Годината не ни върна нормалното социално живеене

Държавата – по-непредсказуема от 16-годишен тийнейджър. Ако има нещо плашещо в това сравнение, което  прочетох в пресата преди дни,  това е усещането за продължителност на диспропорциите между очакванията и реалността. 

 Смяната на три правителства, управленските грешки, липсата на доверие в институциите и на управленска хомогенност ни доведоха до ъгъла, зад който отчаянието и бедността избуяват  - феномени, които не ни дават добра европейска атестация. От Страхил Делийски – политолог и философ в СУ „Климент Охридски” очакваме коментар за политическите събития през отминаващата 2014-та година.

Страхил Делийски: За съжаление бих добавил нещо позитивно към така нарисуваната от вас картина.

Р. П.: За съжаление?!

С. Д.: Да. Между другото, когато си говорехме предварително за този разговор много се чудех в навечерието на новата година какво да бъде онзи позитивен смисъл или онова позитивно явление, с което да завършим анализа на настоящата година. Но надявам се днес да стигнем до него интуитивно. Вие сте абсолютно прави за това, че усещането за криза, за напрежение, за социален страх ако щете е онова усещане, което дефинира начина, по който тупти обществения пулс в България и последната година. Към това трябва да прибавим и политическата нестабилност, липсата на последователни политически действия, смяната на правителства, знаем, че за съжаление българската политическа система е такава, че изключително много зависи от конфигурацията на власт. Ако, да речем, в Белгия могат да си позволят година без правителство, защото държавната машина, бюрокрацията работи  без относително на това кой управлява – в България това не може да се случи. Така че на този фон все по-ясно се виждат социалните разделения, все по-ясно се виждат социалните и културните диспропорции в българското общество. Една изключително, нека да го кажем директно забравена периферия и то под периферия не разбираме само някакви малки селца и паланки, под периферия разбираме едни прилично големи градове – български градове и  с традиции и една като че ли малко по-различно живееща столица. Но това е само един пласт от разкъсания социален и политически свят на България – този пласт „център – периферия”. Тази година не успя да ни върне към нормално социално живеене, за съжаление.

Р. П.: Аз искам да ви попитам, г-н Делийски, дали може да се каже като цяло, че има някаква метаморфоза на статуквото през тази година? Промени ли се нещо в стила на управление?

С. Д.: Нищо не се промени. Единственото, което се промени е, че на глас да казваме нещо, което всички си го мислехме до преди това...