Българската конституция се нуждае от основен ремонт

Дефектите на основния закон в държавата през последните години се превърнаха в популярна политическа дъвка, използвана от партиите за трупане на дивиденти при поредния им партиен пазарлък. 

Днес обаче степента на доверие към правораздавателната система падна до такива кризисни нива, че всеобщото убеждение в това, че за да се поправи нещо, преди това трябва напълно да се развали, стана по-актуално от всякога – защото прото повече няма накъде и без  да  се оглеждаме за справка в европейското мониторингово огледало. Премиерът Бойко Борисов  преди ден обяви, че ще започне консултации с парламентарните партии за промяна в Конституцията, заради съдебната реформа. За възможните и недопустимите подходи към темата, аргументите и грешките, които вече прозират в стартиралия и медийно дебат за основния закон в държавата, разговарпяме с конституционалиста Георги Марков.  Преди да ви попитам какво привлече вниманието Ви от началото на  дискусиите по темата, кажете, г-н Марков, защо се налага тезата, че съдебна реформа без промени в Конституцията не може да има? Съдебната реформа означава промяна в държавното управление, а нали по дефиниция съдебната власт е извън политиката?

По въпроса много отдавна – 2003 г., се е произнесъл Конституционният съд. Той даде задължително тълкуване на чл. 158 т. 3 от основния закон, според което, ако говорим на практика, няма как да стане радикална съдебна реформа без Велико народно събрание, защото според това решение и неговите мотиви в основната си носеща част касаят именно съдебната власт само Велико народно събрание може да променя, чуйте – структурата, формирането, функционирането на органите на съдебната власт, тяхната власт в съответната система, техните правомощия, техният мандат, организацията и условията на тяхната дейност. Това решение, искам да подчертая, тъй като имаше много грешни приказки в националните медии, е взето с косвени гласове на конституционни съдии и две конституционни мнения при 10 участници. Това няма особено значение разбира се, достатъчни са 7 гласа, има дотолкова доколкото г-жа Кунева, която е отговорник за съдебната реформа в правителството си позволи да каже, че това било прието с един глас повече, не – то беше прието с внушително мнозинство,  и което е по-важно и което се случва много рядко по това дело като становище като страна даде не кой да е, а българският Върховен касационен съд и председателят на ВКС, а всичките над 60 подвърховни съдии, някои от които Бог да ги прости, ги няма, други се пенсионираха, но половината са все още върховни касационни съдии. 

Това е решението, то е задължително за всички, разбира се, може да бъде оспорвано, някои може да са недоволни, но това е съвсем нормално. Може да бъде критикувано, но то е задължително.

И сега на въпроса ви. Не може радикална съдебна реформа, разделяне на Висш съдебен съвет или пък намаляване на мандата на ВСС, или отчитане на главния прокурор пред Народното събрание да са радикална реформа. Българският политически елит, слава Богу, започва сега да разговаря по темата трябва да достигне до тази идея – или ще се свика Велико народно събрание и ще има реформа или ако се прецени, че няма сили то да се свика няма да има реформа, трети път няма.

Р. П.: Точно затова искам да ви попитам, смятате ли вие, че обществото в момента е достатъчно готово като политическа среда – партии, а съответно и подготвеността на нашите политически лидери да бъде свикано ВНС?

Г. М.: Значи да разширим малко темата българската Конституция се нуждае или от основен ремонт, или от нова Конституция. Само един факт ще ви кажа – за 25 г. тя е тълкувана, забележете, над 70 пъти. Над 70 пъти тя е била неясна не за обикновения български гражданин, е била неясна за главния прокурор, за върховните съдилища, за министерски съвет, за депутатите, защото това са органите, които в отделните случаи могат да сезират Конституционния съд за тълкуване. Много са нещата, които трябва да се преразгледат в нея като се започне от президентските правомощия, като се започне от условията за избор на държавен глава – нима ще стои този смешен текст, че трябва 183 дни годишно да живееш в България, за да можеш да се кандидатираш за държавен глава, ако си живял 181 дни – няма да можеш да се кандидатираш. Нима в България не трябва да се въведе конституционно извънредното положение при тежки природни бедствия и производствени аварии какъвто текст е имало в Търновската конституция, в нашата няма – кой става органа на власт, кой става центъра на власт в тези случаи и много, много други неща.

Сега разбирате в България очевидно има развит политически модел, защото за една малка страна 40 партии в парламента и 22 в коалиция да управляват е доста странно, но това като съберат политическите партии трябва да го решат. България се нуждае от Велико народно събрание ако трябва да има радикална съдебна реформа и въобще радикална промяна в страната, от друга страна сте права, че дали ще се намерят качествени 400 народни представители още повече, че за миналата година, за най-голямо съжаление, БСП и ДПС отмениха Закона за избор на Велико народно събрание и ако има такива избори те ще станат само по пропорционална избирателна система, а не 200 пропорционална – 200 мажоритарно, както бяхме избрани ние 1990 г., за което гласуваха, забележете, тогава 92 % от българските избиратели свободно.

.........................