Тръгна ли Гърция по спиралата на катастрофата, след като близо 62% от гърците гласуваха с НЕ на референдума, на който те трябваше да решат дали да се съгласят с условията на международните кредитори?
По думите му, в проведения в южната ни съседка референдум връх е взела нагласата на гръцкото население да не му отнемат социалните придобивки, "по-добри дори от тези в Германия и във Франция". "Това обаче няма как да се случи и те ще трябва да приемат някакви компромиси", подчерта Йончев и допълни, че позицията на правителството на Гърция при преговорите след референдума ще е по-стабилна, още повече че и Европа е усетила заплахата от разпадането на конструкцията на Еврозоната.
"Перспективата е Гърция да остане в системата, а ЕС да се опита да преразгледа зависимостта си от банковите институции, която е много тежка. Въпросът е да се намери политико- икономическия компромис, тъй като до голяма степен става въпрос за геополитически интереси", отбеляза политологът.
Според него, предизвикателство е пред Европейския съюз как са организирани отношенията му с финансовите институции."Тези кредити, които се дават с непосилни натоварвания – те се дават от хора, които са специалисти, които мислят, които гледат бъдещето, те много добре съзнават факта, че няма откъде да извадят тези пари, за да ги върнат. Такъв тип отношения трябва да се преразглеждат. Има едно ниво, от което отговорността не е само на оня, който взел кредита т. е. не е толкова невинна позицията на кредитодателя. Сега Германия, която е дала над 40 милиарда евро, Франция – над 30, Италия също – те искат да си го върнат до последния цент. Хубаво, ама това не самите държави, а финансовите институции. Доколко държавата контролира финансите това е част от преговорите", каза още в интервюто Йончев.
Той счита, че трябва да се види, че се прави компромис и от двете страни, за да не се получи заразителен пример, като от тук нататък при кредитирането институциите сигурно ще бъдат по-внимателни и ще искат повече обществена яснота.
"От една страна това не са някакви фантастични кредити, които не могат да бъдат покрити – Европейският съюз има много солидни резерви, но въпросът е примерът да не се размножи, да не стане заразителен и от всяка една географска точка да започнат да искат да не си връщат кредитите, това разбира се ще разпадне съюза, ще стане нестабилен светът – това е катаклизъм, много дълбок. Няма да се тръгне към такова нещо. Затова трябва да има видимост на компромиси от двете страни и това, че Гърция не така безнаказано ще може да вземе такова решение", коментира политологът.
По думите му, самите гърци прекрасно разбират, че те искат да останат в Европейския съюз. "Ако направят сега референдум „Иска ли Гърция да излезе от ЕС?” грамадната част ще кажат, че не искат, защото там е удобно, там е добре. Но дойде време да се плаща много тежко и затова те не биха приели чак такива тежки условия, тъй като при тях падането е от високо, затова им тежки толкова и имат такава психика национална. Ние сме по-различни. Португалците са по-различни от испанците, испанците са по-реактивни, но при техния статус също в сравнение с Гърция е много по-ниско нивото на социални придобивки..."
"....Всяка държава е различна, ситуацията е различна. В Гърция комбинацията от условия бяха такива, че при Гърция се пукна циреят. В този случай няма права страна – кредиторите не са облечени целите в бяло, а гърците в черно, трябва да се намерят тези нюанси, за да се поддържа равновесието. Криза е – дума да няма. Това е може би най-тежката откакто е започнал интеграционния процес в ЕС, но кризата няма да мине в политическа, тя ще си остане финансова. Политиците ще трябва да я решават за сметка на своята популярност. Може би много тежка е ситуацията при Меркел, защото Германия е диригентът на съвременна Европа и не можа да се справи с този проблем с Гърция. Преговорният процес сега ще започне с по-ясни позиции и с очакване и от двете страни да направят някаква стъпка, а не само от едната страна..."
Цялото интервю с него чуйте в прикачения звуков файл.
Общо 1007 умрели и 31 ранени достигна броят на птиците, открити край Копривщица. Това съобщиха от Спасителния център за диви животни на неправителствената организация „Зелени Балкани“. По-рано през седмицата оттам заявиха, че в първия ден на новата година са получили сигнал за загинали и ранени планински чинки, като аутопсията и анализът дават..
Има ли потенциал природният газ не само като индустриално, но и като битово гориво? Основен въпрос в предаването „Ден след ден“, а отговорите търсим от Мария Кръстева, ипълнителен директор на Българската асоциация „Природен газ“. „Борсовата цена на природния газ остава значително по-ниска от електроенергията, но заради субсидирането –..
Когато по Коледа доста населени места останаха без ток заради тежкия сняг, много хора работиха при много тежки условия, за да възстановят електроподаването. Това каза в предаването "Ден след ден" Петър Костадинов , говорител на ЕВН. Той обясни, че дружеството разполага с достатъчно аварийни екипи и техника, но заради прекалено обилния сняг е имало..
Приемането ни в Шенген на практика е приключване на процеса на пълноправното приемане на България в ЕС - общност на свободно движение на стоки, хора и капитали. Да припомним, че в Шенгенското пространство има и няколко страни, които не са членове на ЕС като Лихтенщайн и Швейцария, каза в предаването "Точно днес" Йордан Божилов , председател на..
България засяда, ако изостави Плана за възстановяване и устойчивост. Това коментира Павлин Стоянов, специалист в сферата на енергетиката и климата и автор на платформата Климатека във връзка с решението на Брюксел през декември да откаже второто плащане към България по ПВУ. По думите му има голяма опасност страната ни да загуби поне..