Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Няма яснота за какво отиват парите ни за здраве

| обновено на 03.12.15 в 10:52

Ще има ли упреци от пациентските организации към здравното ведомство след приетия бюджет в НС. Разговор с Пламен Таушанов, председател на Българската асоциация за закрила на пациентите. 

Къде и колко са липсите, изчисляваме с адвокат Таушанов, който през тази година има поводи да подлага на градивна критика: реформата "Москов", както и средствата в НЗОК - за онкоболните пациенти, за хората с репродуктивни проблеми, за спешната помощ и т.н.

Р. П.:  Какво одобрихте и приемате ли тази рамка?

Пламен Таушанов: Аз още миналата година не одобри рамката на бюджета и го казах и в трите комисии – на финанси, социално и здравеопазване, тъй като ако приемем, че приоритет на здравеопазването е профилактиката и превенция на заболяванията, там няма никакво увеличение,  т. е. ние не профилактираме хората, те си продължават да боледуват, едва ли не нас това не ни интересува и започваме да се занимаваме - ау, колко болници има, колко да намалим от тях, ще намалим сега леглата наполовина и ще решим въпросите на бюджета. Аз не искам да гледаме нещата като бюджетни, като цифри, тъй като ако гледаме реално бюджетът, макар че се е увеличил уж с няколко там десетки милиони, реално спрямо други бюджети, които е имало в държавата, които са достигали до 4,3, сегашният е малък. Но това не е големият проблем. Големият проблем е за какво се дават тези пари, има ли източване от касата, което е доказано многократно и какъв е механизмът това да не се случи отново, т. е. да не изтичат 200 – 300 милиона и да не отиват за здраве.

Р. П.: Как да стане това, адвокат Таушанов, как да спре изтичането на средства от НЗОК?  Говорим и за прекомерно много частни болници, които се появиха, говорим и за свиване на леглата в същото време в държавните, тази диспропорция как?

П. Т.: Диспропорцията с появата на частните болници не е проблемът. Някой там ни бута в този проблем, който не е проблем, защото тъй или иначе частните болници в голяма част дават по-добро медицинско обслужване от държавните или общинските, тъй като те имат интерес – не някакъв абстрактен, а конкретният собственик и конкретният колектив за по-добро възнаграждение работят по-качествено и си обгрижват пациента. Това не е проблемът.

Р. П.: А къде?

П. Т.: Проблемът е в управлението изобщо, тъй като нямаме индикатори за качество, които да са приети към настоящия момент, имаме едни абстрактни пожелания в НРД. Нямаме приета наредба за измерване удовлетвореността на пациент – имаме намерения, имаме проект, но в този проект липсва тъй нареченото „информирано съгласие”, което да е реално в клиничната пътека. В клиничната пътека какво правим сега в болниците? Връщаме едно приложение 4, където нито информация, нито съгласие и го лекуваме и не можем да разберем как сме го лекували, защото пациента винаги се изписва с подобрение, без температура, което е абсолютно невярно. А когато почине не му се прави аутопсия и да се разбере има ли грешка, няма ли грешка, после идва пациентът и казва – искам да съдя този доктор и казвам – без аутопсия и обективно да се види от какво е починал пациента как ще го осъдите? Викам – вие може да искате, ама сте с вързани ръце и т. н., и т. н. Т. е. акредитират се лечебни заведения, които не дават при акредитацията информация колко са вътрешно болничните инфекции и как ще го акредитирате за отличен? Това са проблемите, които трябва да се решат и чак тогава като информираме пациента какви са неговите права в тъй нареченото „информирано съгласие”, което се прие още 2003 г. между другото...

Р. П.: Да, то и сега го има, като влезеш в болница разписваш.

П. Т.: Да, де, но какво разписваш? Разбирате ли с това информирано съгласие каква е вашата приемна диагноза, разбирате ли каква е окончателната ви диагноза, разбирате ли какви са методите за диагностика, кои са платени по касата, кои може да си доплатите от гледна точка на по-точната диагноза, кои са рисковете ако приемете този метод на лечение от другия, примерно открита хирургия и лапароскопска и  т. н.,  какви са усложненията, кой ви информира ежедневно или съответно при необходимост по процедурите искат постоянно вашето съгласие, не е въпросът, че подписвате някакви документи.

Р. П.: Подписваме, защото трябва да се вземат едни средства по едни пътеки и защото лекарите...

П. Т.: Да, де, но как ще измерим удовлетвореността на пациента като ние не сме го информирали какво трябва да получи и го питаме после доволен ли сте от лекаря, от сестрата или от баба ми? Това е. Така че нямаме индикатори за качество, нямаме информирано съгласие, получава се следният парадокс – вече пациентът си е влязъл и си е видял т. н. пациентско досие в касата, то не е пациентско досие, то е просто един запис и установява, че там му е написана диагноза шизофрения, която той няма. Обръща се към касата, имаме такива случаи многократно. Касата казва – ние това не можем да го оправим, медицински одит трябва да констатира – проверяват, да, 10 прегледа са емитирани, че са извършени с това лице, той никъде не се е подписал, сложили са му тази диагноза, дори лекарства са му отпуснали и в края на краищата нито касата, нито медицинския одит, който казва, вижте това е направено преди две години, ние до една година назад може да  извършваме проверки и той в момента си е с тази диагноза в касата и това никой не го пипа.

Р. П.: Това е симптоматично и страшно, което  говорите.

П. Т.: Не, това е реално, защото пациента не може сега да си получи обезщетение по застраховка „Живот”. А ние същевременно искаме пациента все повече здравно да се осигурява или не знам си какво.

Р. П.: Е, за да не плаща някой друг, който пие ракия, пуши, яде сланина и т. н., тази лексика...

П. Т.: Тази лексика колко ядат сланина няма да я коментираме, защото по-важното е какво по принцип яде пациента, българския пациент. Извършва ли се реална профилактика, има ли половин милион алкохолици, има ли? Някой да се занимава с тях? Ние се занимаваме с пушене. Е, добре, като се занимаваме с пушенето с акцизи и друго намаляло ли е пушенето? И като дойдат тези пари от акцизи за какво отиват?

Р. П.: Би трябвало и за здраве.

П. Т.: Да, би трябвало, обаче не е ясно. Освен онзи един процент, който трябваше да бъде за здраве и профилактика от акцизите и от хазарта да не би да отива там? Никой не дава отчет какво се случва.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията
Николай Гайдов, председател на Сдружение

Цената на меда трябва да е 20-25 лв. за килограм

Медът е третият най-фалшифициран продукт в света. В момента Китай доминира световното производство на мед. Вносът на мед от Китай и Украйна тревожи най-много българските производители, тъй като този мед често е с добавени захарни сиропи и не отговаря на стандартите на Европейския съюз (ЕС). За сметка на това обаче е по-евтин и подбива с цените..

публикувано на 10.02.25 в 16:58

50 души са потърсили Центъра за консултации при насилие

Адвокат Георги Баев обясни как работят Р егионалните центрове за консултиране при домашно насилие, в какъвто и той работи. Такива центрове могат да бъдат открити към всяка адвокатска колегия. В района на Пловдив има два - в Пловдив и в Асеновград. В тях има постоянни дежурни и след като пострадал се обърне към тях следва среща с адвокат, оформяне на..

публикувано на 10.02.25 в 10:09

ГЕРБ няма да подкрепи пределна надценка на храните

Като дясна партия ГЕРБ няма да подкрепи предложението на левицата за пределна надценка на основните хранителни продукти у нас – заяви в интервю за Радио Пловдив депутатът от Пловдивска област Цвета Караянчева . Народната представителка от ГЕРБ заяви, че ролята на държавата е да създава конкуренция и да подкрепя бизнеса. "Няма да..

обновено на 10.02.25 в 10:05

За първи път в България оперираха хранопровод с робот

В Пловдив лекарите имат сериозен успех в роботизираната хирургия, за уникалната операция разговаряме с  д-р Анастас Чапкънов , д.м., ръководител на клиниката по гръдна хирургия в УМБАЛ Каспела.  За първи път в България с помощта на роботизирана система DaVinci беше извършена животоспасяваща операция от този вид. От Каспела определят като и..

публикувано на 10.02.25 в 09:53

"Добро утро, ден!" с журналиста от БНТ Димитър Димитров

Тази седмица слушаме истории, разказани от журналиста от БНТ Пловдив Димитър Димитров. Репортер, който се чувства еднакво сигурен когато отразява инциденти, протести, избори, военни и исторически събития, но и когато говори с рибари и ловци, които го покоряват с колорит и автентичност. Идва от Велико Търново и остава в Пловдив, реализирал своето..

обновено на 08.02.25 в 07:15