Думата „волт” има много значения. В средновековна Франция например тя означава восъчна кукла, върху която се практикува черна магия. Във фехтовката е начин, по който се избягва противников удар. В изкуството на ездата е кръг, в който се тренира обездка. В мошеническата игра на карти е разбъркване по такъв начин, че желаната карта да остане там, където бъркащият мошеник иска.
Джузепе Камбини, Симфония №9
Според съвременници, Алесандро Волта е „висок на ръст, с правилни, „антични” черти на лицето и спокоен поглед, говори ясно, просто, леко, понякога красноречиво, но винаги скромно и изящно. Той има силен и бистър ум и се отличава с искрено и категорично слово”. Направо да не повярваш, че този човек казва думата „мамо” едва на 4. Причината за това не е ясна.
Факт е обаче, че когато през 1745 година малкият Алесандро Джузепе Антонио Анастасио Волта се ражда в италианското градче Комо, той е даден на дойка и забравен на село за четири години. Бащата и майката на Волта са с аристократи, но относително бедни, а има и нещо мътно в техния брак. Някои източници дори го наричат „таен”, защото когато 41-годишният Филипо Волта полудява по 19-годишната Дона Мадалена, той е монах-йезуит. Така или иначе, Филипо напуска ордена заради жената от графската фамилия Индзаги, а когато си прибират Алесандро от селото, той продължава до седмата си година да мълчи като пукал и близките му почти го отписват от нормалното развитие. „Имах диамант в къщи, но не знаех това” – казва баща му в момента, когато Сандро изведнъж се отваря за света и проявява неистовата си любознателност. Само че бащата, за когото казват, че е по-добър в харченето на пари, отколкото в придобиването им, умира скоро и оставя семейството си с имот на стойност 14 хиляди лири и дългове от 17 хиляди.
Така за развитието на Сандро се грижат неговите чичовци. Семейният съвет решава, че той трябва да се посвети на правото и го записва в йезуитско училище. Младежът, който тутакси изчита всяка попаднала му книга, е добър по всичко, особено по литература и езици. Освен родния италиански, той знае перфектно латински, френски и английски, после се нахвърля върху немски, холандски и испански, към които добавя руски и старогръцки. Обаче проличава и все по-силната му склонност към природните науки, така че през 1761-ва чичовците го махат от колежа и образованието си Волта довършва в Кралската семинария в Комо.
Джузепе Камбини, Духов квинтет №1
След училище идва дълъг период на развитие, през който младежът се изгражда като учен. Той е силно привлечен от химията и физиката, най-вече от твърде модерната и вълнуваща част на тези науки - електричеството. Напредва бързо в материята и смело започва кореспонденция с известни европейски учени, а на 24 сам издава брошура, озаглавена „Атрактивната сила на електрическия огън”. Тя привлича вниманието на научните среди и през 1774 Волта е назначен за преподавател по физика в бившето си училище в Комо.
Там той се посвещава на експерименти и следващата година на бял свят се появява първото му изобретение – електрофор, което е ранна форма на електростатичен генератор. Думата електрофор Волта сглобява от две гръцки думи и тя означава „електрическа благословия”. През 1776, когато е открит „запалимият въздух”, както наричат тогава водорода, Волта започва да изучава химията на газовете. Един ден, докато е на риба в езерото Маджоре, той е заинтригуван от мехурчетата в блатните части и така се стига до откриването на друг вид „запалим въздух”, метана. Волта развива и правилна теория за произхода на запалимия въздух. До онзи момент учените намират такива газове само във въглищни пластове и каменна сол, затова се смята, че те са продукт на минералното царство. Волта отрича това и правилно посочва, че всичко се получава от гниещи животни и растения, които някога са живели в езерата и блатата, затова нарича своето откритие, метана - „запалим въздух, роден в блатата”.
Волта отчита, че метанът е по-малко експлозивен от водорода и му търси практически приложения – излиза с идея за лампа, в която метанът замества петрола и изобретява нещо като газов пистолет, устройство, което той нарича електрически пистолет. Това пък му дава друга идея. През 1777, в писмо до професор Барлети от университета в Павия, Волта предлага между Комо и Милано да се изгради електрическа сигнална линия, като по опънати метални проводници ще се движи електрическа искра, произведена в единия край чрез устройство на принципа на неговия пистолет. Това всъщност е идеята за телеграфна връзка. Откриването на метана и свързаните с него устройства правят Алесандро Волта изключително популярен и австрийското правителство, в чието владение тогава е Северна Италия, му дава стипендия, с която той обикаля практически цяла Европа и среща най-известните учени на своето време.
Джузепе Камбини, Духов квинтет №2
През 1779-та 34-годишният Алесандро Волта е вече професор по експериментална физика в университета в Павия, пост, който заема през следващите 40 години. Това време е щастливо за него, той има възможност наистина да експериментира и така стига до още редица изобретения, включително с най-голямото си откритие – електрическата батерия. Това изобретение на Волта веднага прехвърля човешката цивилизация от сравнително немощния свят на статичното електричество към този на електродинамиката, в който и до днес се случват редица чудеса.
Цялата работа започва обаче с изследванията на един друг известен италиански физик и приятел на Волта – Луиджи Галвани. Галвани открива нещото, наречено „животинско електричество”. Сещате ли се - жабешкият крак потръпва, когато е свързан във верига с две метални пластинки, самите те свързани помежду си. По отношение на това какво точно се случва в дадената ситуация между двамата приятели започва спор. Галвани настоява, че електричеството произтича от животното, докато Волта твърди, че жабешкият крак е само подходяща среда, преносител на електричеството, онова, което днес наричаме „електролит”. Самият той първо експериментира с езика и дори с окото си в ролята на електролит, но после слага между двете метални пластини хартия, напоена със солен разтвор и доказва, че електрическият поток продължава да се движи. Така ученият първо открива нещото, наричано Закон на Волта за електро-химичната серия.
Според него електро-движещата сила на галванична клетка, състояща се от чифт метални електроди, разделени от електролит, е разликата между техните два електродни потенциала. Но по-важното – той измисля и тъй наречения Волтаичен куп, всъщност, първата, доста примитивна, но истинска електрическа батерия, която може да осигури непрекъснат електрически ток към дадена верига. Тази батерия се състои от два електрода – цинков и меден, между които има електролит, най-често разредена сярна киселина. Батерията е „куп”, защото могат да се натрупат един върху друг доста такива пластове, което пък засилва нейния капацитет. Първата публична демонстрация на това новаторско устройство е през 1800 година и то носи на Волта изключително много слава и пари, включително личното признание на Наполеон и графска титла.
Джузепе Камбини, Аморозо
След изобретяването на електрическата батерия, Алесандро Волта не спира да работи, но се отдава най-вече на демонстративни пътувания и срещи по Европа, както и на преподаване. Оттук насетне той не изобретява нищо значимо, което всъщност е съвсем разбираемо.
Като се има предвид колко огромно човешко постижение е електрическата батерия и всички нейни теоретични и практически последствия – как да надскочиш това и да изобретиш нещо още по-значимо. Иронията на съдбата обаче не се интересува от големи постижения, а вечно опитва да докаже, че без човекът Вселената вероятно щеше да е доста по-неприятно място. Алесандро Волта умира през 1827-ма, на почтената възраст от 82. Трийсетина години по-късно италианската общественост, начело с краля, започва кампания да се съберат негови вещи, писма, книги и други притежания от целия свят, където те са пръснати, като плащат за тях сериозни суми.
Е, събират ги и правят музей. Още 30 години по-късно обаче, по време на едно изложение за живота и постиженията на великия Алесандро Волта, всички негови вещи изгарят в пожар, предизвикан от електрическа искра в резултат на късо съединение.
Джузепе Камбини, Струнен квартет №3
Галерия „Възраждане“ представя изложбата „Послание за небесност“ на Росен Кръстев. Сюрреализмът и наивът някак органично се сливат и организират един идеалистично настроен фигуратив. Темата е възторгът - от живота, красотата, липсата на злото и сливането на небесното и земното , казва галеристката Красимира Алексиева. Росен Кръстев е завършил..
„Национална служба за охрана. Спомени на Генерала“ е книга, която излезе наскоро и която бе повод нейният автор да бъде гост в предаването Клуб "Неделя". Тя е дело на най-дълго заемалия ръководния пост в НСО – генерал Димитър Владимиров. В продължение на 12 години и половина, между 1992 и 2004-та, той работи с трима български президенти: Желю..
В програма "Точно днес" разказваме за благотворителния концерт, който предстои в Пазарджик. Той се прави за втора година по идея на фондация Род. Концертът ще се проведе на 8 декември, от 14:30 часа в спортна зала "Васил Левски". Мотото на инициативата е " Да откриеш семейство за Коледа 2024 ". Тя ще събере изпълнители за каузата, в помощ на деца и..
В предаването за книги на Радио Пловдив на 2 3 . 11. 2023г. бяха представени следните заглавия: БНР подкасти · Преге - 23 ноември 2024 Рубрика „Напълно непознати“ Антон П. Чехов. И тъй, шаранът се побърка. 160 стр., тв. к., ок. 4а, Кръг, 2024. Жозе Родригеш душ Сантуш. Тайната на Спиноза. 512 стр., ок. 5А,..
Православната църква отбелязва днес паметта на Св. Климент Охридски. Той е един от учениците на Св. св. Кирил и Методий, средновековен български учен и първият епископ, проповядвал на старобългарски език. Основател е на Охридската книжовна школа. Българската православна църква го тачи като един от Светите Седмочисленици. Имен ден празнуват..