Хубавите идеи ще могат ли да се осъществят от д-р Москов ?

Позволете ми като човек, който вече е извън политиката да оставя политическата коректност и хубавите фрази и да кажа самата истина. Всъщност, нямам идея как със здравната карта може да се приведе към нуждите на населението  нещо директно и да се стимулират лекари / както определи целта на Националната здравна карта настоящият здравен министър Москов/ .Истината е доста по-простичка – тя се гради в това, че, което е казвал и самият д-р Москов много пъти, че в България има прекалено много болници, заяви бившият здравен министър д-р Стефан Константинов.

Бившият здравен министър д-р Константинов направи сравнение със страните от Европа, от което се вижда, че болничните легла са на едно много прилично равнище – те някъде около средноевропейското гравитират, обаче ако видим брой лечебни заведения ще видим, че сме на челно място в класациите.

 Тези болници естествено трябва да бъдат захранвани с пациенти и това можем да го видим в ръста на хоспитализациите през последните десетина – петнайсет години как почти се удвоиха, стигнаха и минаха 2 милиона души годишно и ако не бяха въведени тези рестриктивни бюджети, в смисъл на болницата да се дава една точно определена сума, от която повече да не могат да мърдат, вероятно щяха да бъдат тази година с още 100 – 200 млн повече. Това явно е проблем и това налага въвеждането на здравната карта, която всъщност винаги е присъствала в нашите закон и никога не се е изпълнявала, тя била като един хвърчащ текст, че има такава здравна карта, с която държавата осъществява държавна политика, но всъщност държавата никаква здравна политика не е осъществявала. И цялата работа сега се върти около това как ние да спрем ръста на тези болници.

Това, което в момента се предлага и което д-р Москов няма как да го каже е, че когато на една болница в регионите, където има повече болнични легла се откаже договор със здравната каса пред нея ще има два варианта – или да преструктурира дейността си към някакви форми на продължително лечение или да спре да същестува, защото ясно е, че извън здравната каса тя няма по никакъв начин как да оцелее.

Д-р Константинов постави като важен акцет въпроса за това, кой ще плаща при евентуално преструктуриране  

С уточнението, че още не е видял здравната карта,той добави по темата за избора, който ще прави  здравната каса:   Все пак аз наистина не съм видял здравната карта, до вчера вечерта тя не беше поставена на сайта, но пък има една друга наредба, която стои за обществено обсъждане, по какъв начин там, където има повече болници, ще си избира касата с кого да сключва договор, между другото гр. Пловдив е един от градовете, който попада под тази хипотеза, там ясно е написано, че ще се дава приоритет на големите болници, с високи нива на компетентност и ако погледнем от тази гледна точка веднага виждаме, че примерно в Пловдивска област най-уязвими ще бъдат малките общински болници, които пък и харчат най-малко пари. И ако това наистина стане точно по този начин, всъщност целите, с които се предлага здравната карта, може и да не се изпълнят, може и да не се изпълнят, защото ние може да съкратим и да унищожим няколко малки болници, а в същото време да се появят една – две големи, които да имат десетократно над тях разходи да калкулират на здравната каса.

Р. П.: А не са ли застрашени и големите болници, в големите градове, тъй като те са много?

С. К.:   Реално има такава опасност, защото всъщност ако погледнем харчовете в болничната помощ и накъде се насочват инвестициите, д-р Москов също много често казва, че всичко досега е било пазар, бизнес и т. н., ще видим, че всъщност инвестициите се насочват там, където са високи плащанията и ако това е сериозен проблем той винаги може да бъде модифициран с модифициране на съответните плащания. Аз не виждам в здравната карта, поне не съм чул до момента да се говори за някаква регулирация на скъпоструващите дейности.

Р. П.: Грешен ли е подходът на здравната карта, която определя необходимия брой на легла в отделните райони на страната, които да бъдат финансирани от здравната каса,  ограничава  ле се дейността в пазарна среда? Финансовият дефицит в системата всъщност идва от погрешните финансови стимули, които се дават от здравната карта и няма да се реши този проблем.

С. К.:  Аз да откривам сега една дискусия, която според мен е много ясна дали здравеопазването е чисто пазарна дейност или не, това е доста да се връщаме назад, ясно е, че няма начин да почива на чисто пазарни принципи. Ако искаме да почива на чисто пазарни принципи тогава трябва да направим нещо много по-просто – трябва да синхронизираме пазара, трябва да направим няколко здравни каси, защото в крайна сметка хората са тези, които трябва да определят тези неща. Значи вие ще трябва да отидете да си изберете кой да ви осигурява, пък този, който ви осигурява той ще си избере с кой да сключи договор. Ако имахме една такава система, да, здравната карта щеше да бъде абсолютно ненужна, тя щеше да ни трябва да един кратък период от време, когато да има нужда да предпазим определени болници да не бъдат закрити, защото пазарът както значи голяма конкуренция, качествени услуги и печалба, пазарът по същия начин значи и фалити. 

Нали знаете какво ще случва ако в даден град, където има една единствена болница, болницата фалира? Т. е. дискусията пазар или нещо друго е доста изкуствена. Няма начин, аз подкрепям самата идея на д-р Москов и здравната карта или селективното договаряне, защото при наличието на една единствена здравна каса няма как да избягаме от това нещо. Другото нещо ако ние не го направим по този начин да има все пак някакви критерии било то чрез легла или по някакъв друг начин да е направено, ние ако нямаме такива критерии, оставаме на варианта надзорният съвет на касата да определя – ето ви на вас 50 млн, ето ви на вас 80 млн в зависимост от това кой колко е натиснал, кой колко политически връзки има т. е. минава всичко на една изключително непрозрачна процедура. Така че според мене при сегашната ситуация с една здравна каса няма начин - министерството, д-р Москов е принуден да го направи това нещо, за мен големият въпрос е дали хубавите идеи, които аз подкрепям по принцип, дали хубавите идеи ще могат да се реализират, първо, дали те ще имат правилната визия да ги доведат до края, и, второ, дали ако се стигне до определено недоволство, защото наистина ще се ударят някакви интереси, да защитят тезата си.

Р. П.: Конкретно – кое приемате и определяте като хубаво в известното в тази национална здравна карта?

Цялото интервю с д-р Стефан Константинов е в звуковия файл.