Големите въпросителни около смяната на лева с еврото в страната ни излязоха на дневен ред, след като финансовият министър Владислав Горанов обяви, че българското правителство започва разговори с правителствата на страните от еврозоната за старт на присъединяването ни към общата валута.
По темата гост в „Точно днес” е икономистът от ИПИ Калоян Стайков.
Обявеното от министър Владислав Горанов според вас добра новина ли е?
Калоян Стайков: Като цяло е добра новина, да, хубаво е да се мисли в тази посока, но това, което е обявено от министър Горанов е още на много начален етап. Той говори евентуално за присъединяване към ERM 2, което е предварителен задължителен механизъм, при който трябва да се присъединим преди да се приеме еврото в страната и говори за присъединяване към този механизъм най-рано в края на 2018 г. Говорим за един доста дълъг период и евентуално в края на този четиригодишен период ние може да се присъединим към този механизъм и в най-добрия случай две години по-късно може да приемем еврото. Дали това ще стане в следващите шест години или ще отнеме повече време не е ясно и на този етап е още твърде рано да се говори за ползи или за разходи, или за негативи, а трябва да се фокусираме по-скоро върху това дали правителството е склонно да работи в тази посока, защото предното правителство на ГЕРБ също имаше такъв приоритет, но в един момент го изостави. В момента имаме изказване на един министър, нямаме обща правителствена позиция, нямаме някакъв правителствен приоритет и т. н. По-скоро, ако погледнете управленската програма на партията, въобще не се споменаха нищо подобно. Така че според мен на този етап е много рано да търсим плюсове и минути, по-скоро трябва да видим някакви стъпки в тази посока и тогава вече може да говорим какво може да се очаква евентуално ако приемем еврото.
Р. П.: Въпреки това, че казвате, че все още е много рано да се говори за плюсове и минуси, коментарите в общественото пространство по темата са много. Абсолютно необходимо ли е България да се присъедини към евро зоната и ако това е „да” каква е вашата прогноза за най-ранната и най-вероятна възможна година?
К. С.: Никой на този етап не може да даде прогноза кога може да се присъединим към еврото. Има две неща, които трябва да се изпълнят преди страната да приеме единната валута. Първо, трябва да влезем в този механизъмERM 2, което е изключително и изцяло политическо решение. Там няма обективни критерии, там няма нещо, което страната трябва да изпълни преди да бъде приета – там се иска съгласието на всички 19 страни в еврозоната, те всички да кажат „Да, вие може да влезете в този механизъм”. Кога може да стане това нещо няма човек, анализатор, или модел икономически или политически, който може да ви каже кога ще се случи, нито министър Горанов, нито някой независим експерт – просто, защото няма как, защото решението е чисто субективно.
От там нататък от момента, в който влезем в този механизъм най-ранната дата, в която можем да приемем еврото е две години по-късно. Но това нищо не означава – може да са 4 г., може да са 10 г. по-късно. Тогава вече, когато вече сме в механизма е необходимо да се изпълнят определени числови критерии и тези критерии трябва да се изпълняват дългосрочно т. е. да не се изпълнят в рамките на една година и следващата година да се пропуснат. Тези критерии са свързани с бюджетния дефицит, с инфлацията и с нивото на дълга. Т. е. ако една година имаме ниска инфлация и покриваме този критерий, а следващата година инфлацията скочи няма как да влезем в еврозоната. Така че има изключително много променливи неизвестни и много несигурни факти, много субективни факти, както казах, и няма как на този етап да се прогнозира кога ще се случи.
.................
Цялото интервю с Калоян Стайков чуйте в звуковия файл.
Пожарникари от районната служба в Асеновград и колегите им от участъка в Лъки спасиха семейство, бедстващо в снежни преспи в Родопите преди седмица. От пловдивската пожарна уточниха, че на 6 декември следобед е получен сигнал на тел. 112, че автомобилът на семейство Александрови е затънал в снега на пътя между с. Манастир и връх..
България и Румъния ще станат пълноправни членки на Шенгенското пространство от 1 януари 2025 г. Решението беше взето официално на заседанието на Съвета на Европейския съюз днес. Това е един голям ден за България, в който най- после станахме пълноценна част от голямото европейско семейство, свързано със свободното преминаване през вътрешните граници..
Пловдивският университет „Паисий Хилендарски“ е бенефициент на мащабен проект, финансиран от Плана за възстановяване и устойчивост. Проектът е по компонент „Иновативна България“, инвестиция 1 „Програма за ускоряване на икономическото възстановяване и трансформация чрез наука и иновации“, процедура чрез директно предоставяне на безвъзмездна..
Може ли да се пребори хроничната болка? Отговор на този въпрос дава приложеното иновативното лечение за намаляване и премахване на хронична болка чрез замразяване на сетивни нерви в МБАЛ „Света Каридад“ в Пловдив. То беше извършено от екипите на д-р Никола Миленкович в отделението по анестезиология и интензивно лечение, който разказа в програма..
Ако парламентът гласува връщане на ставката на ДДС от 20% върху дейността на ресторантьорите, ще започнем поетапни стачни действия. Това заяви пред Радио Пловдив заместник-председателят на Българска хотелиерска и ресторантьорска асоциация и председател на пловдивското сдружение "Тракия" Еньо Енев . Той посочи, че всичките 36..