През 1610 година френският крал Анри ІV е убит и, макар никой да не иска подобно нещо от него, епископ Ришельо изпраща от Лусон на вдовицата Мария Медичи декларация за вярност. С тази и други подобни стъпки, в следващите години той печели доверието на кралицата и Кончино Кончини, неин фаворит и любовник.
Ришельо първо заминава с нея, после се оттегля в Лусон, но недоверието на краля към него е голямо и той го праща в Авиньон. Там Ришельо се отдава на религиозни писания, но след две години Мария Медичи бяга от замъка и застава начело на опозиционна партия. Ако иска да предотврати голяма катастрофа, кралят трябва да се помири с майка си, затова вика Ришельо и го праща с мисия за сдобряване. Тя е успешна, сключен е договорът от Ангулем, според който кралицата е свободна и част от властта и е възстановена, включително мястото в кралския съвет – а с това започва и истинският политически възход на Ришельо.
Музика от времето на Ришельо
През 1621 година умира най-близкият съветник на Луи ХІІІ – дук де Люин. Ришельо пък е избран за директор на Сорбоната, а малко по-късно получава и кардиналската шапка. През 1624-та става член на кралския съвет и прави интриги срещу неговия председател, който в края на краищата е арестуван за корупция. Веднага след това кардинал Ришельо става пръв министър на Франция и, въпреки сложните отношения с краля, който изобщо не му вярва, но пък вижда, че интересите им съвпадат напълно, остава на този пост до смъртта си през 1642. Наследен е от приемник, когото сам посочва – кардинал Мазарини. Година след това умира и Луи ХІІ, заменен от Луи ХІV, кралят-слънце, при чието управление идеите на Ришельо за голяма и силна френска държава, определяща съдбите на континента, напълно се реализират.
Музика от времето на Ришельо
Когато кардинал Ришельо поема властта, той има пред себе си две основни цели. Във вътрешен план иска да централизира държавата и да засили властта на короната, а във външен – да намали влиянието на Хабсбургите и Франция да стане водеща европейска сила. Проблемите пред първата цел са свързани с хугенотите и с феодалната система. За няколко години той до голяма степен се справя и с двете.
Първият пряк конфликт, пред който се изправя Ришельо обаче, е кризата в северната италианска провинция Ломбардия. Тъй като не иска да допусне засилване на испанското влияние там, католическият кардинал най-безсрамно, според мнозина, подкрепя протестантите швейцарци, в опита им да опазят стратегическата долина Валтелина. По-нататък този тип религиозно „предателство”, плод на политически прагматизъм, става основен елемент във външната му политика изобщо. Но Ришельо гледа навътре и през 1626 издава едикт, с който нарежда всички замъци, освен онези, които служат за защита от външни врагове, да бъдат разоръжени и да се разрушат фортификационните им съоръжения, позволяващи на благородниците да вдигат бунтове и да се чувстват в безопасност, дори когато се бият срещу краля.
Така кардиналът си навлича омразата на голяма част от аристокрацията и това му влече доста заговори и бунтове впоследствие. Той обаче е непреклонен. А също е по-добре подготвен от своите противници. За да дърпа добре конците на управлението, параноичният Ришельо иска да знае всичко. Той разгръща широка шпионска мрежа, следи не само европейските владетелски дворове, но и важните обществени играчи в самата Франция.
Другата битка, която води, е срещу протестантите. Забележете обаче, действията му не са свързани с религията, а само с политиката. В онзи момент хугенотите са силна общност, която се ползва с големи привилегии според Нантския едикти, добре въоръжени са, а на всичкото отгоре се бунтуват срещу краля и получават подкрепа от подлите британци. Основната им крепост е Ла Рошел и, за да се смаже съпротивата им, градът трябва да бъде унищожен.
Музика от времето на Ришельо, 15.02
Още с идването си на власт кардинал Ришельо си дава сметка, че няма флота, а така велика сила не се става. В Средиземно море Франция има десет галеона, а в Атлантика – само рибарски кораби. Ришельо харчи доста пари от хазната, но за 3 години, при обсадата на Ла Рошел, в океана той вече има на разположение цели 35 модерни бойни кораба и още около 50 в строеж. Бъкингамският херцог иска да предотврати възможността Франция да стане голям британски съперник по море, затова подготвя армада, която да закара помощ за хугенотите в Ла Рошел.
Този опит е неуспешен, а победната битка ръководи лично Ришельо, навлякъл червените си кардиналски одежди върху бронята. По-късно пък, за да отблъсне други английски опити и да се притиснат защитниците на крепостта максимално, той най-подло нарежда да бъде изградено защитно съоръжение по море пред самия Ла Рошел. Това става с помощта на техника, приложена още навремето от Александър Македонски - стари рибарски корита се откарват на правилното плитко място, пълнят се с чакъл и пясък, а върху оформилата се дига се слагат оръдия. След това вече кардиналът може спокойно да подложи крепостта на дълга обсада, вместо да щурмува с цената на много жертви.
Когато през 1628 година обаче крепостта пада, Ришельо не избива малцината останали нейни защитници, не ги кара да си сменят вярата, нито върши други подобни глупости. Не, той само изпраща в заточение за 6 месеца някои от водачите на бунта, но не докосва другите и с пръст. Нещо повече - препотвърждава правото на религиозна свобода във Франция, предвидено в Нантския едикт, суспендира само някои политически права на хугенотите и иска от тях вярност към краля.
Музика от времето на Ришельо, Псалм, 22. 30
След Ла Рошел Ришельо сключва мирен договор с Англия, но има още няколко епизода, свързани с укротяване на хугенотски бунтове, най-вече в Южна Франция. С тях той се справя с лисича хитрост, остър политически нюх и прагматизъм, твърдост и последователност, но без излишно прескачане на границите. Обаче другият голям френски противник по онова време – Хабсбургите, изобщо не спи и смята да използва вътрешните размирици за свои цели. След кратък сблъсък с испанците в Италия, кардинал Ришельо прибягва към познатата тактика.
По онова време в Европа тече тъй наречената Тридесетгодишна война, а Франция отчаяно се нуждае от мир, за да реши вътрешните си проблеми и да се подготви за основния сблъсък, който, така или иначе предстои. Така че Ришельо сключва договор с протестанта Густав ІІ Адолф на Швеция и му помага финансово, за да води той войната срещу католиците Хабсбурги на територията на днешна Германия. По подобен начин кардиналът използва и протестантските войски от Нидерландия и Германия, но, в края на краищата, до открита война между Франция и Испания все пак се стига.
До последните си дни Ришельо се занимава с нея, като превесът на Франция с времето става все по-видим. Последният епизод от войната, в който Ришельо участва, всъщност е свързан с интрига – Сен-Мар, фаворит и сексуален партньор на Луи ХІІІ, когото преди това самият кардинал му е пробутал, сключва предателско споразумение с испанците, заговорът е разкрит, Сен-Мар е обвинен и екзекутиран. Здравето на самия Ришельо обаче е силно разклатено. Месец по-късно той е на смъртен одър, но убеждава краля да назначи за негов заместник кардинал Мазарини, който всъщност реализира докрай основните цели за възхода на Франция, заложени от Ришельо.
„Моят господар, моят съдник, който съвсем скоро ще ме съди: моля го с цялото си сърце да ме осъди, ако някога съм имал друго намерение, освен добруването на религията и държавата” – моли се преди смъртта кардинал Ришельо. Трудно е да се каже дали и доколко молитвата е искрена или е поредната негова лукавщина. Неслучайно самият папа Урбан VІІІ е доста недвусмислен, като казва: „Ако има Бог, надявам се Ришельо за всичко да си плати. Ако няма Бог, на Ришельо силно му е провървяло.”
Кой обаче знае по какво точно Бог съди хората? Я си представете, че със заслугите си към кулинарията, за която измисля ножа за хранене, принципа да се смесват храните в една чиния, а не да се поднасят отделно, както и заради създадените редица добри рецепти, той вече е изкупил много от греховете си. Или го е направил с литературното си творчество, не много известно сега, но на ниво в епохата на класицизма и във връзка с което недосегаемият иначе Ришельо изпитва трепети и вълнения като всеки обикновен човек.
А може би ще му се отчете и факта, че издига театъра от улицата и го вкарва в двореца? Или пък че създава прочутата Френска академия на богоизбраните, която вече четири века е център на литературния живот, независимо дали човек приема или презира нейните оценки. Искам да кажа, че може би кардинал Ришельо приживе има шпионска мрежа дори там, горе и като знае чрез нея каква е най-голямата заслуга пред небесните порти, погрижил се е да си я осигури още тук, долу.
Музика за сватбата на крал Луи ХІІІ, 5.33
Известната наша режисьорка документалистка Адела Пеева ще получи специален „Златен ритон“ на тазгодишното издание на фестивала, чийто домакин е Пловдив от 13-и до 19-и декември. Тази награда се връчва за първи път на форума за документално и анимационно кино, а Адела Пеева от своя страна никога не е била отличавана с най-престижната..
Галерия „Възраждане“ представя изложбата „Послание за небесност“ на Росен Кръстев. Сюрреализмът и наивът някак органично се сливат и организират един идеалистично настроен фигуратив. Темата е възторгът - от живота, красотата, липсата на злото и сливането на небесното и земното , казва галеристката Красимира Алексиева. Росен Кръстев е..
„Национална служба за охрана. Спомени на Генерала“ е книга, която излезе наскоро и която бе повод нейният автор да бъде гост в предаването Клуб "Неделя". Тя е дело на най-дълго заемалия ръководния пост в НСО – генерал Димитър Владимиров. В продължение на 12 години и половина, между 1992 и 2004-та, той работи с трима български президенти: Желю..
В програма "Точно днес" разказваме за благотворителния концерт, който предстои в Пазарджик. Той се прави за втора година по идея на фондация Род. Концертът ще се проведе на 8 декември, от 14:30 часа в спортна зала "Васил Левски". Мотото на инициативата е " Да откриеш семейство за Коледа 2024 ". Тя ще събере изпълнители за каузата, в помощ на деца и..
В предаването за книги на Радио Пловдив на 2 3 . 11. 2023г. бяха представени следните заглавия: БНР подкасти · Преге - 23 ноември 2024 Рубрика „Напълно непознати“ Антон П. Чехов. И тъй, шаранът се побърка. 160 стр., тв. к., ок. 4а, Кръг, 2024. Жозе Родригеш душ Сантуш. Тайната на Спиноза. 512 стр., ок. 5А,..