Зигмунд Фройд - Великите европейци III част

133. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – ЗИГМУНД ФРОЙД /част трета/  Пламен Асенов 06. 05.15, радио Пловдив

Представете си, че лежите на удобен диван с притворени очи и говорите ли, говорите - разказвате за себе си, често неща, които не знаете, че знаете, мотате се из живота си, връщате се в детството, скачате пак в настоящето и обратно към младостта, гневите се, радвате се, преживявате всичко отново и отново, понякога плачете за финал. 

Или пък усещате как грозното и зло чудовище, което ви тормози от години, се измъква от душата ви със страховити писъци и бяга, прогонено от спомена за самото себе си. Няма хапчета, няма връзване, няма електрошокове – просто перфектното лечение на така трудните иначе за лечение психични проблеми. Прекалено перфектно, за да е истина, нали? Но по времето, когато във Виена д-р Зигмунд Фройд започва да прилага, като постепенно подрежда и усъвършенства своя нов метод, наречен „психоанализа”, идеята вдъхва големи надежди. Идеята вдъхновява. Тя е интересна, творческа, напредничава – и в същото време така отворена за развитие и импровизации, че бързо намира последователи и се превръща в една от водещите идеи на целия ХХ век. Нищо, че, поне доколкото е известно, в своята практика на психоаналитик самият Зигмунд Фройд не може да се похвали, че е излекувал напълно нито един пациент.

Елгар, Серенада за струнни, Алегро

Когато през 1886 година Зигмунд Фройд основава частната си практика, той използва хипноза за лечение на пациентите си. Фройд сътрудничи с приятеля си Йозеф Брюер, заедно с когото издават „Изследване на хистерията”, книгата, в която е описан случаят на прочутата пациентка с псевдоним Ана О. Това всъщност е австрийско-еврейската феминистка Берта Папенхайм, чиито проблеми възникват след смъртта на баща и. Тя изпада в състояние на тревожност, има халюцинации, а следват нови и нови симптоми – езикови разстройства, невралгии, парализи, амнезия, рязка смяна на настроенията, хранителни разстройства. При лечението и се изоставя хипнозата и си стига до откриване на метода на свободните асоциации. В същото време Фройд забелязва, че чрез анализ на сънищата на пациента може да се разкрие комплекс от безсъзнателен материал и да се демонстрира механизмът на репресията, тоест, подтискането, което стои в основата на появата на различните симптоми. Отначало за обяснение на хистеричните симптоми Фройд развива тъй наречената „теория за прелъстяването”, тоест, идеята за сексуално насилие, оказано в детството на пациента, последвано от изтласкване, „забравяне” на тези спомени. После обаче установява, че разказите на пациентите за подобно насилие много често не са реални, а фантазни. Голяма роля в развитието на теорията играе смъртта на собствения му баща. Тогава Фройд преживява сърдечни смущения, стряскащи сънища, изпада в депресия и неврастения. Това го води до идеята да анализира сам мечтите и спомените си от детството. Отношението на враждебност към бащата и ревността към майката, до които се докосва в този авто- анализ, го карат пък да преосмисли изцяло теорията за произхода на неврозите и така през 1896-та доктор Зигмунд Фройд започва да използва термина „психоанализа”, за да обозначи „своя нов клиничен метод и теорията, на която той се базира”.

Елгар, Серенада за струнни, 03.31

Психоанализата не е просто метод за лечение на болни хора. Това е само едно от поне трите основни нейни направления. В книгата си от 1968 година „Психоанализата: термини и концепции”, американският психиатър доктор Бърнес Мур пише, че тя има три основни приложения. Първо, това е метод за изследване на ума, второ – систематизиран набор от теории за човешкото поведение и трето – метод за лечение на психологически или емоционални заболявания”. Тази твърде сложна структура и широкият обхват на психоанализата често стават причина за обърквания и дори дават повод за съзнателни спекулации относно нейната ефективност. А ето и свидетелството на самия Зигмунд Фройд за развитието на новата наука, записано от ВВС през 1938, година преди смъртта на великия основател:

Фройд, глас 

Превод: „Аз започнах професионалната си активност като невролог, опитвайки се да донеса облекчение за моите невротични пациенти. Под влиянието на един стар приятел и с мои собствени усилия, аз открих някои важни и нови факти за несъзнаваното в психическия живот, ролята на инстинктивните пориви и т.н. От тези открития се появи новата наука, наречена психоанализа, която е част от психологията и е нов метод за третиране на неврозите. Аз трябваше да платя скъпо за този мой малък късмет. Хората не вярваха на моите факти и мислеха, че теориите ми са отвратителни. Съпротивата беше силна и неумолима. Все пак накрая успях да придобия някои последователи и да създам Международната психоаналитична асоциация. Но тази борба още не е завършена.”

Така става. Около Фройд, особено след като през 1900 година издава знаменитата си книга „Тълкуване на сънищата”, постепенно се събира кръжец от ентусиасти. Отначало те се срещат в апартамента му на „Берггасе” 19 и слушат неговите лекции, събрани по-късно в книгата „Въведение в психоанализата”. Следва кратка пауза, през която се пушат много пури и се пият различни напитки, после идва събеседването, а често и споровете, по основната тема. Постепенно със свои лекции започват да излизат и някои от учениците на Фройд. Част от тях носят имена, които в днешно време са не по-малко знаменити от неговото – Карл Густав Юнг, Адолф Адлер,Вилхелм Щекел, Ото Ранк, Ана Фройд, естествено, дъщерята на Зигмунд, която поема по пътя на баща си. Фройд обаче не спира да ражда идеи и да издава книги, всяка от които е истинско съкровище на мисълта – „Психопатология на всекидневния живот”, 1901, „Хуморът и неговата връзка с несъзнаваното”, както и „Три есета върху теорията на сексуалността”, появили се през 1905. Така скоро Виенският кръжец се разраства, новите визии привличат специалисти от цяла Европа, както и от Съединените щати, където психоанализата бързо придобива изключителна популярност, а самият Фройд се превръща в звезда. Малко по-късно се създава и Международната асоциация, а започват и проблемите. Вътрешни търкания, несъгласия с това или онова виждане, спорове за авторство на идеи, взаимни обвинения – всичко това, както във всяко нормално човешко общество, съпътства възхода на новата наука. Парадоксално, обаче конфликтите и разделите в случая не пречат, а сякаш обратно – обогатяват развитието на психоанализата до наши дни и я предпазват  от превръщането и в догма.

Елгар, Серенада за струнни,

Съзнавано и несъзнавано или динамиката между То, Аз и Свръх-аз, Либидото, Ерос и Танатос, тоест, инстинктът за живот и инстинктът за смърт, Заместването, Стадиите на развитие на човека, които включват Орален, Анален, Фалически, Латентен и Генитален, Едипов комплекс, Грешки, Сънища, Катарзис – всичко това са само малка част от основните теории и термини, които се раждат и развиват с раждането и развитието на самата психоанализа. Обаче следва голяма изненада. „Всички мислят – казва Зигмунд Фройд в един разговор с италианския журналист Джовани Панини - че държа на научния характер на моето творчество и моята главна цел е лечението на душевните болести. Аз съм учен по принуда, а не по призвание. Всъщност аз съм артист. Исках да стана поет и цял живот съм мечтал да напиша роман.” Ако тези думи не са някаква мистификация – на самия Панини или сътворена по-късно, като просто е използвано името на известния журналист – то ми се струва, че трябва още веднъж и по съвсем нов начин да погледнем не само на психоанализата като такава, а и на всички феномени, които съществуват покрай нея. „Литератор по инстинкт и медик по неволя, аз реших да трансформирам един от клоновете на медицината - психиатрията, в литература. Считам се за поет и романист под образа на учен. Психоанализата не е нещо друго, освен транспониране на едно литературно призвание в областта на психологията и патологията” – продължава да обяснява Зигмунд Фройд в този запис на Джовани Панини за тяхната единствена среща. Дано историята да е истинска, защото, честно ви казвам, щях да припадна от удоволствие, когато прочетох това.

Елгар, марш 

След като нацистите идват на власт в Германия, те изгарят книгите на Зигмунд Фройд – не само защото е евреин, а и защото теориите му са човешки, не античовешки. След аншлуса на Австрия пък, независимо от огромното световно реноме, което вече има, заплашен е самият живот на Фройд. Затова през 1938-ма той, заедно със семейството си, след поредица от приключения, успява да замине за Англия, където доживява последните месеци от своя живот. Ракът, който го е хванал за гърлото с пръстите на хиляди изпушени пури, го стиска безкрайно. „Животът ми вече е само мъчение, нищо повече” – казва Фройд. Той отдавна има уговорка с лекуващия го приятел Макс Шур да помогне, когато усилията за друго станат безсмислени. Този момент настъпва на 23 септември 1039-та. Шур му бие три дози морфин една след друга и Зигмунд Фрод си отива в блаженство. Оставя ни идеите си, за да се мъчим ние с тях. И да им се радваме.  

Елгар, Чело концерт