Къде се намира страната ни по скалата на еврооптимизма и европесимизма и как резонират политическите катаклизми на нагласите ни в балкански контекст. По темата разговаряме с политолога Първан Симеонов след като „Галъп Интернешънъл“ изнесе данни, че най-проевропейски настроени след проведено проучване в 14 членки на ЕС остават Румъния и България със съответно 85% и 82%.
Симеонов подчерта, че високата доза еврооптимизъм не е само при българите, защото ако една трета от заявилите позицията си страни са за напускане на ЕС, все пак две трети от тях се обявяват за оставане в него. Но ако Великобритания е на кантар, това е доста тревожен сигнал в контекста на предстоящия референдум там.
Симеонов подчерта, че за еврооптимизма на румънците и българите може да се каже, че ЕС продължава да бъде за нас онова, към което сме се стремили, за което мечтаем и откъдето идват парите. В такива изследвания обикновено най-ентусиазирани са онези, които мечтаят, а най-притеснени - онези, които имат какво да губят. Обяснението е съвсем просто – ЕС е нужен за България и Румъния, докато в редица западни общества започват да се замислят дали пък ЕС е нужен за техните страни.
Според Симеонов политическата 2016-та е започнала още през декември 2015-та година с оставката на министър Христо Иванов, с опозиционната риторика на Радан Кънев, с драматизма на раздвояването на ДСБ и с раздвояването на ДПС, което може да се окаже наистина такова, но може да се окаже и маргинализация на Лютви Местан.
Това е най-интересният въпрос, който трябва да бъде проследен, защото досега е имало вече няколко неуспешни опита за създаване на алтернатива на ДПС по-близка до Анкара, отколкото е самото ДПС. Този път обаче случаят е различен, защото Местан е депутат, при това гласовит депутат, заедно с него има и други депутати, което означава, че този още неясен политически проект вече има свое парламентарно представителство. Перспективите за политическия живот в страната след процесите на противопоставяне в ДПС са доста неприятни. Неприятно е една формация да монополизира този вот и това е сигнална лампа за всички, които не успяват да намерят път към този електорат, заяви Симеонов.
Цялото интервю с Първан Симеонов може да чуете в звуковия файл.Мерки за подобряване на дисциплината в училище и за по-активното участие на родителите в тези усилия предлага Синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа". Те включват по-активното участие на родителите в тези усилия. "През последните няколко години анализирахме, че ситуацията в българските училища е много трудна по отношение на мотивацията на..
Няма причина токът да се спонсорира от държавата, тъй като никои не е направил нещо, което следва да бъде компенсирано. Компенсационни действия се предприемат, когато определени субекти предприемат действия в полза на държавата или по задължение, което държавата им е вменила да изпълнят. Това коментира Никола Янков, съдружник във..
За протестите от близкото минало и протестите днес говорим в програма "Ден след ден " на 10 януари. На тази дата през 1997 година е кулминацията на протестите срещу правителството на БСП, а площадът пред парламента става арена на сблъсъци и напрежение. Разговаряме с участник в тогавашните протести, а и в днешните - настояващи за правосъдна реформа..
Компенсирането на бизнеса за цената на тока би помогнало, но за да бъдем конкурентни са необходими трайни решения и затова трябва да помислим за дългосрочни мерки. Това коментира изпълнителният директор на Тракия икономическа зона Пламен Панчев. Според него една от пречките са прекалено многото регулации, които има в Европа. По думите му..
С дефицити влезат в 2025 година голяма част от театрите в страната и това демотивира трупите, не позволява обогатяване на репертоара, притеснява публиката и злепоставя културните институти пред техните зрители и партньори - затова са единодушни директорът на Кукления театър Пловдив Петър Влайков и на Родопския драматичен театър "Николай Хайтов" Мариан..