Великите европейци - Питагор

Отношението между нея и множеството неевклидови, е като отношението между физиката на Нютон и квантовата механика, тоест, евклидовата геометрия работи с най-видимите за човешкото око пространства и най-много ни служи във всекидневието – например за да сметнете правилно дължината на някоя внезапно появила се хипотенуза. Обаче колкото и да ни се ще да припишем измислянето на тази теорема на великия европеец Питагор, не можем. Тя всъщност е измислена и доказана поне хиляда години преди него, още в древен Вавилон, след това се ползва в целия останал цивилизован свят, който се състои най-вече от Египет, а Питагор само я пренася в Европа през своята родна Гърция и я заселва в днешна Италия.

Делфийски химн на Аполон

За реалния човек Питагор и живота му се знае толкова малко, че всичко казано е като легенда. Макар поне част от него всъщност да е истина, украсена с легенди. Това е донякъде разбираемо, тъй като първите писмени сведения, с които разполагаме, са от около два века след смъртта му. Смята се, че Питагор е роден през 570-та година преди Христа на остров Самос и произхожда от дорийското племе, едно от четирите, които образуват сместа, наречена Древна Гърция. Така е по линия на майка му, Партенида от Самос. 

Баща му пък е или богат гравьор на камъни от Пелопонес, който бяга заради нещо си на Самос, или богат търговец от знаменития финикийски град Тир, който става гражданин на Самос като раздава на гладните там хляб в една неплодородна година. По-интересното обаче е, че семейството посещава светилището на Аполон в Делфи и там пророчицата Пития предсказва, че бременната Партенида „ще роди син изключително красив, мъдър и полезен за цялото човечество”. Така че, както се казва, детето си идва с името. Само се спори дали Питагор значи „онзи, когото Пития предсказа” или „онзи, който говори истината като същинска Пития”.

Първи делфийски химн на Аполон

Има много обърквания с възрастите, но които Питагор прави едно или друго, но се приема, че изключително любознателният и умен младеж заминава да усвои тайните на истинското знание в Египет, когато е на 18. На Самос управлява тиранина Поликрат, една много интересна фигура. Заради разкошния си и изпълнен със сбъднати мечти начин на живот той сам твърди, че е най-щастливият човек на света. 

Въпреки, че всички, включително неговият египетски приятел, фараонът Амазис, предупреждават, че толкова щастие не е на добро, защото изведнъж ще рухне, то дълго не рухва. Накрая го разпъват на кръст, но както и да е, важното за нашата история е, че той дава препоръчително писмо на Питагор и египетският фараон принуждава жреците да допуснат младия грък в храма и да го посветят във всички свои науки – нещо, на което те се мръщят, но и няма как да откажат, защото фараонът е бог. Питагор остава в Египет 22 години. Той е приет да учи в храма след поредица от трудни изпитания – но не символични, а съвсем реални. Смята се, че в Египет изучава не само различни практически науки като медицина и математика, но е допуснат и до тайното знание. „Науката за числата и изкуството на волята – ето двата ключа към магията.

 Те отварят всички порти на Вселената” – твърдят жреците в свещения град Мемфис. Разбира се, Питагор няма как да пропусне да изучи прочутата египетска „Книга на мъртвите”, която всъщност е практическо помагало за успешно преселение на душите. Нито може да пропусне историята за смъртта и възкресението на Озирис, насочваща и към самото сърце на тайнството – че боговете не са много, а богът е един. Разбира се, всичко това са само предположения, защото тези неща той е могъл да научи и в самата Гърция. По същото време Орфей вече е отдавна мъртъв, но името му е не толкова забравено, колкото сложено под запрещение. Въпреки това мистериите на орфизма, които са на практика като египетските, се разпространяват сред публиката със специални интереси.

Към демона, орфически химн

След дългото обучение, Питагор вече се гласи да се прибере в къщи, когато Египет е завладян от персийския цар Камбиз. Той попада в плен и е отведен във Вавилон. Някои изследователи признават, други не признават това, но да приемем, че е истина, защото всъщност е много хубава част от историята на великия древен философ. Питагор остава в Персия 12 години, но не си губи времето да се вайка, че е роб, а продължава да учи, защото е вътрешно свободен. 

Вече е достатъчно подготвен, така че спокойно общува със зороастрийските свещеници, с халдейските мъдреци, с персийските магове, среща се по един или друг начин с науката и мъдростта на целия Изток. Не знам дали си давате сметка, но в този VІ век п. н. е. мъдростта и новаторските идеи сякаш избликват почти едновременно във всички краища на тогавашния свят. Докато днешна Европа се намира в бронзовата епоха и е все още слепец в тъмното, във Вавилон вече се развива дуалистичната религия на Зороастър или Заратустра. В Индия се появява Сидхарта Гаутама, почитан като върховен Буда. В Китай живее „старото дете” или „почитаемият господин”, философът Лао Дзъ.

За яснота на днешната публика, той основател на даоизма, макар че ако ме чуе да казвам това, ще ме попита дали знам какъв е звукът от пляскането с една ръка. Преди да ми удари един шамар. В Гърция, донякъде и в Италия, вече започва да се събужда и да плаче за още знания онова, което сега наричаме антична философия. А се оказва, че духовен подем има дори в другия край на света, в Америките, които по онова време са щастливо неоткрити от никого, освен от собствените си жители – там се развива цивилизацията на олмеките. Захранен с голяма част от този всеобщ дух, с изключение на онзи от олмеките, разбира се, в един момент Питагор решава, че все пак е време да се прибере на Самос.

Пътешествието на Фидипид

Питагор се прибира, но не остава дълго на Самос. Някои казват, че е заради поведението на тиранина Поликрат, но на мен ми се струват по-прави онези, които твърдят, че тогава 52-годишният философ търси място, където не само да преподава, но и да реализира в живота принципите на своята философия. Впрочем, за един от неизброимите негови приноси към човечеството се смята фактът, че той пръв започва да използва думата философ за човек, който мисли върху света и когото дотогава гърците наричат мъдрец. 

Питагор очевидно държи да се прави разлика между онзи, който обича мъдростта и онзи, който я е постигнал. Така или иначе, философът се заселва в гръцката колония Кротон в Южна Италия. Благодарение, както се твърди, на невероятната си убедителност, както и на доста привлекателните за консервативните кротонци принципи на живот и поведение, които той защитава, те доста бързо му предоставят възможност първо да създаде там своя школа, а постепенно и на практика да придобие властта над града – макар не като официален управник, а като главен съветник и съдник за делата на градската управа. Чрез изключително строг подбор той приема в школата си младежи и момичета и ги обучава. Част от тях остават на първото ниво – практическо обучение в различни науки. 

Само един пример за илюстрация на спартанските условия, при които са поставени учениците в школата - първата и най-важна стъпка, след като някой попадне там, е той да се научи да мълчи и да си знае мястото. Понякога наложеното му мълчание продължава до пет години. Така или иначе, който премине, влиза в тъй наречения „вътрешен кръг” от хора, но които Питагор предава свещеното знание. Един от основните елементи в неговото тайно учение, както се смята, е преселението на душите. Самият Питагор твърди например, че в предишния си живот е бил троянецът Ефорб, син на Пант, човекът, който по време на Троянската война ранява Патрокъл и е убит от цар Менелай. 

Друго изключително интересно наследство на Питагор е идеята за пряката връзка между математиката и музиката. На него се приписва откритието на тъй наречената „музика на Сферите”, първичният звук, от който е създаден света и който може да се опише математически, също както трептенето на струните или съотношенията между тоновете. Изобщо, твърде много интересни открития и идеи се приписват на Питагор и неслучайно името му и досега се произнася с почит, като име на човек, открил истински съкровища. 

Трябва да сме наясно обаче и с друго. След обучението, а накрая и след унищожаването от плебса на питагорейската школа в Кротон, питагорейците се пръскат из античния свят и създават свои школи, от тях знанията преминават и зареждат по-късните философи – но те самите толкова почитат своя патрон Питагор, че му приписват дори собствените си важни открития. Поне така твърди философът Ямблих, един от ранните биографи на Питагор. Самият Питагор пък умира около 490-та година и не ни оставя нито едно оригинално съчинение – отнася наистина най-тайното си знание в гроба и ни оставя да се мъчим тук само с разкритото от него приживе, вероятно твърде изкривено от времето. Но все пак – кой от нас не би желал поне част от духа му да се пресели и продължи да живее 26 века напред във времето.

Елегия за Симонид