Договорът за дълга ще бъде ратифициран, въпросът е за размера му

В програма "Точно днес" интервю с Румен Гълъбинов, икономическият експерт, който коментира новия дълг на държавата от 8 милиарда EUR. Гълъбинов е бивш заместник-председател на Комисията за финансов надзор, както и застраховател.

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

00:00 / 00:00

• Интервю с икономическия експерт Румен Гълъбинов

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Акцентите в обсъждането според него трябва да започнат с две основни точки: 1. 8 млрд. евро са нов дълг и затова има подписан вече нов договор за 3 години с четирите банки за пласиране на еврооблигации. 2. Част от този нов дълг ще отиде за погасяване на стар дълг, като уточняването на размера и вида на този стар дълг все още предстои.

Темата сега ще бъде парите на държавата и евентуалния нов дълг, който ще поемем – един от алтернативните източници на финансиране на дефицитите и плащанията по външни задължения фискалният резерв на този етап може да осигури едва 548 милиона лева, въпреки че на хартия в него има 5,2 милиарда лева – това съобщи вече финансовият министър Владислав Горанов в понеделник пред националния съвет за тристранно сътрудничество след като работодателските организации настояха за разясняване по горещата политическа тема за емитирането на външен дълг от 16 милиарда лева. Каним сега в програма „Точно днес” да коментира този дълг икономическия експерт Румен Гълъбинов, който също в своя профил във фейсбук записа за възможните вероятни причини за презапасяването на правителството ни с нови заеми в следващите три години и защо според него ситуацията на този етап е екстремна.

Кажете с какво е опасна тази ситуация, когато се готвим да теглим нов дълг.

Румен Гълъбинов: За последните шест години отчетливо инвестициите в България намаляват, а също и икономическата активност се свива. В този смисъл правителството е под натиска за увеличаващите се загуби и съответно липса на ликвидни пари в началото на годината. Разбира се, вземането на заем винаги е едно от решенията, въпросът е да не се презапасяваме със заем. Защото в случая тук много хора си задават въпроса защо пък толкова много заеми трябва да вземем в продължителен период от три години. И може би това, което вчера беше направено като изявление от министъра на финансите, донякъде дава обяснение на този въпрос.

Р. П.: Кое?

Р. Г.: Но аз не мога да се съглася, че имаме толкова малко ликвидни пари в държавата останали под формата на нашия държавен резерв. Мисля, че тук сериозно трябва да се направи ревизия по статистиката на Министерството на финансите и на Българска народна банка.

Р. П.: Защо Владислав Горанов е казал, че Първа инвестиционна банка иска да върне парите на държавата сега, но той бил забранил това? Как тълкувате това?

Р. Г.: Не знам. Знаете ли, когато имаме непоискани такива пари или пари, които трябва да бъдат върнати, но се отлага във времето тяхното връщане, винаги се пораждат съмнения за възможността към момента те наистина да бъдат възстановен. Вероятно ликвидната подкрепа за Първа инвестиционна банка трябва да продължи още известно време. В този смисъл не смятам, че точно това е най-решаващия фактор, а тъй като има и други, а те най-вече са, че вероятно правителството очакват да излязат едни много сериозни загуби в сектор енергетика. Там от години знаем за проблемите, очаква се в НЕК за 2014 г. да има загуба от поне 600 милиона лева, която трябва да се покрие тази година и вероятно в НЕК дълговете се изчисляват между 3 милиарда и половина и 4 милиарда лева. Така че това е един сериозен фактор също, който също би накарал сериозно министъра на финансите сериозно да се замисли да се запаси със заеми за покриване на тези дефицити, на тези загуби.

Друга една такава сфера е може би здравната. Знаем за дълговете на болниците – те надминаха 500 милиона лева. В това отношение „отличник” е военна болница с някъде около 130 милиона лева дългове. В същото време има да се правят реформи и в спешната помощ, които също се оценяват за следващите години на около 140 милиона лева, така че и там ще е необходим ресурс.

Не е известен още ходът на двете дела, които се водят. Съответно едното дело се води от EVN във Вашингтон в Международния арбитраж на Световната банка срещу България за повече от 1 милиард лева...