, които имаха пари по депозити над 196 хиляди бяха увлечени в цялата тази демагогия и в цялата тази огромна лъжа да направят цесии, да осигурят печалба на едни кредитополучатели като направят прихващанията и по този начин и двете страни да са в изгодна ситуация. Но в случая държавата, тъй като има интереса да получи разликата по тези кредити на 100 % и да ги получи в свежи пари не може в това тежко финансово състояние да регламентира това условие и да поеме ангажимента да плаща тези разлики. Така че на пръв поглед цесията като едно законно средство, когато се прави в нормално време и в нормални обстоятелство е едно, когато обаче касае фонда за гарантиране на депозити е коренно различно и вероятно след като са направили детайлна схема и са видели във финансовото министерство докъде може да доведе всичко това са взели това решение.
Междувременно, аз на 21 октомври предупредих категорично, че квесторите на КТБ се държат като пощенски гълъби – те водят една информационна база с подуправителите и с управителя Искров, който ги вкара в един капан в обезценките само и само да докаже на обществото, че банката задължително трябва да се фалира и тези цесии, тогава бях заявил, че тези цесии в един момент могат да осигурят доста неприятна ситуация на всички онези, които са се надявали в един или друг момент да си възстановят поне част от парите. Тогава задължително, ама задължително предлагах в никакъв случай да не се допуска фалит на банката, защото фалита на банката означава огромна загуба за всички. Не послушаха. Тръгнаха към фалит. Тръгнаха към доказване на едни обезсмислени обезценки и доведоха хората до положение всички онези, които над 200 000 лв в КТБ да не могат да получат нищо.
Р. П.: Управляващите вчера обявиха, че след като цесиите бъдат обявени за нищожни чрез спешна добавка в закона за актуализацията на бюджета, така държавата ще си запази тези 800 милиона лева. Възможно ли е това обаче? Вчера социалният министър Ивайло Калфин каза, че цесиите в КТБ трудно ще бъдат отменени със задна дата и може ли хаосът да стане пълен ако Конституционния съд реши да отмени все пак тази поправка?
К. П.: Тук няма място за задна дата, тъй като в Закона за бюджета в преходните и заключително разпоредби, т. 4, 5, 6 ще бъдат дадени достатъчно точни, ясни директивни пояснения, които ще включат ангажимента на държавата по четенето на закона и включването на държавата с плащането на тези първите 1 милиард и 700 милиона лева, за да могат да се гарантират по 196 хиляди на гарантираните депозити, плюс тази сума, която я има във фонда 2 милиарда и 100 и там допълнително ще бъде обяснено как и по какъв начин ще се трансформират разликите и кое представлява депозит към началото на обявяването на управлението под особен надзор и кое не представлява депозит като цесия след датата 24 юни. Така че няма място за никакви стари дати и нови дати – има място за запазване интереса на държавата.
Още от анализа на финансиста Кольо Парамов може да чуете в звуковия файл.
В събота и неделя в Пазарджик предстоят 2 големи кампании на сдружението "Добро сърце". В центъра на града, на „Тортата“, ще бъдат раздадени над 2000 хляба, разказа Георги Янакиев от сдружение „Добро сърце“. "Кампанията "Никой не е по-голям от хляба" цели да покажем на хората, че не е лошо да се дарява. Кампания от хората за хората – да..
Какво губи националната икономика, пренебрегвайки постиженията на българските учени? Защо бизнесът у нас не е иновативен и купува нови технологии от Запад, вместо български разработки? Според проф. Калоян Петров, директор на Института по инженерна химия към БАН, това невинаги е така, но в общия случай предприемачите предпочитат да купуват..
Средства за инвитро процедури са насочени към земеделците – това е манипулация, която измества фокуса от важни теми в държавата, категорични са от Национална асоциация на зърнопроизводителите. Те са и в стачна готовност, заради липсващи средства в проектобюджета за догодина, които са ключови за стабилността на сектора. Става дума за два..
С близо две трети се очаква да е по-малък бюджетът на програмата „Грижа в дома“ за следващата година, съобщи Веселина Ботева, която ръководи дирекция „Социална политика“ в община Пловдив. Тя припомни, че по проекта вече 5 години се осигурява патронажна грижа на самотно живеещи възрастни хора. Проектът, който е финансиран по Оперативна програма..
Има опасност Кукленият театър в Пловдив да влезе в следващата година с 200 000 лева неразплатени средства към доставчици на услуги, каза в предаването „Точно днес“ директорът му Петър Влайков. Причината е, че те не се отпускат от министерството на културата, въпреки че са част от тазгодишния бюджет. Проблемът се повтаря от миналата..