Гражданското образование изисква различен подход за различните възрасти

Гражданското образование в България има както свои традиции още от епохата на формирането на модерната  българска държава, така и редица проблеми, породени от дефицита на демокрация и редуцирането на  гражданската мисия на образованието в България през втората половина на  20 век.  

Програмният директор на фондация „Пайдея” в системата на образованието Мария Донкова коментира идеята за въвеждане на гражданското образование в училище, както и възможното начало на працеса в търсене на отговор за това – в коя възраст кое е най-важното знание., което трябва да бъде предоставено на учениците.

 М.Донкова: За мене остана неясно за гражданите това, че в българското училище има гражданско образование. Ние обаче искаме то да бъде по-качествено и такова, че да произведе по-активни граждани. Проблемът общо взето, се споделя от много хора с различни политически убеждения. По-трудно обаче е да бъде споделена общата идея да се въведе отделен предмет гражданско образование от първи до дванадесети клас.Едни цели и методи се използват, когато се обучават деца от първи до четвърти клас и при тях частта от социални умения от пакета граждански и социални умения е съществена, а съвсем други са те в прогимназията и в гимназията. Не за всяка възраст обособяването в отделен предмет е най-доброто решение. За някои възрастови групи сега съществуващия интегриран подход е по-подходящ. За други – като знания за политическата система, как работи институционалната инфраструктура на държавата  и т.н. е по-добре вероятно  да има отделенни часове при по-големите деца след 16 г. Така че едно и също просто решение – часове по гражданско образование от първи до 12-ти  клас не отговаря на нуждите. За сметка на това, приложено без конкретен анализ  за това какви умения кога ще се разработват, може да създаде огромно напражение в училище. Кой ще ги преподава тези часове, не идват ли те в повече на останалите часове, как ще се измерват резултатите от постигнатото,  на училищно ниво прилагането на такъв учебен проблем може да създаде проблеми. Т.е. нашето мнение на „Пайдея” е , че първо трябва да се изясни за кои умения е по-подходяща сега съществуващата система, за кои трябва да има часове, кога кои да се разположат и кой и как ще провери постигнати ли са по-добрите социални и граждански компетентности на децата. Защото сега ние имаме задължения- държавни образователни изисквания да изградим определени социални и граждански умения у децата, но по никакъв начин не можем да проверим дали сме го направили. Повече чуйте от интервюто с Мария Донкова тук: