"На шестия ден" - преди да преместим стрелките на часовника

Саботаж, тероризъм, цинизъм, вандализъм, садизъм. нихилизъм.  А, да, на археолотическите рафтове имаше и вампиризъм. Продукти на бездуховното реене в  галактиката на прекомерността в потреблението, поднесени според спецификата на  търговските марки и в цветна хартия за опаковане на илюзии. 

В гигантското скупище от железа,  стъкла и бетон в  претенциозните сгради, които олицетворяват  мечтите след соца на едно доста задъхано  общество от проблеми, намираме всичко, което днес може да бъде продадено. Купувачите не са много, но затова пък търсачи на щастие  и  на предметна дрога  в МОЛ-овете не липсват.   Последните крясъци на комфорта  създават в тях свят,  който никак не прилича на онзи извън него. И когато тези  два свята се срещнат, системата дава на късо. Пък ние видяхме, че падат и жертви. Човек бе пребит, защото не му били достатъчно изгладени дрехите,  после научихме за едно анонимно  задушено дете и  натъпкано в много луксозен и прескъп вносен куфар. Но в илюзорно  блажения свят нихилизмът и апатията са стока, която върви доста добре напоследък, пък  държи и висока цена. Всъщност, не ви ли се струва, че напоследък  обществената чувствителност, в унисон с технологичното време, изглежда защитена с програма , която трудно може да бъде пробита? И за да стане това,  трябва да има екстремни условия. И може би затова   всичко, което преживяваме днес, е много екстремно? След екстремалното време, екстремните срутища, екстремните взривове, екстремните политически спорове, провали те в спорта, невинните смърти  от лекарски грешки и внезапно прекъснати полети.  Светът оцелява в деструкция. Е, у нас самолети отдавна не падат, но се гърми и  убива, докато властта в лукава коалиционна прегръдка  сънува светлосини  следизборни сънища скътала в същото време хладно оръжие под възглавницата.  Повече чуйте в звуковия файл: