Имам чувството, че визитата на вселенския патриарх Вартоломей премина в поне три измерения: в контекста на отношенията с БПЦ и предстоящия събор в Истанбул /Константинопол/ през 2016 г, на БАН – основния повод за идването на Вартоломей, и на държавната реакция на това посещение с жестовете на приемане, неприемане и всичко останало. Това заяви богословът Мариян Стоядинов.
Темата е постоянна за вселенската патриаршия и взаимоотношенията й с нашите църковно отговорни личности, тема на постоянни претенции, но в същото време, дори от църковна гледна точка, мястото на тези паметници не е в музеите, а в църквите. Това всеки ще го каже, защото другото е временно решение., подчерта Стоядинов.
Вселенският патриарх каза, че те трябва да се върнат там, където им е мястото и народът очаква това. Обикновено обаче за такива изказвания важи правилото за реципрочност. Интересно е какво искат нашите държавници от него в замяна на връщането на светините. Тук сякаш ние се оказваме неподготвени.
Според Стоядинов цялото посещение на вселенския патриарх изглежда като импровизация, а не съгласувано между отделните институции. БАН, Светият синод са в голяма близост, на 1 минута пеша, а сякаш нямат връзка, реакциите им са несъгласувани и едните действат през главата на другите. Стоядинов нарече “гаф” поканата от председателя на БАН академик Стефан Воденичаров на един от най-видните представители на православието в съвременния свят, в чийто диоцез има поне 150 епископа /толкова са монасите в нашата църква. Вселенският патриарх бе поканен от председателя на БАН Стефан Воденичаров през главата на църквата, подчерта Стоядинов. Дори и да има политически мотиви в тази покана, това трябваше да направено умно, а не партизански. Ако човекът, който го е поканил, има намерение да поеме високи политически отговорности, той трябваше дори в организирането на тази визита да се представи на високо политическо ниво. Като аргумент за думите си Стоядинов посочи, че се е наложило и президентът да дава обяснения за случилото се.. Това е непрофесионализъм в дипломацията и акт на несъгласуваност.между институциите. Би трябвало да има предварителни разговори, а не постфактум да се дават обяснения, подчерта Стоядинов. Според него би следвало темата да бъде коментирана в Парламента много преди идването на вселенския патриарх у нас, а това не се е случило.
По думите на Стоядинов гърците и до днес имат претенции и към Британския музей и към Лувъра и това е нормално, но би следвало някой да заяви претенциите..и на реципрочен принцип и разговорът да бъде приключен веднъж завинаги. От чисто християнска гледна точка обаче мястото на иконите е в Църквата, подчерта Стоядинов. .Проблемът е в това, че между църква и държава няма обща политика, няма съгласуваност на нивата, които ни се иска и когато някой заяви претенции, всички започват да се оглеждат неловко, коментира Стоядинов. Много от темите, които днес се коментират у нас от представители на Църквата, изобщо не са в дневния ред на православието. Голямата тема на всички православни църкви от 100 години насам е да проявят съборно съзнание, но има много неотговорени въпроси по темите на Православието и на поместните църкви. Това е по-тревожният въпрос, че нашата църква не може да направи това, което други християнски общности ва в състояние да направят. Например Вторият Ватикански събор е анонсиран през февруари 1959 и е свикано заседание през 1962 г. Ние говорим за такъв събор от 1924 г. И досега – нищо. Такава е и темата за бежанците, които са обособени в своето етническо гето, за бежанците от Сирия, които имат нашето верско съзнание като мъченици и плащат за това. Всичко друго, е буря в чаша вода, заяви богословът Мариян Стоядинов.
В програма "Точно днес" на Радио Пловдив историкът доц. д-р Тодор Радев от Пловдивския университет припомня факти, история и подвиг - за Освобождението ни. Спират ли гласовете да сменим датата 3 март и да си изберем друга за Национален празник? Доц. Радев счита, че винаги трябва да се връщаме в нашата памет към великите дела на нашите предци...
От Ница до Пловдив, за обучението на българчетата зад граница – включване на Соня Щилова , която посвети десетилетие на българското неделно училище в Ница, Франция и учениците й, които проговарят и пишат на български език. Българското училище в Ница се казва "Родна реч" , то е създадено преди близо 10 години и обучава десетки малки ученици,..
Паметникът на освободителите на Бунраджика е открит през 1881 година. Проектът е дело на архитект Вокар. Днес до него ще се изкачат с шествие на свободата стотици пловдивчани, които почитат паметта на загиналите за свободата на България. „Строителството на паметника на освободителите започва през 1880 година и е открит през 1881 година...
В „Добро утро, ден!“ тази седмица ни гостува Лана Петкова, учител по йога, соционалитик, иконописец и може би една от най-известните украинки в Пловдив. Родена е в Харков, но преди 30 години любовта я води в града под тепета, където намира и своята реализация. Създава собствена програма, която кръщава Ланетика. Според Лана йога дава сила и..
Родители и ресурсни учители на деца с нарушено зрение настояват държавата да поеме ангажимент за адаптирането на брайлова азбука учебните помагала, които се използват в училище. Това е един от изводите от проведената в Пловдив кръгла маса, посветена на приобщаването на деца с увредено зрение в системата на средното образование, организирана..