Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Преговори за методиката на НЗОК, ако се налага и съдебни дела

От тази седмица у нас три болнични асоциации се обединиха и вече са Българска болнична асоциация. В "Точно днес" говорим с  председателя на организацията д-р Иван Маджаров, който е бивш шеф на регионалната здравна каса в Пловдив. 

Болници, които членуват в асоциацията организираха протестни действия срещу методиката на касата, с която се налагат финансовите ограничения през тази година. Какво още има в проекта за рестарт на системата, обобщи д-р Маджаров.

Д-р Маджаров подчерта, че тази нова методика е изключително вредна, защото не подкрепя тези болници, които се развиват.

Всички частни болници, които са инвестирали огромни суми през миналата година сега са изправени пред риска да не могат да си плащат заплатите на лекари и медицински персонал, алармира д-р Маджаров. 

По-голяма прозрачност  затова как се разпределят парите на здравната каса за  болници и лекарства ще има занапред – това решиха депутатите в парламентарната здравна комисия, които гласуваха на второ четене текстове от Закона за здравното осигуряване. Още от решенията от разговора с д-р Иван Маджаров.

Д-р Маджаров, вярвате ли, че ще се получи такава по-пълна прозрачност затова как се разпределят парите на касата за болниците у нас, първо да ви попитам, и кое ще гарантира тази прозрачност?

Иван Маджаров: Аз на този въпрос ще ви отговоря така – вярвам, защото ако се спазват принципите, които са залегнали в Закона за здравното осигуряване, а именно парите се плащат там, където е преминал и лекуван реално пациент, самото разпределение губи до голяма степен своя смисъл. Отдава се голямо значение на разпределението тогава, когато някой се опитва да го разпредели административно. Но искрено се надявам, че няма да стигнем до там, че само да разпределяме пари, т. е. както беше преди реформата от 2000 г., без да отчитаме къде са преминали пациентите, къде има излекувани пациенти, къде има най-много доволни пациенти.


Р. П.: Да, може би, защото всички се питаме как се разпределят тези над 3 милиарда лева за здраве затова се стига и до такива решения на комисията – това са текстове от Закона за здравното осигуряване, които се четат на второ четене в Народното събрание. Да ви попитам, д-р Маджаров, какво наложи да се обединят асоциациите – трите болнични асоциации в една единствена?

И. М.: До преди два дни в България имаше четири асоциации на болнични заведения, може би още повече ако включим асоциациите, сдруженията на общинските болници и на областните държавни болници и университетските държавни, но преди два дни решихме три от най-големите асоциации да се слеем с цел по-ефективно участие в договорния процес, по-ефективно участие във вземането на решения и даването на препоръки кое е най-добро за българското здравеопазване, защото когато има много участници, които представляват една и съща гилдия тогава гласа им се чува по-трудно.

Р. П.: Част от вашата асоциация, която сега сте единна, имахте проведени протести, кажете какво да очакваме занапред от гилдията в бяло. Какво предвиждате след протестите, които направиха част от работещите в болничните асоциации?

И. М.: Всъщност самите протести бяха символични. Те искаха да покажат нашето мнение по начина, по който тази година се планира управлението на болничната помощ. А иначе нашите амбиции са да участваме още при формирането на решенията, а не пост фактум да протестираме  и да изразяваме недоволство.

...

Р. П.: Що касае методиката като цел за реакция  - каква ще бъде вашата, д-р Маджаров, съдебен иск или участия в преговори, как го виждате?

И. М.: И двете неща – ще се опитваме да убеждаваме с преговори и ако се стигне до там, че има неизплатена извършена и доказана след проверка дейност ще настояваме да ни бъде изплатена и ще завеждаме искове.

Р. П.: Какво е недофинансирането за вашите частни болници? Имате ли някаква статистика на този етап що касае новата методика?

И. М.: Всички частни болници, които са инвестирали през миналата година, защото предимно частните болници инвестират огромни суми и рискуват в несигурната законодателна среда в България, в момента са изправени пред риска да не могат да си плащат заплатите на своите служители, защото миналата година са си направи спрямо законодателството на България сметка, че ако инвестират в нова апаратура и нови лекари ще привлекат повече пациенти, съответно с повече пациенти и повече средства. Сега някой идва и им казва – не, вие няма да получавате повече средства, защото сте привлекли повече пациенти. Крайно време е да се сложи точка на тази несигурност и да се вземат такива законодателни промени, които да имат дългосрочно действие. Не може всяка година да ни променят правилата. До преди една – две години искаха във всяка болница, сега чувам, че били много. Ами те болниците си ги накупиха, защото така искаше стандарта. Ако сега се отмени пък излиза, че тези скенери се изплащат години напред. Давам само пример със скенера. Затова на вашия въпрос мога да отговоря така.

Р. П.: Да, де, но по количество скенери сме на челно място в Европа, каза Москов, но това не води до най-добрите показатели на лечение, нали така, и това го има.

И. М.: Но участниците в пазара не са виновни за това. Някой ги принуди още преди години, може преди 6 г., ние, тогава от Сдружението на общинските болници, алармирахме, че това няма да доведе до подобрение на качеството. Това са изкуствени мерки, които принуждават лечебните заведения да правят  излишни разходи. Покупката на нова апаратура би трябвало да бъде решение на ръководството на болницата и да отразява необходимостта от нея, защото един скенер, който прави 5 скена днес или един не може да се изплати никога и когато те накарат административно да го купиш означава, че ти правиш едни излишни разходи и после някой идва и казва ама ние имаме много скенери. Никой директор на болница нямаше да си купи скенер в град, в който има пет. Щеше да сключи договор с големите болници, където има скенери и да използва тях. 


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Сграда, кладенец и пещ откриха археолозите под Бетонния мост

Богато устроен район с находки от II-III век откриха археолозите на терена под Бетонния мост. Ръководителят на екипа Петър Зидаров съобщи, че работят усилено по разкриването на основите на сграда, за която все още не може да се каже със сигурност дали е вила или религиозен център. До сградата има 4 гроба, в съседство откриват и погребение на малко..

публикувано на 08.08.24 в 09:08

Безпристрастният технически преглед спасява животи

30 дни да имат собствениците на автомобили, върнати при годишния технически преглед заради проблеми с газовете от ауспуха, за да отстранят повредата. Такава промяна в наредбата за прегледите се планира от транспортното министерство във връзка с увеличилия се брой коли, които не могат да покрият изискванията. До проблема се стигна, след като от..

публикувано на 07.08.24 в 10:51

Рая Назарян може и да падне от поста председател на НС

В очакване на политически новини и дата за поредните предстоящи парламентарни избори говорим "Точно днес" с политическия психолог проф. Антоанета Христова . "Най-важният въпрос сега е кога ще дойде критичният момент за промяна за голяма част от обществото, за тези, които не гласуваха досега и нямат намерение да гласуват. Нещата са толкова хаотични..

публикувано на 07.08.24 в 10:08

Фармацевти настояват да се въведе концепцията „Едно здраве“

Фармацевтите в цялата страна наблюдават увеличение на броя пациенти, които търсят помощ за здравословни проблеми, предизвикани от горещините, замърсения въздух при пожарите в страната и взривовете край Нови хан, както и ръст на случаите на болни от салмонела, хепатит, дизентерия и ковид. Това отчитат от Инициативният комитет на..

обновено на 07.08.24 в 09:46

С мащабни проекти район "Тракия" отбелязва своя празник

Точно днесе и празник на най-младият район на Пловдив, а именно „Тракия“, който става на 51 години. Първите блокове там са построени през 1973-та година за да се отговори на разрастващият се град и преодоляване на жилищната криза. Днес увеличаващите се жилища в района създават и проблем с паркирането, но поставят и въпросите, свързани с..

обновено на 06.08.24 в 11:23