Великите европейци - Уилям Уолъс

Както се разказва, една нощ, когато викингите се промъкват в тъмното, за да нападнат шотландския лагер, някой от тях е убоден от магарешки бодил и изкрещява от болка. Това е достатъчно шотландците да скочат и викингите да бъдат прогонени. Е, подобни красиви легенди не винаги са и напълно истински. Но горе-долу в същата полу-реална, полу-митична ситуация като магарешкия трън, се намира и другата шотландска легенда, историко-епическият герой Уилям Уолъс.

Цветето на Шотландия

Сега Уилям Уолъс е познат на повечето хора главно заради филма „Смело сърце” с Мел Гибсън. Сценарият му е създаден по епичната поема „Уолъс” от ХV век, дело на един късно-средновековен министрел, Слепият Хари. Този текст обаче се основава на предания и е писан 170 години след смъртта на Уолъс, така че е трудно да се каже къде в него свършват фактите и къде започва измислицата. От своя страна сценаристите на филма, както е нормално за художествено произведение, също не придирят чак толкова за историческата, а наблягат на творческата истина, която краси сюжета. 

Така филмът се оказва препълнен с исторически грешки, като се започне от самото заглавие. То приписва на Уилям Уолъс прозвището Braveheart, което всъщност е на неговия патрон Робърт Брус, граф на Кърик и шотландски крал по-късно. Също, реалният Уолъс няма как да носи килт, прочутата шотландска карирана поличка - тя става традиционно облекло триста години по-късно. Сюжетната линия с Едуард ІІ също е добавена щедро, тогава той е на 13 години и още не участва в нищо. Тоест, така ще разочароваме и романтиците - историята за тайната любов на Уолъс с Изабела, кралица на Англия и съпруга на Едуард ІІ, е пълна художествена измислица. Тогава Изабела, дъщеря на френския крал Филип ІV и Йоана І Наварска е бебе и няма как да прави нито любов, нито дипломация в Шотландия. 

Да не говорим за магията на киното, при която средният на ръст Мел Гибсън играе човек, висок над два метра. Гибсън е само 9 сантиметра по-висок от истинския, запазен досега меч на Уолас, който е дълъг 1.68 см. и тежи близо 3 килограма. Актьорът вероятно изобщо не би могъл да го размаха за бой. Да не говорим, че сигурно изобщо не би го и докоснал, защото дръжката му е обвита с човешка кожа. Но, въпреки всичко, във филма Мел Гибсън успява да превъплъти най-важните черти от характера на хайлендъра Уолъс – достойнството, непримиримият дух и страстната любов към свободата.

Речта на Уолъс, Смело сърце, 1.09 

Превод: - Синове на Шотландия, аз съм Уилям Уолъс.

- Уилям Уолъс е два метра висок…..

- Да, чувал съм ги тия. Убил е стотици и ако беше тук, щеше да изпепели англичаните с огнени кълба от очите и мълнии от задника си. Аз съм Уилям Уолъс. И виждам цяла армия мои сънародници, дошли да се опълчат срещу тиранията. Дошли сте да се биете като свободни хора – и вие наистина сте свободни хора. Какво сте без свободата си? Ще се биете ли?

- Срещу тази сила ли? Не, ще побегнем и ще оцелеем.

- Да, ако се биете, може да умрете. А ако избягате – да оцелеете, поне за известно време. И, умирайки в леглата си след много години, ще ви се иска да замените всичките си изживени дни само за един шанс, само за единия шанс да се върнете тук и да кажете на враговете ни, че могат да отнемат живота ни, но никога не могат да ни отнемат свободата…..

Речта на Уолъс, Смело сърце

Речта на Уилям Уолъс е една от знаменитите речи в киното. Не може обаче да се каже със сигурност дали изобщо е имало подобни слова през горещия юли на 1298-ма, когато шотландците са разбити от англичаните при Фолкърк, а самият Уолъс едва се спасява. Това всъщност е последната му голяма битка. Но каква е историята, защо се бият шотландци и англичани през ХІІІ век и защо фигура като Уолъс изобщо излиза на историческата сцена? 

През 1286-та умира шотландският крал Александър ІІІ, а трона може да получи само Маргарет, принцесата на Норвегия, няма други наследници. Тя обаче е едва на 4 и трябва да има регент, а крал Едуард І на Англия вижда възможност да присъедини Шотландия към своята корона. За целта той урежда брак на Маргарет с едногодишния си син Едуард, принц на Уелс. На път за Шотландия обаче Маргарет умира, а клановете започват да воюват за трона. За да не се избият съвсем, те канят Едуард І за арбитър и така вкарват вълка в кошарата. Той иска първо декларация за вярност от всички тях, а после слага на престола Джон Бейлиол, когото смята за най-предан. 

Джон обаче остава в историята като „празното палто” или „крал за една седмица”. Той скоро предявява претенции за самостоятелност, Едуард І нахлува в страната, кара Джон да абдикира и установява пряко английско управление. Шотландските благородници, лакоми за власт, разединени от интриги или директни подкупи от англичаните, се оказват слаби и неспособни да го спрат. Така идва времето на никому неизвестния Уилям Уолъс, който повежда голямата шотландска битка за независимост.

Айрън Мейдън, Бъди бърз или мъртъв 

Уйлям Уолъс е роден през 1270 година в семейството на дребни благородници. Спорни са и годината, и произходът му. Някои смятат, че, както сочи фамилията, родът му е от Уелс. Базират се на това, че Wallace на староанглийски е wullish, което значи чужденец или уелсец. Думата обаче се използва и за обозначаване на местните хора с кимврийски произход, които живеят в югозападна Шотландия. За това кой е бащата на Уилям също се спори, но най-ясно свидетелство изглежда надписът от личния му печат, който гласи, че е син на Алън Уолас. 

Дали това е същият Алън Уолас, който е сред подписалите декларацията за вярност към Едуард І или е друг Алън Уолас, вече е трудно да се каже. Така или иначе, семейството има земя, младият Уйлям научава латински и френски от свои чичовци-свещеници, но някъде в началото на 90-те години нещо става и младежът тръгва по пътеката на войната. Според поемата на Слепия Хари, през 91-ва баща му и братята му загиват в схватка с англичаните и така започва всичко. 

Други сочат някакво спречкване с двама английски войници на пазара в Ланарк, след което войниците са убити, а Уйлям хваща гората. Най-романтичната легенда е, че Уилям Хезелриг, английският шериф на Ланарк, убива Марион, младата съпруга на Уолас, заради което 6 години по-късно Уолас го залавя, убива и одира ивици от кожата му, за да облицова дръжката на огромния си меч. Така или иначе, важното е, че към 1296-та Уилям Уолас постепенно започва да се превръща в ангел на отмъщението според шотландците и в истински паднал ангел според англичаните.  

Айрън Мейдън, 7 – Паднал ангел 

Разбира се, по-трезвите гласове припомнят, че няма как един младеж на 27 години само въз основата на талант да поведе не само успешна партизанска война, тактика, която Уолъс използва доста време, но и да печели истински големи битки - като онази най-прочутата, при моста на Стърлинг. Затова, казва разумът, много е вероятно по-рано той да е бил не друго, а наемник на Едуард І в неговите уелски походи и там да е изучил военното дело. Още повече, личната му емблема е ръка, която стреля с лък, а тежките стрелци с лък са елитните английски части, които най-често печелят големите битки по онова време. 

Така или иначе, не някой от висшите благородници, а именно Уолъс в един момент се оказва човекът, способен да обедини шотландците и да ги накара да се бият. След фантастичната си победа в битката при Стърлинг, Уилям Уолъс получава от Робърт Брус рицарско звание и титлата „Защитник на Шотландия и водач на нейните армии”. Не я носи много време, само малко повече от година, когато се стига и до тежкото поражение при Фолкърк, след което той се отказва от титлата и за известно време изчезва от хоризонта. Смята се, че отива във Франция да уговаря французите за помощ, може би пътува и до Рим. 

Така или иначе, връща се в Шотландия, където е преследван и дълго се измъква, но накрая, през 1305-та, рицарят Джон де Ментейт го предава на англичаните. Те го осъждат на смърт и изпълняват присъдата публично, бавно, грозно и мъчително. Едно от основните обвинения е за предателство към короната, въпреки че Уилям Уолъс ясно заявява – никога не съм се клел на Едуард, затова и няма как да му изменя. Така си е – той наистина не се е клел на друг, освен на Шотландия. И никога не я предава.

Айрън Мейдън, 5 - Танцът на смъртта