С валидиране на юбилейна пощенска марка днес стартира честването на 70-та годишнина от основаването на МУ-Пловдив с мащабна програма от празнични и научни събития. „Точно днес” още за инициативата, програмата, участниците и амбициите за постигане на високо ниво на академични знания и професионализъм. Интервю с ректора на МУ - Пловдив чл. кор проф. Стефан Костянев. за празника и очакваните промени в Закона за висшето образование.
Пловдивските ректори са в чудесни взаимоотношения помежду си, ние се събираме често, обсъждаме злободневните проблеми и по много от въпросите имаме сходни мнения. Все пак проблемите на ПУ са по-различни от проблемите на Медицинския университет и затова по някои от основните проблеми имаме различни мнения и това е естествено. Напълно съм съгласен с ректора на ПУ „Паисий Хилендарски”, че качеството е една комплексна характеристика, която зависи от твърде много вътрешни и външни фактори – зависи от нормативната база, от подбора на студентите, от качеството на средното образование, от обществените нагласи, икономическите изисквания. Това може би е един от най-сложните продукти.
Специално в МУ обаче качеството се измерва с човешки животи и затова ние на него държим изключително много. Само че за постигането му са необходими много неща – в търговията, знаете, за да има съответното качествот, трябва да има и финансови ресурси и затова ние сме сблъскваме с два изключително тежки проблема7 чудовищното недофинансиране /използвам по-тежка дума от проф. Козлуджов/ и второто – тежката демографска криза, пред която сме изправени. Добрата идея на МОН обаче е, че се опитва да промени образованието със серия от закони. За първи път виждаме такъв подход, т.е. да не се решават нещата на парче, а едновременно да се променят почти всички компоненти на образованието. Започваме от средното, висшето, закона за академичното развитие. Тази идея трябва да бъде потвърдена, още повече че вече имаме една стратегия за развитие на образованието през годините. Всяка нова идея обаче среща известна съпротива. В някои от оценките обаче аз съм по-умерен от проф. Козлуджов. Моят основен слоган е „Не убивай стари професори, млади таланти и смели идеи” Новата идея не трябва да бъде посрещана на нож, защото всяка нова идея променя статуквото. В новите идеи има и много рационални зърна, но бих сложил и аз своята лъжичка катран. Съветът на ректорите беше предложил комплект от закони на министерството, в който всички тези неща бяха много добре разгледани. Ректорите са на фронта, непрекъснато виждат проблемите и се надявам, че след това първо обсъждане и първо и второ четене ще бъдат взети под мнимание и съветите на ректорите.
Р.П. Проф. Костянев, тъй като медицинските специалности, като архитектурата и правото, са регулирани държавно професии, по-доброто финансиране ли е основният проблем, който трябва най-напред да бъде решен?
Проф. Костянев: Нашето образование е едно от най-скъпите и веднага мога да ви кажа, че нашите изчисления показват, че за да бъде осигурено едно средно европейско качество, ни е необходимо поне 15 хиляди на студент – говоря за медицина и дентална медицина. Така че ние получаваме два пъти по-малко от необходимите средства.Един от най-големите проблеми е недофинансирането. Проф. Козлуджов спомена сумата за 400 млн лв. за цялото висше образование и ще направя сравнение, че в Оксфорд само за една година само за научно-изследователска работа се изразходват над 1 млрд евра. Става въпрос за чудовищни несъответствия в скалата на финансирането и на този фон ние произвеждаме все пак кадри, които са конкурентоспособни и се приемат много добре на запад. Нямаме проблеми с реализацията, проблемът ни е друг – ние инвестираме в нашите студенти и така спонсорираме богатите западни държави. Повече чуйте от интервюто тук:
България има осезаем напредък в кръговата икономика и оползотворяването на ресурсите, въпреки че за много от гражданите това е почти невидимо. Зелената трансформация е плод на усилията на държавата, на бизнеса и на хората. Имаме доста съществен напредък . Това е оценката на Владимир Димитров , експерт "Индустрия и околна среда" в Българската..
Експертът по политически комуникации Арман Бабикян коментира за Радио Пловдив поредния неуспех да бъде избран председател на Народното събрание и ескалиращата политическата криза. Той подчерта, че липсата на реален диалог между политическите сили с различни цели прави трудно постигането на решения, които обществото да приеме. „Обществото или..
В първата ни рубрика за успешните образователни практики, реализирани по проекта „Успех за теб“ ще ви разкажем за ОУ „Васил Левски“ в село Караджово, община Садово. Проектът се изпълнява от Министерството на образованието и науката и се финансира със средства в размер на 105 млн. лв. от Програма „Образование“ 2021-2027, съфинансирана от..
Не виждам как при тази конфронтация, която отдавна не е по идеологически и политически причини, а е по междуличностни и интрументални причини, ще може този парламент да излъчи управляващо мнозинство, което да работи повече от три месеца. Това заяви в интервю за предаването „Точно днес“ на Радио Пловдив политологът и университетски преподавател..
"Българската държавност започва да прилича на тази медицинска диагноза, в която един по един започват да отказват различни органови системи". Такова сравнение направи социологът от "Алфа Рисърч" Боряна Димитрова след поредния неуспешен опит в парламента да бъде избран председател. Тя припомни, че в предишни разговори са дискутирани..