Дипломатическият десант на Запада преди дни, който скова за часове делничния ход на мнозина столичани, бе дипломатически аргументиран с необходимостта от повече глобална сигурност.
Внезапната и кратковременна концентрация на внимание обаче отприщи редица въпроси, съпътствани от общественото усещане за неяснота и психологически дискомфорт. Може ли „необходимостта от нова динамика в двустранните отношения”, за която спомена американският държавен секретар при посещението си, да бъде разчетена като оценъчна по отношение на водената политика от страната ни и формулираща нови приоритети в регионален, глобален и национален контекст? По тази тема и още за параметрите на геополитическата ситуация, в която страната ни се оказва във фокуса на масиран дипломатически интерес, както и за сигналите, които получихме, след разговорите на най-високо ниво, ще разговаряме с геополитическия анализатор и ръководител катедра „Политическа георграфия” в СУ „Климент Охридски” доц. д-р Марин Русев
- Как да разчитаме посещенията на държавния секретар на Америка Джон Кери, британския външен министър Филип Хамънд, а след три дни – и на новия генерален секретар на НАТО Йенс Столтенберг в година на местни избори?
Няма случайни опознавателни срещи. При всички положения обаче във вашия анонс като че ли прозира идеята за скритото във визитите и бих искал тук ясно да разграничим доста голямата разлика между геополитика, геостратегия и политическа конюктура. Очевидно е, че скритото е по-скоро видно не чрез конюктурата на политиката, а скритото излизане наяве по-скоро чрез по-трайните реалности на геополитическия анализ. Тук ако искаме да започнем от голямото и да вървим към конкретното, явно е, България е във фланговата позиция, в буферната зона между евроатлантизма и азиатското в Европа. Разбира се, че всичко това върви в контекста на стратегически неща като Южен поток, ситуацията в Украйна, сирийската криза, Ислямската държава, може би в сянка остава напрежението, което се опитва да предизвиква Америка като вкарва Европа в идеята за трансатлантическо споразумение за свободна търговия. Но тук преди всичко този буферен статут на България, мисля, че има по-важен статут само по отношение на Турция, иначе България е в тежка геополитическа ситуация, защото непрекъснато й се налага нейните политици, които са доста раздвоени, да взимат отношение и то понякога крайно и то така, че единия от глобалните играчи да каже на другия „Виждате ли, България е с нас.” Това винаги създава напрежение вътрешно. Всяка една такава дипломатическа активност търси баланс, но създава и напрежение и то в страна, в която полиците очевидно не могат да се справят. Аз мисля, че общото за изминалите и предстоящите посещения в този момент е, че ние получаваме много важен сигнал, че собствените ни политици не могат да се справят.
Р. П.: Доц. Русев, така или иначе България се оказа на картата на световната политика макар и за кратко време, със стратегическо присъствие като граница на Европейския съюз несъмнено или наблюдавана с особено внимание територия от страна на Русия и на Запада същевременно за упражняване на икономически натиск.
М. Р.: Всичко това е точно така и аз си мисля, че все пак тази тема придобива наистина много силни вътрешни измерения, защото раздвоява обществото ни, което традиционно се дели на русофилско и русофобско и от тази гледна точка тази активност дали ще бъде на Русия, дали ще бъде на Запада винаги предизвиква едно чувства за несигурност и дори се стига до крайни изрази от рода на това, което казва Барозу, че руската агентура в България е на много високи политически позиции и икономически. Смятам обаче, че Запада се появява точно навреме. Сегашната власт получава много мощна подкрепа, най-вероятно за драстични реформи в правосъдието. И аз си мисля, че в тези послания по-скоро личи загрижеността на Запада дали ще може да разчита на върховенството на закона, защото мисля, че ключовата дума във всички посещения и предстоящото дори с първоначалните заявки на новия секретар на НАТО е, че върховенството на закона е нещото, което интересува най-вече Запада...
Новата седмица продължава дебата за бюджета, който ще се обсъжда от тристранния съвет в понеделник. Каква кауза ще отстояват синдикатите и как смятат да я защитят? Коментира вицепрезидентът на КТ "Подкрепа" Йоанис Партениотис . "Сегашният бюджет е подчинен на целта да покрием изискванията за приемането на еврото и тази цел е свързана с влизането на..
Украинската общност в Пловдив ще почете днес третата година от войната на Русия срещу страна им и кани всички, които са съпричастни с каузата им в 18 часа пред катедралния храм „Света Богородица“. 24 февруари е датата, която промени съдбата на милиони украинци, дата, която си спомняме с болка за загиналите и страданията на мирното население, но и..
Ще приемат ли задължението да не изнасят уменията си в чужбина и да работят в български болници след завършването, каквато идея за пореден път лансира МОН коментира в програма "Точно днес" председателят на Асоциацията на студентите медици в Пловдив Али Беделов. Според него идеята, студентите да сключват договор за задължителна реализация в лечебно..
Трето огнище с птичи грип е открито в Пловдивска област, предприемат се всички действия за ликвидиране на заразата След фермата в Асеновград, където в началото на месеца бе открита заразата, тя вече е разпространена и в землищата на с. Манолско Конаре, община „Марица“ и в животновъден обект за отглеждане на патици в с. Боянци. „Възможно е..
Парламентът създаде временна комисия за проблемите с безопасността на движението по пътищата. Очаква се в следващите три месеца парламентарните групи да се обединят за решителни мерки за драстичен спад на невинните жертви на пътя. Три месеца тази комисия ще разнищва всички главни проблеми. Надеждите са депутатите да отчетат всичко..