Гръмнаха информационните агенции в края на миналата седмица, че е открита Земя- 2.
Какво означава за света на науката това откритие сега се разговаряме по темата с д-р Николай Петров – директор на обсерваторията на Рожен.
Р.П. Стана ясно да не се въодушевяваме толкова и превъзбуждаме – не е първата Земя-2 открита. Кажете ни каква е парадигмата на тези открития и какво означава пък този последен дан на науката, който ни се дава с телескопа „Кеплер”.
Николай Петров: Телескопът „Кеплер” с една от най-чувствителните камери, произвеждана до момента, основната му задача от няколко години насам беше свързана с това да открива наистина както нови светове, планети, обикалящи около други звезди, така и звезди с много специални периоди на изменение на своя блясък, когато те светят, може би да са двойни звезди, а може би са по-различни, но разбира се идеята, свързана с това сами ли сме в Космоса като цяло той не е от днес и наистина има една такава неписана, да я наречем, надпревара кой всъщност ще докаже има ли няма свят подобен на нашия, а защо не и цивилизации подобни на нашата. А това, че съвсем скоро, само от седмица насам, за поредната нова планета се спомена, която прилича на Земята – да, абсолютно вярно е, че това не е първата такава, но периодично в Съединените щати обичат да правят реклама сами на себе си, разбира се, това е важно, разбира се, това е интригуващо всички нас, но до момента има открити вече 8 – 9 планети, които смятаме, че много наподобяват нашата планета Земя, а тази е една от всички тях.
Р. П.: А какво е по-различното за това откритие успяхте ли да проучите, вие, който разполагате с повече информация от тази за широката публика?
Н. П.: Няма нещо по-различно от нещо, което досега сме направили. Просто е още една приближаваща ни към идеята установена планета, която все пак доказва, че най-вероятно не сме единствени в света. Аз лично съм от хората, които са от по-големите оптимисти и смятам, че живот извън Земята съществува. Много е вероятно това да бъде доказано в следващите максимум до една година и това се отнася за нашата Слънчева система, но тук говорим не за извънземни с летящи чинии, а за микроорганизми и вируси, а това ако го докажем със сигурност вече бихме могли да бъдем уверени в това, че съществуват и други светове, подобни на нашия. Проблемът засега на учените, пред нас е, че световете, които откриваме, новите планети, обикалящи около звезди, подобни на нашето Слънце, са на големи разстояния от нас и ние няма как на 100 % да бъде убедени в това, което сме открили, видели и изучили досега. Но откритите, потвърдените планетни системи досега хем са вече над 1700, а потвърждение за такива други чакат още над 4000 и в основния смисъл те са открити наистина от мисията „Кеплер”, но това се случва с други телескопи. В нашата обсерватория Рожен също имаме открити, екзопланети се наричат, нови, но на тях със сигурност не може да има друг живот. И все пак това е част от нашето близко бъдеще.
Р. П.: Разбира се, за да се докаже, за да се търси живот съм сигурна, че още много учени, много технологии, много усилия трябва да се вложат, но на територията на астрономията какво означава тази честота на откриване на планети – братовчеди на Земята?
Н. П.: Разбира се, разбира се. Това, което имаме като възможно най-добра техника и апаратура, мисията „Кеплер” в т. ч., най-доброто, което досега сме направили технологично ние всъщност сме откривали и откриваме на едва на една четвърт от всичко това, което наричаме наша галактика Млечен път и се оказва, че всяка една от 10 звезди има планетна система около себе си, а всяка една на около 100 звезди има планетна система подобна на нашата Слънчева система и може би планета Земя подобна на нашата, а само Млечният път наброява около 150 милиарда звезди. Това е едно колосално число, което ние тепърва изучаваме, а милиардите галактики във вселената ни карат наистина да мислим, че не сме единствените, които съществуваме засега в тази безкрайна вселена.
В събота и неделя в Пазарджик предстоят 2 големи кампании на сдружението "Добро сърце". В центъра на града, на „Тортата“, ще бъдат раздадени над 2000 хляба, разказа Георги Янакиев от сдружение „Добро сърце“. "Кампанията "Никой не е по-голям от хляба" цели да покажем на хората, че не е лошо да се дарява. Кампания от хората за хората – да..
Какво губи националната икономика, пренебрегвайки постиженията на българските учени? Защо бизнесът у нас не е иновативен и купува нови технологии от Запад, вместо български разработки? Според проф. Калоян Петров, директор на Института по инженерна химия към БАН, това невинаги е така, но в общия случай предприемачите предпочитат да купуват..
Средства за инвитро процедури са насочени към земеделците – това е манипулация, която измества фокуса от важни теми в държавата, категорични са от Национална асоциация на зърнопроизводителите. Те са и в стачна готовност, заради липсващи средства в проектобюджета за догодина, които са ключови за стабилността на сектора. Става дума за два..
С близо две трети се очаква да е по-малък бюджетът на програмата „Грижа в дома“ за следващата година, съобщи Веселина Ботева, която ръководи дирекция „Социална политика“ в община Пловдив. Тя припомни, че по проекта вече 5 години се осигурява патронажна грижа на самотно живеещи възрастни хора. Проектът, който е финансиран по Оперативна програма..
Има опасност Кукленият театър в Пловдив да влезе в следващата година с 200 000 лева неразплатени средства към доставчици на услуги, каза в предаването „Точно днес“ директорът му Петър Влайков. Причината е, че те не се отпускат от министерството на културата, въпреки че са част от тазгодишния бюджет. Проблемът се повтаря от миналата..