Борисов е единственият премиер, който има задна скорост

"Не би трябвало в една нормална държава с върховенство на правото, премиера да може да коли и да беси по този начин и в едната, и в другата посока. Би трябвало, когато има някакви нередности и „витаят съмнения”, защото това му е фразата, която напоследък се използва, за да се спират обществени поръчки" - коментарът е на макроиномиста Георги Ганев. Поводът спрените напоследък обществени поръчки.

С Георги Ганев разговаряме и за проекта на няколко анализаторски центъра, който  представя информация за КТБ от възникването на банката до фалита й.  Един от първите документи, публикувани на сайта - "КТБ - Какво се случи?" показва как още от 2010 година има доклад, който показва, че крахът е можел да се предотврати. 

Георги Ганев: Това е доклад на БНБ – един надзорен тип доклад, в който още през 2010 г. става ясно, че редица от сериозните проблеми на банката, които в крайна сметка доведоха до нейния колапс четири години по-късно, са били всъщност са били, хайде не изцяло известни, но видими за надзора на Българска народна банка още през 2010, което означава, че най-вероятно е имало някакво пространство за действие от страна на този регулативен в случая на България и надзорен орган, за да бъдат предотвратени  неблагоприятните развития.

Р. П.:  Всъщност, един документ, който потвърждава проспиването, друг е въпросът как то ще бъде окачествено като следствие на некомпетентност?

Г. Г.: О, да, това наистина е съвсем друг въпрос. Основната идея, както вие казахте, сме се събрали в този проект хора, които по-аналитично се опитваме дори и така скучно академично да гледаме на явлението КТБ, ние в никакъв случай не се опитваме да търсим някакви виновни, да разпъваме на кръст някакви зли хора, които са направили нещо. Нашият основен интерес е да проследим това явление – явлението КТБ, което както казахте е най-големият фалит в историята на България – засега, да се надяваме и завинаги, да го разгледаме от гледна точка на това къде има провал на държавни институции в задачата, първо,  да не се допусне развитието на това явление и, второ, да се управлява неговия колапс, когато той се случи, т. е. идеята е как можем да се поучим от гледна точка на изграждането на държавните механизми, за да не се случва това следващ път.

Р. П.: Вярвате ли, че през толкова много анализи има воля различна от тази на гражданското, на професионалното, на анализиращото общество КТБ да не се повтори или да

Г. Г.: Аз съм сигурен, че някъде подобна воля има, въпросът е тя дали може да свърши работа, дали е достатъчна, за да се противопостави на бъдещото развитие на подобни явления. Защото ако човек примерно прочете един Румен Аврамов, което препоръчвам горещо всекиму, въпреки че книгата е дълга, казва се „Комуналният капитализъм”, ще види как плячкосването на банките, на БНБ, изобщо на българските публични финанси е старо хоби на българите и изобщо не става въпрос за нещо ново. Дори имаше по-миналата година в Стопанския факултет на Софийския университет цяло едно представяне на студенти в моя курс по пари и банки, където се правеха паралели между този фалит на КТБ и много други фалити в българската история, включително на банки специално, изобщо не е някакъв уникален случай и много често в България се получава така, че именно публичншите институции, които са призвани да бранят обществото от развитието именно на подобни проекти, а такива винаги ще се правят опити да се развиват, това никога няма да спре, въпросът е публичното пространство да получи имунитет, публичният интерес да получи средства за защита срещу такива попълзновения. Това е, което 130 години липсва в България, та се опитваме да видим защо и как да го поправим това.

Р. П.: Вашият изследователски интерес накъде ви води? Кое е това, което не е издърпано като нишка, а би дало повече информация?

Г. Г.: Към момента ние все още събираме информация, т. е. още не сме тръгнали  да правим т. н. дедукция от цялата събрана информация точно накъде ще се види. Моето подозрение е, че ще окаже накрая, че този проект успя да се развие в тази супер огромна форма и именно поради това хипертрофиране той в крайна сметка колабира.

Р. П.: Доколко смятате за полезни тези данни, които се появиха за депозитите в БНБ...

Г. Г.: И за кредитите, да, донякъде...

Р. П.: И кредитите донякъде, въпреки, че това е по-важното и любопитното?

Г. Г.: Е, само се надяваме да се публикува този доклад на „Алекс партнърс”, който може би ще даде повече светлина. Любопитно е да знаем откъде са били средствата в банката от момента, в който тя наистина се е разраствала, след което да може да предлага тези високи лихви, защото в последния момент, в последната снимка държавните предприятия не изглеждаха като голям депозитор в нея, но ние знаем, че в един период от нейното развитие те бяха ключовия ресурс.

Р. П.: А това са нашите пари!

Г. Г.: Да. Но така или иначе това е страната на привличането на средствата. Страната на пласирането и какво се е правело с тези вече привлечени средства е също ключово важни и то също така е важно в динамично развитие и  доколкото пласмента на средства винаги е по-дългосрочно отколкото привличането в една банка, евентуално този доклад може да е много полезен, за да видим точно тези взаимни зависимости, за които и вие споменахте. Този доклад има една много ясна и тясна цел – и тя е да бъде полезен на синдиците в събирането на вземания на банката. Най-ценното в него ще бъде тези кредитополучатели, които са знаели, грубо казано, че всъщност тези пари няма да се връщат и ще се опитват да се прикриват така, че да излиза, че не дължат на банката и задачата на тези форенсика както им се казва, е всъщност да открият начин да бъдат хванати тези, които се правят, че нищо не дължат на банка, за да върнат парите. Но очевидно това, когато се прави то е признак на тоя тип проект, явления, каквото е КТБ, това не точно пирамида, думата пирамида не е подходяща в случая, но е един такъв проект на преразпределяне на ресурси, включая много силно  публични ресурси и в това отношение ще бъде интересен, защото тези неща няма как да са станали случайно – това прикриване на кредитополучатели, за което този доклад също е ключово важен. Но пък и това е голямата причина той да е секретен, защото ако си ги хванеш тези хора, по-добре те да не знаят, че си ги уловил.

Р. П.: Искам да ви попитам и за последните акции, които правителството прави в опита си да се отграничи от всяко подобрение за „мръсни ръце” в обществени поръчки, как преценявате тук шамарите, които раздаде тук Бойко Борисов по дебели обществени поръчки.

Г. Г.: Чисто политически изобщо не се чувствам достатъчно компетентен, за да коментирам, защото съм макроикономист, това какъв политически сигнал е тази очевидна за всички смяна в поведението и в действията на премиера, ми е трудно да преценя. Има най-различни хипотези, с колеги говоря и не могат да се спрат конкретно на някоя. Това, което мога да кажа е, че не би трябвало в една нормална държава с върховенство на правото, премиера да може да коли и да беси по този начин и в едната, и в другата посока. Би трябвало, когато има някакви нередности и „витаят съмнения”, защото това му е фразата, която напоследък се използва, за да се спират обществени поръчки, би трябвало да има, връщаме се пак на тази тема, действащи публични обществени механизми, държавни, защото в България всичко сме свикнали държавата само да правим, които да се задействат и да не допускат да витаят съмнения. А да се събуди прероден някакъв премиер и той да вземе нещата в своите ръце или ако случайно не се събуди прероден или минал през катарзис, да не вземе нещата в своите ръце. Не така действа една модерна държава с върховенство на правото.

Р. П.: Чисто икономически сигнал, включително и към инвеститори, доколкото въпросът и това, което казахте не съдържа отговор, но какъв би бил, какво казват тези действия сега?

Г. Г.: Тези действия, не знам. Моята интуиция е, че просто, че премиера счита, че е прекрачил някои граници, които не би трябвало да прекрачва и се опитва да даде заден. Трябва да се признае на Бойко Борисов, че в годините на прехода той е единственият български премиер, наистина го подчертавам това, единственият, който има задна скорост. Когато поне по неговите разбирания види, че е направил твърде от нещо, може да връща назад. И това трябва да му се признае. Иначе отново – би трябвало да сме държава, в която какво става  и здравето на публичните средства, които се изразходват за какво ли не, нали 40 процента от създавания от българите национален доход се преразпределя през държавата – никак не е малък процент, въпреки че в някои други държави се разпределя и повече, но там са други и премиерите, и съдебните системи, и парламентите, и партиите, и всичко е друго, не би трябвало той – един човек, да решава. Това просто няма как да доведе до добри резултати.