Ислямът поне в близост, в нашия район е религия на завоеватели. Той няма как в своята история на завоевател да не развие радикални черти. И тук не става въпрос за Корана, много казват – четете Корана да видите, че нямало нищо. То не е въпрос до Корана, то е въпрос до по-сетнешното развитие под формата на ислямското право шериат и там вече психологията на завоевателя си казва думата, каза проф. Христо Матанов, историк, университетски преподавател и ексдиректор на Дирекцията по вероизповеданията.
Проф. Матанов коментира възможността за диалог между религиите, нещо, от което нараненият от конфликти и разделение свят все повече се нуждае , и дали е възможна мисията Различните религии като миротворци, а не като радикализирани терористи, и Божието име никога да не бъде използвано за оправдаване на омраза и насилие, както призова от Найроби папа Франциск ? И доколко религията, в случая, радикализираният ислям, е съществена част от засилващият се тероризъм? Или е предимно нагъл начин на употреба ?
Според него Много добре би било да е така както е казал папата в Найроби. Много добре би било, когато има такива неща, ние да се сещаме за религиозните ценности. Уви, за съжаление, радикалният ислям се използва от една група хора, които искат да подпалят света.
Обаче аз си задавам въпроса все пак трябва ли да си заравяме главата в пясъка и да не виждаме, че се радикализира само едната страна от този възможен диалог, или ако той се радикализира, защо самият ислям не намери вътрешни механизми, след като това не е присъщо уж на неговия фундамент да се разграничи от тези неща.
Проф. Матанов риторично попита: защо пловдивският районен мюфтия не каже „Аз нямам нищо общо с радикалния ислям” – публично обаче, а не в частен разговор.
С признанието, че може би е малко краен, тоя заяви: ислямът поне в близост, в нашия район е религия на завоеватели. Той няма как в своята история на завоевател да не развие радикални черти. И тук не става въпрос за Корана, много казват – четете Корана да видите, че нямало нищо. То не е въпрос до Корана, то е въпрос до по-сетнешното развитие под формата на ислямското право шериат и там вече психологията на завоевателя си казва думата.
След това в района наоколо, да кажем в арабския свят, има комплекси от колониалното минало на региона, който излива така да се каже в антизападни настроения срещу тези, които на времето са налагали колониален режим и са превръщали арабите във втора категория хора, т. е. има много причини, които се коренят както в самото развитие на исляма, така и в неговата историческа съдба през вековете, включително и в България. Ние, българите, напоследък престанахме да бъдем откровени със себе си. Все се заблуждаваме, че в България имало някакъв особен етнически модел – никакъв етнически модел няма. Това са измишльотини на една определена партия, за да оправдае своето съществуване. Има просто малко по-ниско самочувствие на групи от обществото, което външно изглежда като толерантност, но вътрешно то не е и трябва някаква искричка, за да може то да пламне. В това отношение аз съм доста обезпокоен.
Р. П.: Обезпокоително е положението и ситуацията на България, включително и в този последен конфликт между Русия и Турция, защото ние сме в зависимост някаква и връзки и с двете страни.
Х. М.: Да, така е. Едната е съсед – голям съсед със световна роля. Аз тук съм малко по-спокоен по отношение на този конфликт, слушах и анализатори, включително икономически и туристически анализатори, които не дават основание за радост, разбира се, но не и за особено напрежение. Съжалявам да го кажа, ние сме твърде малко, но когато атовете се ритат ние по-добре да не вземаме отношение нито към едната, нито към другата страна, защото не знаем какво стои зад този конфликт. Или поне аз не знам, може да има дълбоки анализатори или хора от службите, които знаят, но аз лично не знам дали става въпрос за пари, дали става въпрос за петрол, дали става въпрос за глобално противопоставяне, дали става въпрос, че руските самолети нямат системи за обозначаване „свой” – „чужд” и т. н., това не го знам, не мога да го знам, тъй като не съм специалист, но мисля, че България е далече от този конфликт или поне ми се ще да бъде така и всъщност, това, което се говори за трета световна война и щяла да започне 15-та война между Русия и Турция, извинявайте за израза, но ми се струват малко журналистически спекулации, които търсят теми, по които да се разсъждава, всъщност разсъждаваме във виртуална реалност.
Цялото интервю с проф. Матанов е в звуковия файл.
Компенсирането на бизнеса за цената на тока би помогнало, но за да бъдем конкурентни са необходими трайни решения и затова трябва да помислим за дългосрочни мерки. Това коментира изпълнителният директор на Тракия икономическа зона Пламен Панчев. Според него една от пречките са прекалено многото регулации, които има в Европа. По думите му..
С дефицити влезат в 2025 година голяма част от театрите в страната и това демотивира трупите, не позволява обогатяване на репертоара, притеснява публиката и злепоставя културните институти пред техните зрители и партньори - затова са единодушни директорът на Кукления театър Пловдив Петър Влайков и на Родопския драматичен театър "Николай Хайтов" Мариан..
Доказаните случаи на грип постепенно се увеличават, вече има хора, които се нуждаят от медицинско лечение. Това съобщи в програма "Точно днес" на Радио Пловдив епидемиологът от УМБАЛ "Св. Георги" д-р Христиана Бацелова. По думите ѝ пикът на грипната епидемия у нас е обикновено през януари, февруари, до средата на март. "На този етап нямаме..
Два нови кувьоза Dräger получи неонатологичното отделение на пазарджишката болница. Апаратурата е закупена със средства на лечебното заведение и ще бъде използвана за осигуряване на грижи за недоносени и новородени с нужда от специализирано лечение. Така закупените със собствени средства кувьози вече са 6, съобщиха от лечебното заведение...
„ Предвид екстремните условия в Лос Анджелис, където продължава да бушува пожар, засега е обявено, че до 13 януари Музеят „Гети“ е затворен “ – съобщи в интервю за Радио Пловдив доц. д-р Маргарит Дамянов от Националния археологически институт с музей при БАН . Той е куратор от българска страна на изложбата, в която са изложени и нашите..