Чувствам се горд с Пловдив

От понеделник до днес програма  в "Точно днес" представяме първите петима /според социологическите проучвания/ кандидати за кмет на Пловдив. 

Днес  даваме думата на сегашния кмет на Пловдив и кандидат за втори мандат на ПП „ГЕРБ”  Иван Тотев.

Той е роден на 28.10.1975 година в Пловдив. Завършил е Техническия университет – София. Инженер-магистър „Компютърни системи и технологии” има и магистърска степен от Юридическия факултет на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски” по специалността „Публична администрация”.

2007 година е избран за кмет на район „Източен” в Пловдив от ГЕРБ. През 2009 за кратко е  депутат в 41-вото Народно събрание, след което е областен управител  на област Пловдив.

През 2011 година е избран за кмет на Община Пловдив.

Инж. Иван Тотев е семеен, с едно дете.  Елена Крушкова разговаря с него.

Р. П.: Г-н Тотев, защо искате да сте кмет на Пловдив и втори мандат?

Иван Тотев: Защото, когато спра и се обърна назад и си отговоря на въпроса „Аз добър кмет ли бях за Пловдив, изпитвам ли удовлетворение и виждам ли  промяната и дали съм постигнал това, което съм искал преди четири години?” – отговорите са положителни. Поради тази причина, съчетано с плановете, с идеите, с развитието през тези четири години, категорично смятам, че Пловдив се управлява по добър начин и това добро управление трябва да продължи още повече, че в момента вече сме в една подредена къщичка, не беше  както преди четири години, Пловдив е една много добре подредена къщичка, която може да превърнем в един голям жилищен комплекс.

Фактите са, че са подготвени много големи проекти, които през следващите четири години ще бъдат изпълнени. Много усилия ни костваха да направим така, че да променим имиджа на Пловдив. Всичко започна от там – Пловдив е един уважаван град, смяната на имиджа, всичко, което се случи – културна столица, развитие на индустрията в града, нови компании, нов бизнес, увеличение ако щете на населението на града, което е пряко следствие от подобрение на условията на живот в Пловдив. Всичко това достави Пловдив в началото на една магистрала на растежа и смятам, че заслужаваме да реализираме идеите, които прилагахме и които започнахме да прилагаме през този мандат.

Р. П.: Това ли ви дава и самочувствието, че заслужавате доверието на пловдивчани?

И. Т.: Много бягам да давам оценки от типа на самооценяване, защото оценката ще дойде на 25-ти. Аз лично смятам, че съм удовлетворен от това, което се постигна в Пловдив през тези четири години, аз се гордея с постигнатото. Има много неща, към които можем да пришием думата „за първи път”, уникални, за първи път в историята на града – говорим за спортни зали, говорим за отличия, културна столица на Европа говори, ако щете най-дългата пешеходна зона с прекрасния център - всичко това  с първо, уникално, за първи път, неповторимо, много често ги използвахме тези думи в мандата. Проекти като Пеещите фонтани, проекти като Зоологическата градина – това са проекти, които правят разликата между Пловдив и другите градове.

Имаме за първи път един копцентуален подход и визионерски подход за развитие на града и той даде резултати. Няма как да не даде и в бъдеще резултати. За първи път говорим за увеличаване на територията на Пловдив, на следващата сесия на общинския съвет ще влезе концепцията за пространствено развитие – подготвяме града за растеж, за нови хора, за ново населване, за разширение на града, нови компании, които са в града. За първи път през този мандат се говори IT индустрия – това е индустрия, в която има заети над 5000 вече в Пловдив. Това са хора, които са високо образовани, квалифицирани, които нямаше да бъдат в Пловдив ако нямаше тази индустрия, която отново е за първи път в Пловдив благодарение на действията на общината. Няма как това да не те кара да имаш самочувствие и да излезеш и да кажеш „Аз мога да управлявам, аз управлявах добре и аз смятам, че всичко, което се случи в Пловдив е добро.” Защо да не направим следващата стъпка – следващата стъпка е следващ мандат.

Р. П.: Какво ще направите през втория мандат за децата?

И. Т.: Първо, което направихме за децата през този мандат е майките да не чакат да запишат децата си в детска градина. За първи път Пловдив има електронна система за записване на деца в детска градина. Нито една майка не седи пред детската градина и да чака, със суха храна както бяха по три дена пред детска града „Дъга”. Това не се случва в момента – за първи път. За първи път вие знаете, че когато дойде 15 септември и вие искате да отидете на работа детето ви ще бъде в детска градина. За първи път майките в Пловдив имат сигурност, че децата им ще бъдат в детски градина. За първи път майките и бащите имат сигурност, че децата им ще бъдат приети в ясла. Ние дори вече сме забравили времето, в което нямаше места в детски градини.

Прекрасни детски площадки. Вие вижте как систематично, концептуално  работим с най-модерните  в Български площадки и няма нито една детска площадка, построена през този мандат, която да не е в същото състояние от момента, в който сме я открили. Имаме площадки, открити 2012, 2013, 2014 г. – нито една детска площадка през тези четири години не можете в момента и да я видите и да кажете – ама тя е счупена, тя е разбита, тя не съществува. Не беше така предишния мандат. Помните 160-те площадки, които започнаха 2008 г. – нито една от тези 160 площадки не може да я намерите в момента.

Р. П.: Остана ли нещо за правене тогава?

И. Т.: Големи амбиции имаме за Пловдив, тъй като това е един жив организъм. Никога няма да имаме точка, в която да кажем „градът е готов, градът е завършен, градът е постигнал своето номинално развитие”. такова нещо е невъзможно. Подготвили сме големи проекти – свързване и интегриране на Пловдив с индустриалните зони – това е Голямоконарско шосе, това е един прекрасен проект за Пловдив с цялата комуникация, която е необходима за индустрията там – с канализация, с всички теми ТЕЦ-ове, газ, кабели и т. н., около 50 милиона е този проект, което касае връзката до магистрала „Тракия”. Продължаваме с проектирането на околовръстния път. Но може би най-големият проект е амбициозният проект, който трябва да направим заедно с Министерството на транспорта – оперативна програма „Транспорт” – това е минаването на „Васил Априлов” под гарата и решаването на проблема с трите подлеза. От там нататък – разширението на Пловдив с промяната на общия устройствен план, с привличане на зони за застрояване в „Беломорски” и „Терзиите”, „Остромила” – това са територии, които тепърва ще се населват с хора. И в момента има огромен брой инвестиционни намерения, които не могат да бъдат изпълнени поради факта, че общия устройствен план не го позволява. Това са големи амбициозни проекти.

От гледна точка на централната градска част – тя постоянно трябва да се облагородява, да се поддържа и реновира. Това е център, през който преминават, през 2014 г. ние сме отчели 800 хиляди туристи, но имайте предвид, че 2019 г. ние гоним бройка, която гони 3 милиона туристи, което означава, че никога не трябва да спират инвестициите и модернизирането. Ние подреждаме калдъръм, спецификата на Стария град е такава, че следващата година отново трябва да се пренареди, после пад да се пренареди и то не защото е некачествено, защото такава е спецификата – нямаме право да ползваме слепващи материали по камъните, дъждът на стръмното измива. Така че тази оперативна работа трябва да продължи. Но е много по-лесно да продължим оперативна работа, а не както ние се сблъскахме. Ние се сблъскахме с липса на осветление в Стария град, с изключително изпонадраскани фасади. В момента нямаме графити в Стария град. Прави ли ви впечатление? Никой вече не го брои това нещо. Аз много добре помня, когато Дивотоглу беше външен министър на Турция, с Николай Младенов, имахме обиколка в Стария град  и тогава се чудехме как с Николай Младенов да скрием едни свастики, едни изпонадраскани неща по стените в Стария град и тогава бях в много неудобно положение като областен управител. Но сега се чувствам горд, когато разхождам някой из Стария град. И това е разлика, която става някак си много неусетно. Пловдивчани участват в тази трансформация на града, но когато си вътре в събитията по-трудно ги оценяваш. Но когато не си бил 2, 3, 4 години в Пловдив, то тогава оценката и шока, който изживяваш за града, ти идваш в нов град – то просто това е нов град.

Р. П.: Правейки, този паралел - преди и сега. Притеснява ли ви кампанията с оглед на това, че в съревнованието се включва и ваш съпартиец – Здравко Димитров и като че ли всички, които тепърва набират скорост, да представят своите платформи и да говорят за бъдещето на Пловдив правят паралела с вашето „сега” и?

И. Т.: Това, което ме притеснява наистина е, че реално  момента отсъства дебат за града. Аз много добре следя политическите кампании, които започнаха още в началото на годината, но това, което мен лично ме притеснява е, че нямаме кампании, които има пряко отношение към развитието на града. Ние имаме всичко друго, но не и да е за управление на града.  Тази безидейност от всеки един, който заявява амбиции за управлението на Пловдив, още е много рано да се каже за кмет, но поне амбиции в управлението на Пловдив е много страшна за града ни. Градът ни заслужава толкова ниско ниво на кампании от гледна точка на експертива. Изключително ниска точка на експертиза в кандидатите за кметове и то е видимо. Всеки един, който се занимава мъничко с общинско управление усеща липсата на познания, което е много страшно за град като Пловдив, тъй като Пловдив е вторият по големина град и заслужава да има експертен подход във всеки един, който има намерение да участва в управлението.  Това ме плаши, това е нещо, което ме притеснява, тъй като това е една прелюдия към експертността на следващия общински съвет, което показва едно притеснение, което може да се случи. Ние имаме всичко, което се говори, но нищо, което е пряко свързано с управлението на Пловдив. Имаме едни типични базови послания, които са стил краен социализъм от типа на „всичко е безплатно”, но от друга страна „ще бъде раят на земята”. Това са едни невероятни пожелания, в които няма никаква експертиза. Аз в началото мислех, че това са само някакви популистки подходи, но просто с течението на месеците виждам, че това е ниво на експертност, което е плашещо.

Р. П.: Няколко бързи въпроса тип лексикон – когато мислите за управлението кой е вашият принцип – тояга или морков?

И. Т.: Комбинация. Трябва да има ясна субординация между структурите в общината и каквато ние създадохме през този мандат. Всяка една общинска част трябва да знае какво прави другата и да се работи в синхрон. Екипност – това показва интегриран подход към даден общински проблем. Така че това е важното и смятам, че успяхме да го създадем.

Р. П.: Когато мислите за политика кой е вашият принцип – убеждавай или побеждавай?

И. Т.: Политиката е изкуството на разумния компромис за постигане на съответната цел. Мисля, че целите, които постигнахме през този мандат показват, че всичко това, което е било необходимо, а именно диалог, диалогичност, налагане на воля за конкретна тема – всичко това се е случвало и е вървяло ръка за ръка, тъй като нямаше да има и резултати.

Р. П.: Когато мислите за финанси, за пари – спестявай или печели повече?

И. Т.: Мога да цитирам Рокфелер „Не ме притесняват разходите, притесняват ме приходите.” Така се работи в Пловдив. Ние работим големи проекти. Много от големите ни проекти, когато започнем да ги работим се задават въпроси как ще се финансира, откъде ще се намерят пари – това винаги го слагам на втори план. За мен е важно да има готов проект, да има идея, да бъде важен проекта – финансиране винаги ще се намери. И така се работи.

Когато в кампанията слушаме как през еди коя си бюджетна година имало повече в Пловдив пък през тази бюджетна година нямало толкова в Пловдив – това не е толкова важно. Въпросът е какво се е случило през тези години. Когато имаш една бюджетна година, в която твърдиш че има повече пари, но реално не се случило нищо, тогава задаваш въпроса къде е ефективността в това управление, в което е имал пари. Друг е въпросът дали наистина е било така.

Но тук направихме така, че с рамките на бюджета със средствата, които има община Пловдив тя постигна много повече от която и да е друга бюджетна година. Вие виждате всичко през последните три години, то не е затова, че бюджета на община Пловдив е бил кардинално различен, не, той е много по-добре управляван просто. Средствата се насочват по най-правилния начин, най-целесъобразно. Това е много важно да се знае. Не може Пловдив да се развива по този начин, да се правят толкова много инвестиции и да се твърди, че няма пари или че бюджета е продънен, това е оксиморон.

Р. П.: Политик, администратор или стопанин?

И. Т.: Влюбен в Пловдив. Всичко тръгва от там – да обичаш града си, да имаш един визионерски подход – да виждаш общото, трябва да имаш общия поглед, това е много важно. Кметът трябва да има общия поглед. Общият поглед означава да знаеш първо как функционира системата, да можеш да си представиш системата след две, три, пет години, да можеш да си представиш града, след четири, пет, шест години и да знаеш как да отидеш до там. Няма рецепта за това нещо, няма рецепта. То е и донякъде талант, донякъде знания, донякъде умения, но всичко е една обща цел и лидерството е много сложно нещо.

Р. П.: В смисъл дори, когато мислите за себе си като кмет като какъв мислите за себе си – като стопанин на Пловдив, като администратор на Пловдив или като политик?

И. Т.: Фигурата на кмета е историческа фигура. Той винаги остава в аналите на историята на града. Така че той трябва да бъде комбинация от всичко това, но със сигурност общинското, общината ако щете, политиките – трябва да си го гледаш като много, много скъпо нещо.

Р. П.: Сега мислено идете на любимото си място в Пловдив, с книга, с музика, която харесвате и споделете.

И. Т.: Трудно ми е да кажа вече кое точно ми е любимото място в Пловдив. Чувствах се прекрасно на 4 септември в Цар Симеоновата градина на концерта на Държавна опера Пловдив, просто изпитвах такива емоции и чувства, които са просто уникални, концертът на двамата челисти на Античния театър – прекрасно място също. Имам един такъв спомен, не, картина, която просто ми се е запечатала в съзнанието и така може би характеризира спокойствието на Пловдив, когато със Стоян Алексиев откривахме социализирането на Сахат тепе, 2012 г. мисля, че беше, имаше една госпожа с една книга на Сахат тепе на една пейка и толкова беше зачетена, че ние цялата суматоха около нея с журналисти, с нас, с работници изобщо не ни забеляза – беше толкова вглъбена в книгата – за мен това е спокойствието на града, емоцията, това е една много интересна картина - така, че си се представям може би след 30 – 40 г. там с една книга и да наблюдавам града.