Във фокуса на деня, заради великото име на българина, оставил светла следа в националаната ни памет – Христо Ботев, център ще бъде Калофер.
Търсим връзка с директора на Националния музей „Христо Ботев” Ася Николова. Това, което ни остави Ботев – огненото слово, познати ни от неговата поезия и публицистика и досега остава без аналог с искреното и пророческо осъзнаване на редица истини с общочовешки мащаб. Големият българин, ако не се лъжа, ни остави едва двайсет стихотворения, но това, което го превърна в легенда е будният му дух, устремен към свободата, отвоюването на която прави един народ достоен винаги за уважение. Усеща ли се и днес тази атмосфера, този дух в Калофер?
Ася Николова: В Калофер – родният град на гения на България Ботев, днес се стичат всички българи, които вярват, помнят и са убедени, че Ботевото слово, неговото дело ще се предават от поколение на поколение докато има България, защото при Ботев свободата не е самоцел. Тя е вътрешна потребност и затова той много точно е казал, че само този, който е свободен само той може да се нарече човек в истинския смисъл на думата. За Ботев свободата не е нещо външно, привнесено – ти може да живееш в условията на угнетеност, на това да нямаш политическа или социална свобода, но вътре в себе си ти можеш да бъдеш достоен и свободен човек и да се бориш със средствата, които ти имаш – той със словото, с делото за свободата на всички, защото това е правото на всички човеци – да бъдат свободни и да осъзнаят тази свобода, за да могат да достигнат своето съвършенство.
Р.П.: Г-жо Николова, слушам внимателно това, което казвате действително, думи, които не можем да подложим на съмнение, но как младите хора, които днес влизат в музея всъщност се отнасят към онова, което могат да видят, което музея представя от фондовете си в експозицията? Чувства ли се отношението на влизащите вътре в този храм на българщината като действително към нещо много свещено заради оставеното от Христо Ботев и днес?
А. Н.: За съжаление много малко са фактите, предметите, материалното, оставено ни от Ботев. Само четири предмета са останали от него – неговият личен часовник и писалищните му принадлежности. Но най-радостното за музейните специалисти е, че посетителите, които идват при нас идват с чувство на осъзната необходимост и потребност да влязат, да научат повече за Ботев, за този, който със слово, с дело е помогнал щото да сме свободни и свободни дори да говорим глупостите по негов адрес или по адрес на всичките ни велики предци и излизат от музея много по-българи, много по-осъзнати, че наистина ние сме част от световната култура. С имена като Ботев, Каравелов, Левски, Вазов ние се нареждаме в редиците на най-достойните народи в света. Защото Ботев не е наш, само наш национален герой, това е най-превежданият български поет...
Две прожекции включва днешната програма от фестивала "Филмови нощи във Филипополис". В Лятно кино "Орфей" от 21.10 ч. ще бъде показана лентата "Покажи ми Луната" . Тя представя вълнуващо пътешествие на фона на историческото кацане на НАСА на Луната с мисията на „Аполо 11“. С участието на колоритното дуо Скарлет Йохансон и Чанинг Тейтъм..
Какво е Атлантида, загадка, реалност... Защо повече от 2000 години я търсят? Какви са били аталантите? Разказва Христо Нанев, чиято втора книга за Атлантида скоро ще е на книжния пазар. Бъдете с радио Пловдив и предаването "Срещи" в събота, след новините в 9 часа.
„Централна емисия“ се казва новата стихосбирка на Йорданка Белева , с която авторката отново се завръща към поезията. Изданието е с печата на „Жанет 45“, а художественото оформление е на Иво Рафаилов. Според поета Йордан Велчев това е една книга, в която смъртта и отсъствията не отнемат, а добавят в живота ни.
Премиера на балета „ Ромео и Жулиета “ от Прокофиев представят Балетът и Оркестърът на Опера Пловдив в програмата на OPERA OPEN на Античния театър в Пловдив. Постановката е на изтъкнатия световен хореограф Валентина Турку – ръководител на Балета на театър Марибор, Словения. Тя е автор на хореографията на над 130 балета, оперни и..
При провеждане на археологическо наблюдение на строителни дейности в рамките на града, археолозите на РАМ - Пловдив откриха фрагмент от античен надпис. Макар надписът да е само частично запазен, той допълва с нова и интересна информация историята на Пловдив. Обектът е на ул. "Митрополит Панарет" 17, в близост до Понеделник пазара, където..