Великите европейци - Еванджелиста Торичели

Въздухът, който дишаме и който благословено обгръща родната ни планета Земя, се нарича „атмосфера”. Думата е измислена още в античността от умните гърци и комбинира две техни слова – „атмос”, въздух, и „сфайра”, кълбо. Трудно е да се каже колко дебел е атмосферният слой, защото няма точна граница между него и открития Космос. 

И вече няма нужда да се чудите защо понякога ни е тежко на душата. „Ние живеем на дъното на истински океан от въздух” - казва Еванджелиста Торичели, физик, математик и човек, който през ХVІІ век изобрети барометъра и разби отколешната представа, че празното пространство не съществува.

Винченцо Албричи, Симфония 6

Еванджелиста Торичели е роден през 1608 година, но има известно объркване по въпроса за родното му място. Някои казват, че то е Фаенца, близо до Равена. Според други източници обаче детето е родено в Рим, а само родът му е от Фаенца. Едва ли мястото е чак толкова важно само по себе си, но така всъщност илюстрирам онази несигурност, която до голяма степен обгръща целия личен живот на Торичели и която на моменти си е откровена неизвестност. 

Например има един период от почти десет години, между 1632 и 1641, за който липсват каквито и да било данни - къде е бил, какво е правил, как е живял. Твърди се също, че, въпреки веселия си и открит характер, Торичели никога не се е женил. В същото време той има осиновено дете, син на име Александър, на когото оставя в наследство част от ръкописите си. Откъде е дошъл този син, как ученият е решил сам, без жена до себе си, да отглежда нечие дете и, най-вече, какво го е подтикнало към такава стъпка – всичко това си остават въпроси без отговор. 

Със сигурност се знае обаче, че бащата на Торичели е тъкач, а като цялото семейството е доста бедно. Родителите все пак отрано забелязват, че имат умно и талантливо дете, затова го пращат във Фаенца, при чичо му Джакобо, бенедиктински монах. Той го издържа в местния колеж на йезуитите да учи математика и физика за две години, а после го връща обратно в Рим, в сегашния Римски университет Сапиенца, където негов наставник става друг бенедиктински монах – Бенедето Кастели, професор по математика, някога студент на Галилео Галилей. 

о поръчка на папа Урбан VІІІ, Кастели изследва природата на течащата вода и Торичели се включва активно в експериментите. По късно този контакт се оказва безценен. Точно Кастели става причина Торичели да живее заедно с Галилей във вилата в Арчетри през последните три месеца от неговия живот.

Винченцо Албричи, Соната 5

Когато през 1632 година излиза книгата на Галилей „Диалог върху двете научни системи” или „Диалози върху новата наука”, както е по-правилно да се преведе, младежът Еванджелиста Торичели я прочита бързо, а после сяда и пише писмо на прочутия автор. Пише го, както сам казва, „с радостта на човек, който най-усърдно изучи всичките геометрии, разгледа системата на Птолемей, също на Кеплер, Тихо Брахе и Лонгомонтанус, а накрая започна да се придържа към Коперник и стана Галилеянин по професия и по секта.” За някои нас тези думи не значат нищо. 

Спомнете си обаче, че по онова време да се придържаш към възгледите на Коперник е забранено от Светата църква и се наказва строго. Малко по-късно го отнася, макар и не чак така строго, самият Галилей. За други цитираните думи може да звучат като ласкателство на един млад учен, който се стреми една звезда да го забележи. Особено играта на думи, при която Торичели смесва името на Галилей с едно от прозвищата на Христос, може наистина да ни дойде в повече. Ако оставим настрани обаче витиеватия стил на времето, към който ние изобщо не сме привикнали, ще видим, че тук изобщо не става дума за ласкателство. 

Първо, защото Торичели върви по свой собствен път и реално среща Галилей чак десетина години по-късно, когато той вече е не само в немилост, но и полусляп, на умиране. Второ – доколкото е известно, това младежко писмо остава единствен случай в живота на Торичели, когато той открито заявява привързаността си към учението на Коперник. Още повече - цялата спомената игра на думи е последвана и от заявката, че двамата, Галилей и Торичели, са от една и съща „секта”. Макар за нас сега да е ясно, че се говори за сектата на онези, които споделят еднакви научни идеи, представете си как звучи това в ранния ХVІІ век, когато великата европейска Епоха на Просвещението прави едва първите си стъпки.

 И още повече – след като тези идеи са официално забранени. Но, какво да се прави, за добрите идеи често трябва да се води истинска битка, а понякога и да се плати скъпо.

Винченцо Албричи, Чуйте смъртните

Годините от живота на Еванджелиста Торичели след 1632, както вече споменах, са потънали в мъглата на неизвестността. Той се появява отново на сцената едва през 1641. Сигурно е обаче едно – през това време Торичели не се откъсва от науката и практическите експерименти. Ясно е, защото в края на това отсъствие той издава своята монография за траекторията на снарядите. Тя се приема с голям интерес и в нея има редица интересни математически находки, макар като цяло да се оказва погрешна. 

При изчисляване траекториите на снарядите, Торичели не взима предвид съпротивлението на въздуха, така че при реална стрелба те падат съвсем не там, където трябва. Учителят му Кастели обаче праща книгата на Галилей във вилата в Арчетри, той я прочита и нещата се повтарят в обратен ред – сега пък Галилей пише писмо на младия учен и го кани при себе си. Торичели обаче отклонява поканата, защото майка му е на смъртен одър. Приема я доста по-късно и изживява заедно с великия Галилей последните три месеца от неговия живот. Какво са си казали – остава загадка, но през това време Торичели е негов секретар и се занимава с преписване на различни ръкописи. 

Веднага след смъртта на Галилей обаче, Великият херцог на Флоренция, Фердинандо ІІ ди Медичи, кани Торичели да заеме овакантеното място като професор по математика в университета в Пиза и той приема. Това му дава възможност да разреши някои от най-актуалните математически проблеми за онзи момент, например да измисли начин за намиране на площта на циклоида, както и за намиране на гравитационния център на телата. 

Тези му проучвания се появяват след две години в книгата „Опера геометрика” и хората започват да го ценят като един от най-добрите геометри на своето време. Торичели горещо се интересува също от оптика и изобретява метод за производство на микроскопски лещи от стъкло, което се разтапя на лампа. Покрай тази си страст произвежда телескопи и микроскопи, както и някои гигантски лещи, гравирани с неговото име, които и днес могат да се видят във Флоренция.

Винченцо Албричи, Симфония

Главното откритие в живота на Еванджелиста Торичели, се нарича барометър. Барометърът е измислен заради практическа нужда. Проблемът е, че строителите на фонтани във Флоренция забелязали една гадна черта на водата – тя категорично отказва да се качи на повече от 34 фута височина. 

Това тотално противоречи на мнението на Аристотел, все още неприкосновен по онова време древен авторитет, който казва, че водата се издига от буталната помпа, защото природата не търпи празно пространство. Строителите се обръщат към възрастния вече Галилей за решение, но той се майтапи с тях - изглежда на височина над 34 фута природата вече не се страхува от празното пространство, казва им и ги препраща за истинско решение към учениците си Торичели и Вивиани. Те се захващат с експерименти и започнат да се усещат, че една и съща помпа ще изтласка на различни височини различни течности, в зависимост от тяхната плътност. 

Така се стига до момент, в който Торичели пъхва пълна с живак и затворена еднометрова стъклена тръба в съд пък с живак, отваря долния край и тогава, както се казва на научен език - „аеростатичното налягане на въздуха се уравновесява с хидростатичния натиск на живака”. С думи прости, част от живака се излива в съда, а в тръбата остават две неща – живак на височина около 760 милиметра и напълно празно пространство от около 240 милиметра. Във философски план това оборва Аристотел. В практически план – създаден е прост, но ефикасен уред, който и досега служи прекрасно на човечеството. 

Самият Еванджелиста Торичели умира около три години по-късно, едва на 39, заразен, както се предполага, с тифус. Погребан е във Флоренция, в базиликата „Сан Лоренцо”. На негово име има кръстени астероид, лунен кратер и няколко подводници от италианската армия. Вече всички са убедени, че празнотата е напълно възможна.

Винченцо Албричи, Хайде всички народи