Оставката беше изненада само за министър Танев

Аз уважавам министър Танев като личност, но като управленска функция и практика в министерството,  имаше огромни пропуски. Оставката е изненада само за министър Танев,  коментира поисканата от премиера оставка на образователния министър Танев историкът  проф. Пламен Павлов.

Проф. Павлов, който е университетски преподавател, специалист по история на  Византия и  средновековните балкански държави,  и е  между съставителите на  учебници по история,  коментира като правилно действие на Борисов поисканата оставка: Бойко Борисов беше прав да сложи край на тази драма, която изправи на нокти огромни пластове от обществото. Градове като Калофер, Сопот, Карлово бяха готови на бунт. 

Министърът и най-близкия му екип създадоха ненужна драма, като причиниха травма на обществото. Което доказва, че то е будно, и че не му е безразлично кой какво иска да го учи менторски как сме живели. Това е ненужно.

Не бива да се насаждат национални комплекси, но и да се смята, че българи и мюсююлмани са живели братски е дълбоко неверно. Имало е и преследване и кланета и неравноправие, както и еничарство. Не всички български деца са ставали еничари, някои са оставали като роби.  Професорът каза, че от 15 до 18 век, неравноправието в Османската империя е факт. 

Според професор Павлов, големият проблем в съвременните учебници, и не само в тези по история, е водещата нишка на нихилизъм.

А за конкретния спор по термините "турско робство", "съжителсто", или" османско владичество", проф. Павлов каза:  В тази програма това със „съжителството” е просто един фрагмент. Но той понеже не е корестно поднесен, не е обяснен, поставен е в някаква такава куха среда доведе до тази реакция и аз изобщо не обвинявам хората, които реагираха така. Никъде там не е казано, че робството се заменя или владичеството със съжителство. Но и самият министър в своите тълкувания потвърди подобно подозрение. Той каза, че винаги е мислел за робство и в крайна сметка прехвърли топката по неговия любим маниер, пък и на други хора, на някой друг. В крайна сметка министерството трябва да заема твърди позиции, трябва да има свое мнение. Или да речем той да поставя срок на историците от БАН за 28 дни да кажати други такива нелепи административни фикции. Не може историците от БАН или да речем от СУ, или от Пловдивския или Великотърновския университет, трябва да има консенсус. Такъв консенсус има. Дали ще се нарече „владичество” или в един по-метафоричен план „турско робство” отдавна е едно и също.

За  позицията на други историци като  проф. Матанов, и проф. Божидар Димитров, които са за " османско владичество" а не за "робство", проф.Павлов смята, че, то също не е лишено от смисъл. Наистина нито Левски, нито Раковски, нито Ботев са били роби, нито нашите прадеди са се чувствали роби, особено що се отнася до 19-ти век, когато вече в Османската империя макар и трудно има реформи, има известни права. 

Обаче от 15-ти до 18-ти век неравноправието е факт. Трите синджира роби са факт, те не са само емоция, робските пазари са факт даже и след Априлското въстание. И тук не е въпросът да се връщаме към старата марксистко-ленинска трактовка за обществените строеве – робовладелски, феодален, капиталистически, комунистически, а да погледнем, че наистина в Османската империя робството е разрешено така, че да се използва термина „робство” съвсем не е неправилно. 

Но наистина национални комплекси не бива да си насаждаме сами, но да се смята, че това е някакъв архаизъм и че  в Османската империя всички живеят като братя това е дълбоко невярно. И именно тук терминът „съжителство” или изразът „съжителство” предизвика такова негодувание, защото излиза, там се поставя умишлено един акцент как мюсюлмани и християни живеят като братя. Имало е разбира се случаи да живеят много добре, но има и кланета, има и преследване, има отвличане на момичета в  поробените земи – открадва се българско момиче и се потурчва или се помюсюлманства, казано по-коректно, ако не го чака смърт. И това в самите османски документи го има, самите султани го забраняват няколко пъти, което показва, че предишните забрани никой не ги спазва. Така че неравноправието, робията, тиранията я има. Иначе Ботев не би казал, че има турска тирания, турска робия, таз турска черна робия и не би казал Чинтулов „доста робство и тиранство”.

Той заяви,  че коректният термин, от научна гледна точка, е " османско владичество", но паралелно с него,  както и той го прави, може да се използва  и "турско робство". Професорът  припомняйки, че робството в Османската империя е било  разрешено. И припомни:  че на всеки пет години, а в някои периоди и на всеки  три години са отнемани по десетина хиляди български деца – момчета и то най-красивите, най-силните и са превръщани в роби. Не всички от тях стават енирачи. Голяма част от тях остават просто безплатна работна ръка на бейове, на най-различни хора.  Така че тук системата си е абсолютно робовладелска, както ще да я наричаме, разбира се, тя в 18-ти век не функционира. 

Обикновено в тези критики се казва, че като дошли тук руските войски т. н. братя-освободители заварили българите да имат триетажни къщи, да живеят. Това е факт, но това е след реформите в 19-ти век. Но както са идвали австрийските войски 17-ти – 18-ти век заварват землянки и купища от човешки черепи, каквито всъщност имаме и в Априлското въстание, и в Любенова махала, и в Аджар – Свежен и т. н., тъй че да не загърбваме една част от истината в името на друга.

Аз до голяма степен и затова се чувствам обиден, че с неадекватните си действия, че министъра и неговите най-близки сътрудници просто създадоха една драма, която беше напълно ненужна и причиниха една травма на обществото. От една страна обществото показа, че е будно, че не му е безразлично кой какво менторски да го учи, от друга страна обаче това си е травма, съгласете се.

Цялото интервю с проф. Пламен Павлов е в звуковия файл.