"На шестия ден" с Недялко Славов и Красимира Алексиева

Ще го направим и днес. 

Опитът. Може и да не успеем, защото:

Как да се съберат очакването един провален банкер да бъде съден с активността му да продава за 1 евро ключови предприятия на съмнителни инвеститори, който с размаха на едно интервю вдига политическите лидери под строй да го канят, да му обещават охрана, да го цитират, да го анализират, да проговарят, да внасят посветени на светлия му пример предпазни закони....?

Каква да е логическата постройка на пътния сюжет - срутища тръгват като по команда, милиони тонове земя, по която като че ли не воден, а бомбен напор удря и свлича, поглъща къщи, гризе пътища, заплашва като ламя да поглъща пари...?

Земята тръгва, опасно се движи, подкопава и терена дори под многотнния паметник на Христо Ботев в Калофер...

Накъде въобще вървим?

На всичкото отгоре короната на единствената ни цяла магистрала се сви до каскет на обикновено шосе, с предпазна скорост заради прокъсания асфалт.

И то точно по тая магистрала, която води към морето, дето по призива на премиера ще трябва да хукнем да спасяваме сезона, защото видите ли русите не могат да дойдат. 

Ами да се ръзкъсаме ли - нали пак ние от няколко години пазим и поминъка на бедната северна Гърция?!

Тежка отпускарска дилема.... 

Встрани от иронията – новините са бедствени, плашещи, политически напрегнати дебати за пенсии, финансов недостиг, реформи, кръвожадно и дръзко ровичкане в личните драми, насипи обществен стрес....до пръсване и до разпад.

Къде сме днес и накъде вървим? Благодаря на писателя Недялко Славов и галеристката Красимира Алексиева, че приеха да помислим заедно върху това.