Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Великите европейци - Фидий

Не знам как се създава период на висока класика в изкуството. Подозирам, че Фидий, великият скулптор и архитект от Древна Гърция, също няма ни най-малка представа – но все пак с творчеството си той го създава и е негов най-виден представител. Освен това и досега е един от най-значимите антични творци, без да сме сигурни дали някоя от творбите, които се смятат за негови, е наистина негова. А, да, щях да забравя – и ако някога в компания ви заговорят за „златното сечение”, спомнете си, че „фи”, числото, което го обозначава, е първата буква от името на Фидий. И това никак не е случайно.

Фидий се ражда около 490 г. пр.н.е. вероятно в Атина. Виждате ли как от самото начало всичко, свързано с този човек, се оказва несигурно. Това е донякъде нормално, като се има предвид, че говорим за събития отпреди 25 века. Да, обаче през цялото време не бива да забравяме, че и тогава хората са хора като нас, а не сенки по стената, че живеят със своите скърби и радости, страсти и противоречия, че издишват същия въздух, който ние сега вдишваме. Така или иначе, имаме информация, че Фидий е син на Хермид от Атина, но това не ни обогатява много представите за него. Твърди се, че учи първо в атинската школа на Хегий, а после – при Агелад, на Аргус. 

Откога точно започва да получава самостоятелни поръчки, не е ясно. Смята се обаче, че първата значима от тях е за скулптурна група в Делфи, посветена на гръцката победа срещу персите в битката при Маратон. Групата се състои от бронзови фигури на боговете Аполон и Атина, различни атически герои, както, разбира се, и генерал Милтиад, победителят. Както казах в началото, до наши дни няма запазена нито една оригинална творба, която със сигурност да е на Фидий. Творчеството му, както и в много други случаи, щом говорим за древногръцките художници и скулптори, познаваме от запазени римски копия или от достигнали до нас критически бележки на съвременници. 

Например някой си Деметриус казва за Фидий, че „неговите творби са възвишени и едновременно с това прецизни”. Подобно твърдение може малко да ни обърка – какво пречи на възвишеното да е прецизно, би попитал днешният човек, който като цяло не е много наясно с технологията на скулптурата. Първо да кажа, че в естетиката на древните, особено по отношение на статуите, представата за възвишено е често свързана и с представата за сериозен размер. 

Ние донякъде сме позагубили идеята за този естетически елемент като нещо важно, но, в края на краищата – скулптурата тогава обикновено изобразява богове, а те не могат да са дребни, поне не в Гърция. И, второ, да попитам – какво си представяте като прецизен детайл в едно изображение, което е високо, примерно, десетина метра и само главата му е два-три? Колко прецизно ще бъдат изобразени тогава бръчките по челото на смръщения Зевс?

С темата за това как, по какъв начин, възвишеното може да бъде и прецизно, е свързан интересен анекдот от живота на Фидий. Разказва се, че двамата с колегата му Алкмен участват в нещо като конкурс за голяма статуя на Атина, която трябва да бъде поставена на високи колони. Фидий прави статуята така, че я съобразява със законите на оптиката или дори ако искате – на перспективата. Докато е на земята, тя изглежда изключително грозна, за разлика от тази на Алкмен, та на този етап хората едва не пребиват Фидий с камъни. 

Когато и двете статуи са поставени на високите колони обаче и трябва да се гледат от подходяща дистанция, тази на Фидий заблестява в истинската си възвишеност и той получава наградата. Нищо чудно тази история да е съвсем истинска, доколкото се знае, че огромните статуи на Атина на различни места в Гърция са нещо като запазена марка на Фидий. Около 460-та година например той получава от приятеля си Перикъл, знаменит оратор, пълководец и един от бащите на атинската демокрация, поръчка за огромна бронзова статуя на богинята-покровителка. 

Мястото на Атина Промахос, Атина, която замахва с копие, е на Акропола, тя е висока 60 фута или около 18 метра и се вижда отвсякъде, включително блести далеч в морето. Там е и Атина Лемния, поръчана от колонистите, заселили остров Лемнос. Знае се също, че в тези свои по-ранни творчески години Фидий прави още две статуи на Атина, които са поставени в градове по ахейските земи, а за жителите на Елис пък създава богинята Афродита от слонова кост и злато. Древногръцката техника на скулптиране, при която се използват обилни количества от тези два изключително ценни материала, се нарича хризоелефантинска, слово, която всъщност е съчетание от двете гръцки думи точно за злато и слонова кост.


Така стигаме до двете най-значими скулптурни творби на Фидий – Атина Партенос и статуята на Зевс в храма на върховния гръцки бог в Олимпия. Тъй като е не само прочут скулптор, но и прочут архитект, Фидий активно участва в предприетата от Перикъл реконструкция на Акропола и изграждането на Партенона. В тази си дейност той така съвършено използва принципите на „златното сечение”, че неслучайно неговото число получава своя истински златен образ чрез гръцката буква „фи” – за да напомня тя завинаги за майсторството на майстора. 

Точно за Партенона, впрочем, е предназначена и 13-метровата скулптура на Атина в ролята на девица с пълно бойно снаряжение. Това за девицата е трудно да си го представим, но за снаряжението е лесно. Като използва споменатата вече хризоелефантинска техника, Фидий прави цялата дреха на богинята от злато, а лицето и ръцете и – от слонова кост. Известно е, че той измисля своя собствена технология за обработка на слонова кост, която му позволява да огъва и обработва фино този иначе доста труден за използване материал. 

Отнася тази си тайна в гроба, но се смята, че кисне парчетата от слонова кост в оцет, което му позволява впоследствие не само да ги огъне, а и костта да запази формата, която му е необходима. Така Фидий изработва и най-внушителната си творба – огромната скулптура на страховития бог Зевс. Тя е предназначена за храма в Олимпия, мястото, където Зевс, след 10-годишна война, побеждава своя кръвожаден баща Кронос и откъдето го изпраща в Тартара. 

Скулптурата на Фидий се сочи като петото от седемте чудеса на света и е единственото, което се е намирало някога на европейска земя, преди да изчезне в бездните на времето. Самата статуя на Зевс е висока 12 или 13 метра, като в протегнатата си дясна ръка той държи петметрова статуя на богинята на победата Нике. Да, същата Найки, ако някой се чуди дали името има нещо общо с марката на маратонките му. В лявата ръка пък богът стиска скиптър, на който е кацнал орел, един от неговите постоянни символи. 

Самата статуя е дървена конструкция, обвита, както вече предполагате, със слонова кост и злато, а на места инкрустирана със скъпоценни камъни. Знае се, че около 800 години след създаването и, през 394-та от новата ера, тази прочута из целия древен свят статуя на Зевс е преместена в Константинопол. Не ме питайте как е станало преместването на това чудо по пътищата и с техниката от онова време – ако знаех, вероятно щях да напиша докторска дисертация по темата. 

Така или иначе обаче, въпреки чисто езическия си характер, в християнската вече столица на Източната римска империя тази статуя, заради своята възвишеност и съвършенство, продължава да е на почит. Твърди се, че изгаря в голям пожар още стотина години по-късно и така петото чудо на света изчезва в пепел.  


„Когато Фидий създава Атина и Зевс, той няма земен модел, от който да се възползва – пише мъдрият римлянин Цицерон и продължава: - Но в неговата душа живее праобразът на красотата и той го въплъщава в материя. Ненапразно казват за Фидий, че твори в порив на вдъхновение, което извисява човека над всичко земно, вдъхновение, в което непосредствено е видим божият дух – този небесен гост, по израза на Платон”.

Разбира се, че както животът на всеки голям творец, и този на Фидий се състои предимно от мисловен пламък и черна работа. Какво знаем обаче за чисто човешките му страсти и забави. Известно е, че той никога не се жени и също като много гърци от онова време предпочита любовта на момчетата пред тази на момичетата. „Прекрасният Пантарк”, твърди се, че е имало надпис върху палците на статуята на Зевс, надпис, с който Фидий обезсмъртява и своя любим. 

Ако се съди по изключително близкото му приятелство с Перикъл, Фидий, освен много талантлив, трябва да е бил и много умен човек, а такива люде и досега бързо завъждат завистници. Завистниците му навиват неговия ученик Менон да го обвини в кражба на злато, дадено му от града за статуята на Атина Партенос. Хитрият Перикъл обаче е предвидил подобен ход далеч по-рано и е предупредил Фидий, който пък от своя страна се е подготвил. 

Когато започва разследване, той просто сваля златните пластини, които е сложил по технически удобен за махане и слагане начин и ги дава да се измерят. Никаква липса на злато не се установява. Второто обвинение обаче – че оскърбява божествата, като на щита на Атина изобразява собствения си профил и този на Перикъл, изглежда се оказва достатъчно, за да бъде хвърлен великият скулптор в тъмницата и там да умре – според една версия от собствена смърт, според друга – от отрова. А може да е вярна и третата история, която се разказва – че Фидий всъщност отървава затвора, заминава в изгнание и доживява дните си в Олимпия, близо до най-величествената статуя на Зевс, която човек някога е виждал. И правил.


Още от категорията

Великите европейци - Данте Алигери, първа част

Седем века са адски много време в човешкото измерение. Преди 700 години в Европа няма картофи и домати, липсва не само тоалетна хартия, но дори идеята за приличен клозет, а книгите се пишат на ръкаи се събират на свитъци.  На власт е силният, а църкватае до гушата в симония – продава всичко свято, включително спасението на душите. Но през..

обновено на 27.01.21 в 11:31

Антон Баев с първи български роман за карантината

"Спас Господов в страната на амазонките“ е най-новият, току- що пуснат на книжния пазар роман на гл. редактор на сайта „Пловдив онлайн“ и председател на Дружеството на пловдивските писатели Антон Баев.   „Той е  алегория за границите на свободата, в които е затворен модерният човек от 21 век, особено , в ситуация на световна карантина...

обновено на 27.01.21 в 10:46
Кино

Кино "Космос" по света и у нас

Пожарът в кино „Космос“ отново открои проблема със залите за култура в Пловдив. Все още не губим надежда, че емблематичното кино, за чието обновление са говори още отпреди 10 години, ще се възроди за културен живот. Плановете за реконструкцията му, които бяха обвързани с избирането на Пловдив за Европейска столица на културата, така или иначе са..

публикувано на 26.01.21 в 13:30

"Живописен диктат" на Васил Петров в галерия „Възраждане“

Изложба под надслов "Живописен диктат" на художника Васил Петров ще бъде открита тази вечер от 18 часа в пловдивската галерия „Възраждане“. Творящият в Пазарджик маестро представя 21 от най- новите си творби, рисувани през последните четири месеца. Кръстник на богатата експозиция е галеристката Краси Алексиева, която определя автора..

обновено на 26.01.21 в 07:25

Недко Итинов ни напусна, завеща ни есента

Внезапно ни напусна изключителния пловдивски живописец Недко Итинов, който тази година щеше да навърши 65 години. Недко Итинов е сред доайените на пловдивската художествена школа. К ато автор той имаше специфичен стил, характеризиращ се със специфичен растер и триизмерни декоративни фигури. "Недко Итинов притежава изключително развита..

публикувано на 25.01.21 в 14:03