Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Не повече от 700 легла са излишни в Пловдив и областта

2 000 болнични легла трябва да бъдат съкратени в пловдивските болници след 1 април, когато ще влязат новите правила  за сключване на договори по клинични пътеки с НЗОК. Твърдението е на народния представител от РБ д-р Димитър Шишков.

46 болници в Пловдив и областта ще трябва да "замразят" леглата, така че да излезе вярно сложното уравнение. Повече пресмятания  за Пловдив правим с д-р Иван Маджаров, председател на Българската болнична асоциация и член на УС на БЛС на национално ниво.

Д-р Маджаров подчерта, че при преговорите с НЗОК за Новия рамков договор лекарите ще договарят по-добри обеми за пакетите: болнична и доболнична помощ. Тази година няма да има лимити за лечебните заведения, заяви д-р Маджаров. Лимити ще има само за РЗОК по места, отчитат при преговорите лекарите.

Иван Маджаров: Аз съм започнат с картата донякъде, защото участвах в работната група, която я изготвяше, не, защото е публикувана, тя все още не е публикувана за обществено обсъждане. Наистина, когато завърши работата на областната комисия по здравната карта по методиката, която беше спусната от министерството, трябваше около 2200 легла  трябва да бъдат потребностите по-малко, но по време на работата на тази комисия в София националната се оказа, че всъщност голяма част от леглата в Пловдив са достатъчно натоварени от пациенти от Южна България и от самата област Пловдив и общо взето предвиждането е, че ще се окаже, че не повече от 700 легла са излишни в област Пловдив за активно лечение.

Р. П.: 700 легла – предимно в кои отделения, д-р Маджаров?

И. М.: Предимно в общото хирургични и в някои специализирани терапевтични отделения като гастроентерология, ревматология. Аз бих казал, че равномерно са разпределени между различните специалности като разбира се такива, които са централни за Пловдив и за Южна България, за региона като съдова хирургия, гръдна хирургия, детска хирургия там няма излишък.

Р. П.: Да чуем сега заявеното от доц. Шишков.

Димитър Шишков: Мога да кажа, че трябва да бъдат съкратени 2000 легла – хиляда хирургични и хиляда съответно интерна медицина – вътрешни болести. На база много пре-пре болници направени. Вижте, ако имате един милион вие няма как да харчите два. Касата има едни определени пари, за тези пари тя трябва да осигури здравеопазване за всички хора.  Най-важното да се сключи договор с една болница това е да има комплексност в лечението или всяка болница да има разкрити почти всички отделения. Това значи болници, в които няма АГ,  в които няма детски болести най-вероятно ще бъдат малко по изтеглени назад, ако останат пари съответно да се сключи дотговор с Националната здравна каса. Има опасност за Пловдив, където Пловдив и областта Пловдив имат 46 договора болници, имат договори с касата, което е пълен абсурд. Другият голям абсурд е, че ние сме на първо място в света по брой многопрофилни болници за активно лечение – цели 360 и няколко.

Р. П.: Д-р Маджаров, чухте какво каза доц. Шишков. Можете ли да му опонирате по някакъв начин, защото вашите сметки казаха 700 легла трябва да се съкратят в Пловдив и в областта, а той казва две хиляди болнични легла?

И. М.: Аз също казах, че това е информацията, която всички знаем от приключилата работа на областната комисия по здравната карта. Според коефициентите, които бяха спуснати трябваше да бъдат съкратени, не съкратени, а трябваше да бъдат като излишни около 2200 легла. Но пак подчертавам, данните, които имам са от комисията за изработването на националната здравна карта, където се оглеждаха потребностите не само на областта, а и на региона, а регион Пловдив включва и област Смолян, Пазарджик, Кърджали. Там съответно се приложи малко по-различен подход. Огледаха се всички лечебни заведения и тяхната натовареност, до каква степен използват леглата си, какви операции или каква по тежест дейност извършват и се оказа, че те имат своето място – голяма част от тях, затова цифрата се сведе до около 700.


Р. П.: От тук следва ли, че д-р Шишков разполага с малко по-стара информация, за да информираме нашите слушатели, защото вчера дадохме цифрата две хиляди болнични легла, сега вие казвате 700 легла.

И. М.: Тази информация няма как да се знае предварително, защото преди два дни приключи работата на работната група към националната комисия и дори все още не е имало заседание на цялата национална комисия за национална здравна карта, за да бъдат изнесени тези данни. 

Р. П.: Няма да се съкращават болнични легла, само ще се преобразуват – това пък каза вчера министър Петър Москов. Как да коментираме тези думи, какво стои зад тях, вие как си ги обяснявате, как ще ги преобразуваме примерно тези 700 легла?

И. М.: Всъщност никой административно няма да принуждава лечебно заведение да преобразува легла. Просто тази година за пръви път се въвежда финансиране на три пътеки за долекуване. Те дават възможност при изпълнение на по-ниски изисквания от страна на персонал и апаратура, да бъде финансирано едно отделение или цяло болнично заведение, където тъй или иначе в момента са затруднени да осигурят персонал. Досега нямаше такава възможност, затова всички болници се стремяха да бъдат за активно лечение. Това ще се случи вероятно на доброволен принцип. Финансирането по тези пътеки не е лошо доколкото вървят преговорите между здравната каса и Лекарския съюз. Толкова за леглата за долекуване, за останалите легла, там, където лечебното заведение реши, че ще се задържи никой не може да бъде принуден да закрие свои легла.

Ние разбираме стремежа на министерството и д-р Шишков го каза да се осигури комплексно лечение на българските пациенти, но не трябва да забравяме, че част от качеството е всъщност възможността пациента да избира. Много е важно да се запази тази възможност, пък макар и след класиране на лечебните заведения. Всъщност аз разглеждам бъдещата здравна карта, която скоро ще бъде готова, като един инструмент в ръцете на директора на РЗОК и съответно инструмент, който да не позволява безконтролното откриване на лечебни заведения.

Директорът на РЗОК по никакъв начин не е задължен да не сключва договор с някой. Ако прецени, че средствата, които са разпределени за област Пловдив, са достатъчни и може да се справи с тях, спокойно може да сключи договор с всички лечебни заведения и да запази правото на пациентите за избор.

Р. П.: Благодаря ви. Д-р Иван Маджаров – председател на Българската болнична асоциация.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Кметът поздрави пловдивчани за Рождественските празници

Кметът на Пловдив Костадин Димитров поздрави пловдивчани с настъпването на светлия християнски празник Рождество Христово. В обръщението си той пожелава на всички здраве, благоденствие и мир. "Коледните празници са време на топлина, споделени мигове и добрина. Време, в което се обръщаме към семейството и приятелите си, споделяме надежда и търсим..

публикувано на 23.12.24 в 14:59

Планове с неизвестен край (част 1)

Училището насърчава децата да са винаги прави, на всяка цена. Но ще им се налага да взимат решения в несигурна среда. В този епизод опитваме да дадем някои насоки за запълване на тази празнота в образованието и възпитанието на децата. В два последователни епизода гостува Весислав Илиев, който споделя опит като ментор от образователната програма за..

публикувано на 23.12.24 в 12:50

И светът, и България се нуждаят от баланс и ценностно съгласие

Тази година е като продължение на предишната, а предишната на предходната и това е лошата тенденция на инерция от Ковид кризата насам, определи доцентът по социология Алексей Пампоров. В глобален план има тенденция на преподреждане, в която за съжаление и "добрите" също показват липса на морален интегритет. Видя се, че светът не е черено - бял. За..

публикувано на 23.12.24 в 10:44

Главен инспектор Димитър Бришимов в "Добро утро, ден!"

Димитър Бришимов  е главен инспектор в пловдивската пожарна и началник на сектор "Пожарогасителна и спасителна дейност". Професионалист, който вече 30 години е в професията, която го среща с бедстивята и с човешката трагедия, но и благодарност. В петте части на разговора ще чуем истории за огън и вода, за бедствия у нас и за мисиите на..

обновено на 21.12.24 в 14:07
Михаил Кръстев

Имаме проблеми с управлението на публичните финанси

Политическата ситуация и парите на държавата. В очакване на редовен кабинет ще сте стигне ли до приемане на бюджет?  Къде са основните проблеми в предложената рамка и кои са най-големите финансови рискове пред страната ни? Коментарът е на  Михаил Кръстев , изпълнителен директор на Съюз за стопанска инициатива – част от Националния съвет за тристранно..

публикувано на 20.12.24 в 09:50