Гръмнаха информационните агенции в края на миналата седмица, че е открита Земя- 2.
Какво означава за света на науката това откритие сега се разговаряме по темата с д-р Николай Петров – директор на обсерваторията на Рожен.
Р.П. Стана ясно да не се въодушевяваме толкова и превъзбуждаме – не е първата Земя-2 открита. Кажете ни каква е парадигмата на тези открития и какво означава пък този последен дан на науката, който ни се дава с телескопа „Кеплер”.
Николай Петров: Телескопът „Кеплер” с една от най-чувствителните камери, произвеждана до момента, основната му задача от няколко години насам беше свързана с това да открива наистина както нови светове, планети, обикалящи около други звезди, така и звезди с много специални периоди на изменение на своя блясък, когато те светят, може би да са двойни звезди, а може би са по-различни, но разбира се идеята, свързана с това сами ли сме в Космоса като цяло той не е от днес и наистина има една такава неписана, да я наречем, надпревара кой всъщност ще докаже има ли няма свят подобен на нашия, а защо не и цивилизации подобни на нашата. А това, че съвсем скоро, само от седмица насам, за поредната нова планета се спомена, която прилича на Земята – да, абсолютно вярно е, че това не е първата такава, но периодично в Съединените щати обичат да правят реклама сами на себе си, разбира се, това е важно, разбира се, това е интригуващо всички нас, но до момента има открити вече 8 – 9 планети, които смятаме, че много наподобяват нашата планета Земя, а тази е една от всички тях.
Р. П.: А какво е по-различното за това откритие успяхте ли да проучите, вие, който разполагате с повече информация от тази за широката публика?
Н. П.: Няма нещо по-различно от нещо, което досега сме направили. Просто е още една приближаваща ни към идеята установена планета, която все пак доказва, че най-вероятно не сме единствени в света. Аз лично съм от хората, които са от по-големите оптимисти и смятам, че живот извън Земята съществува. Много е вероятно това да бъде доказано в следващите максимум до една година и това се отнася за нашата Слънчева система, но тук говорим не за извънземни с летящи чинии, а за микроорганизми и вируси, а това ако го докажем със сигурност вече бихме могли да бъдем уверени в това, че съществуват и други светове, подобни на нашия. Проблемът засега на учените, пред нас е, че световете, които откриваме, новите планети, обикалящи около звезди, подобни на нашето Слънце, са на големи разстояния от нас и ние няма как на 100 % да бъде убедени в това, което сме открили, видели и изучили досега. Но откритите, потвърдените планетни системи досега хем са вече над 1700, а потвърждение за такива други чакат още над 4000 и в основния смисъл те са открити наистина от мисията „Кеплер”, но това се случва с други телескопи. В нашата обсерватория Рожен също имаме открити, екзопланети се наричат, нови, но на тях със сигурност не може да има друг живот. И все пак това е част от нашето близко бъдеще.
Р. П.: Разбира се, за да се докаже, за да се търси живот съм сигурна, че още много учени, много технологии, много усилия трябва да се вложат, но на територията на астрономията какво означава тази честота на откриване на планети – братовчеди на Земята?
Н. П.: Разбира се, разбира се. Това, което имаме като възможно най-добра техника и апаратура, мисията „Кеплер” в т. ч., най-доброто, което досега сме направили технологично ние всъщност сме откривали и откриваме на едва на една четвърт от всичко това, което наричаме наша галактика Млечен път и се оказва, че всяка една от 10 звезди има планетна система около себе си, а всяка една на около 100 звезди има планетна система подобна на нашата Слънчева система и може би планета Земя подобна на нашата, а само Млечният път наброява около 150 милиарда звезди. Това е едно колосално число, което ние тепърва изучаваме, а милиардите галактики във вселената ни карат наистина да мислим, че не сме единствените, които съществуваме засега в тази безкрайна вселена.
Около гръцкия остров Санторини н аблюдаваме доста интензивна поредица от земетресения с магнитуд между 4 и 5 по Рихтер. През последните два дни са регистрирани 15 труса с матнитуд 4 . Епицентърът не е на Санторини , обхванати са няколко острова. Голямата част от трусовете са в морето , но се усещат на островите. Това заяви пред..
Поръчката на общината, която трябваше да надгради системата на "Индра" за управление на градския транспорт и трафика въобще не е това, което ни се обясняваше през 2023-та година. Това ни стана ясно от доклада на заместник - кмета Ерол Садъков, коментира общинският съветник от ДБ Владимир Славенски, който е член на транспортната комисия в ОбС...
Община Раковски кандидаства тази година за държавно финансиране с проекти за над 10 милиона лева. Това заяви в интервю за Радио Пловдив Павел Гуджеров, кмет на Раковски. „Не пропускаме да кандидатстваме по нито една програма, затова Община Раковски се развива толкова добре. Предстои да кандидастваме по Програмата за развитието на селските..
В навечерието на Световния ден за борба с рака, който се отбелязва на 4 февруари, КОЦ-Пловдив отбелязва ръст на преминалите пациенти през лечебното заведение през миналата година. „Броят им се е увеличил с около 700. Има и още една негативна тенденция, която забелязваме през последните години – увеличение на пациентите с онкологични..
Изборни правила на поправителен изпит. Какви трябва да са промените за да се избегнат съмненията за чесността на вота? Според председателя на Управителния съвет на Института за развитие на публичната среда Диана Ефтимова за последните десет години, откакто през 2014 година бе приет сегашният Изборен кодекс, в него са направени почти 80 предложения..