Марк Зукърбърг дарява 99% от акциите си във Фейсбук, равняващи се на 45 милиарда долара. Създателят на най- мощната социална мрежа обяви решението си заедно с вестта за раждането на дъщеричката му Макс. Що за социален феномен е филантропията днес- по темата разговаряме
Как ви се струват жестовете на щедрост?
Харалан Александров: Струват ми се много оптимистично. Изглежда възникна такава мода. Разбира се, тя в саксонската традиция много отдавна съществува. Някои от най-емблематичните, най-големите индустриалци са и най-големите филантропи – Рокфелер и Карнеги са най-известните имена, както и Форд и т. н. Почти няма голям капиталист от 19-ти и началото на 20-ти век в Америка, който да не дарява част от богатството си за обществени цели. Като случаят с Карнеги е системата от обществени библиотеки в Америка – това, което в българския случай са читалищата, се дължи на неговата щедрост. Има такова почти религиозно очакване, религиозна норма в протестантския свят, че богатството е нещо, което ти е дадено не просто за тебе, не, за да му се радваш, то е знак свише, че дължиш нещо на обществото. И в този смисъл голяма част от преразпределението преминава през волята на дарителя и се спестява необходимостта държавата да изземе във вид на данъци особено при прогресивните данъчни системи огромна част от богатствата се изземат иначе и ги раздават. Разбира се, това преминава през най-големи бюрократични процедури, една голяма част от тях се похабява и хората, които често се чувстват ограбени, има доста доказателства за това, представете си, че печелите 1 милиард, от който ви вземат 90 % или 80 % при прогресивна данъчна система. Така че дарителството позволява на човека, създал богатството да го контролира в много по-голяма степен. Неговата воля се разпростира и върху начина, по който ще бъдат похарчени тези пари и може да се каже, че това е начин да запазят контрола си върху богатството, което иначе ще бъде обобществено или национализирано.
Р. П.: От гледна точка на спестяване на данъци и въобще финансовата система, а...
Х. А. Не просто, не просто. Така или иначе тези пари няма да останат. Те ще бъдат похарчени по някакъв начин за някакви проекти, програми. Въпросът е дарителят дали ще има контрол върху това или контрол ще има държавата.
Всеки човек иска да има влияние. Хората, които са успели да забогатеят до такава степен, сигурно вече го имат. По-скоро те искат да повлияят върху развитието на света. Аз абсолютно директно приемам заявката на тези хора, в частност на Зукърбърг, че иска света да е по-добро място за децата му. Не може един високоинтелигентен човек, какъвто очевидно е той, и повечето много богати хора, да не вижда, че света е дебалансиран. В един свят, в който има малцина изключително богати и огромна част бедстващи хора няма как да е стабилен и да функционира добре, той неизбежно ще бъде разтърсван от революции, напоследък от тероризъм, както виждаме. Един много циничен прочит би бил, че много богатите предпочитат да са малко по-малко богати, но да живеят в свят, в който са по-малко мразени. Защото никой не иска да има социална революция и да дойдат бедните, гладните и озверели хора да му вземат не само милиардите, но и душите, както най-често става, т. е., осъзнавайки взаимосвързаността си, системната взаимозависимост на хората в нашия все по-сложен и труден за разбиране свят най-прогресивните умове, които очевидно са и най-предприемачески в този случай, избират да инвестират, да социализират, така да се каже, успеха си през дарителството.
Р. П.: Как се връщат тези инвестиции в промяна на света, в манталитети, на образование?
Х. А.: Има много наблюдения върху това какво се случи с огромните ресурси, които Джордж Сорос инвестира в Източна Европа, тъй като съм бил част от „Отворено общество”, познавам много добре програмата и това, което се случи е, че неговата мечта за отворено общество се сблъска не само в България, но тук е много видимо, с дълбока подозрителност, той е почти емблематичен за част от конспирацията, която се опитва да контролира злонамерено развитието на България, мисля, че много малко хора разбраха истинските му мотиви, мисля че парите по един или друг начин бяха разхитени и усвоени не, за да се случи промяната, а за да се поддържа статуквото. И въпреки извън съмнение големите ползи, които доведе в няколко сфери парите на фондация „Отворено общество”, обществото ни не е отворено в степента, в която би искал да то види Сорос – това е съвсем сигурно.
И други много богат човек, който имам удоволствието да познавам е Дж. К. Роулинг – авторката на „Хари Потър”, която през една благородна и много симпатична организация, която инвестира в извеждането на децата от институции, до голяма степен направи изключително сложната политика на деинституциализация в България. Така че за нейните пари мога да кажа, че бяха добре похарчени.
Всички тези хора и може би с това трябва да приключим разговора, бидейки богати извън всякаква мярка, трудно е да си представиш милиардите...
Р. П.: Като реално съществуващи...
Х. А.: Да, да, са абсолютно наясно, че те няма какво повече да си купят и как да ги усвоят освен, за да променят света. Т. е. отношението към парите на богатите е много различно от това на средната класа и на бедните. То започва да става по някакъв начин неизбежно идеалистично, започват да ги разглеждат по-скоро като инструмент да оставят следа след себе си и да направят нещо добро. Все пак не забравяйте, че човешкият живот е ограничен и че въпреки обещаващите новини за присаждане на човешка глава, досега рядко живеем повече от 100 – 110 г. Така че няма как в един живот да похарчи такова богатство и това, което човек иска да направи, движен от стремежа си да остави отпечатък върху света, е да остави добър спомен след себе си. Аз абсолютно разбирам и вярвам в благородните и идеалистични намерения на много богатите, те по необходимост стават идеалисти просто, защото това е огромна отговорност да притежаваш толкова много пари.
Режисьорът и университетски преподавател с богат изпълнителски и постановъчен опит в областта на сценичните и екранни изкуства Петър Одажиев гостува в рубриката в седмицата от 18-ти до 23 ноември. Той е завършил НАТФИЗ “Кр. Сарафов”, София, специалност кино и ТВ режисура. Впоследствие завършва магистратура по арт мениджмънт в Ню Йорк...
Все повече започва да се утвърждава идеята, че блокирането на политическия процес в България е заради т.н. "домова книга", това мнение изрази в програма "Ден след ден" политологът Георги Киряков. Според него целта е да не се възможност на хора различни, от лансирани от ГЕРБ и ДПС-Ново начало да бъдат министър-председатели. Каква е..
Румъния и България могат напълно да се присъединят към европейското Шенгенското пространство с отворени граници от януари 2025 г., съобщи унгарският вътрешен министър Шандор Пинтер на неформалната среща на вътрешните министри България, Бумъния, Австрия и Унгария в Будапеща. Окончателното решение ще бъде взето през декември. Юлиана Николова от Портал..
"При 20 години посетих лаборатория в Института по демографски изследвания "Макс Планк" в Германия, където работех. Там имаше много интересен експеримент - понеже хората живеем стотина години, а те искаха трябва да се изследват моделите на живот, на смъртност, зависимостите статистически и математически, изследваха зелени еуглени. Мисля си, че ние тук..
България я чака неизбежен режим на тока тази зима заради недостиг на електроенергия, това предупредиха от Българския енергиен и минен форум. Те изпратиха декларация до всички политически партии в 51-то Народно събрание с призива да не се допусне политическата криза да прерастне в енергийна. "Не ми се иска да се връщаме в 80-те години на ХХ век, но е..