Младият Пловдив чете с малката Рая и Георги Господинов

В рамките на програмата „Младият Пловдив чете“  в Конферентната зала на НБ „Иван Вазов“ ще се състои среща с писателя Георги Господинов и неговата дъщеря Рая Господинова.

Радио Пловдив: Как минават тези четения?

Георги Господинов: Тези четения мен винаги ме зареждат, защото отиваме, без да познаваме децата, без дали са чели книжката и би им харесала и когато отидем там виждаме едни деца, които вече са нарисували свои собствени сватби на животни и неща и са написали свои собствени истории. И става дума за камилочайничета, жирафи, Айфелова кула, които се женят и какво е станало – те си имат свои версии, свои рисунки. И това е най-хубавото, срещите минават с това, че децата искат да прочетат и техните истории, имат много въпроси към Рая, Рая в началото е винаги леко притеснена, и  така – става като между връстници среща.

Р. П.: Да, едно вълнение между малките човеци. Кажете ни Рая какво първо написа.

Г. Г.: Първо беше „Крокодил и диван”. Ние си стояхме една есенна вечер, тя беше на шест години и тя предложи тази игра – какво ще стане ако оженим крокодила и дивана, защото имаме един голям плюшен крокодил и тази вечер мислим да го вземем и този крокодил си стои върху дивана от много време и така се роди първата история – „Крокодилът, който се оженил за дивана” и от там тръгнаха всички следващи истории.

Р. П.: С какво ви изумяват децата, не само Рая?

Г. Г.: Имахме наскоро една среща в едно софийско училище и си казах след това, че какво чудо е, че днес след всичко, което се случва тук и след цялата агресия се раждат такива деца – прекрасни, любопитни, будни, жадни за измисляне. Те просто измислят непрекъснато. На мен ми трябва време и усилия, за да измисля нещо, което те на момента измислят, на момента избухва в тях. Така че си казах – може би това е добро, въпреки нас тези деца имат свой път, свое въображение и това, което минималното се изисква от нас е да не им го отнемем прекалено рано. Това се опитваме с нашата книжка и те да измислят, защото те се палят много лесно и много хубаво.

Р. П.: Вие как бихте се описал – като баща, който помага на Рая да пише?

Г. Г.: Аз само я следвам и общо взето се опитвам да не преча. То е толкова естествено при тях, че ние наистина не трябва да им пречим. Просто те имат нужда да чуят, че сме любопитни към тях. Аз съм само ухото, което е готово да чуе историите, които тя ще си измисля ей така – просто ще хвърля във въздуха. Както и всички деца. Бяха написани прекрасни истории след тази книжка и аз се надявам, че можем да ги съберем тези истории на децата и да направим следваща книжка.

Р. П.: Кой от вашите разкази или кое от вашите произведения ви връща най-много в детството?

Г. Г.: Всъщност се оказва, че във всяка от книгите ми темата за детството е централна. Има един разказ „Обащиняване”...

Р. П.: О, много е хубав този разказ!

Г. Г.: За момченцето, което си търси баща, от един дом за сираци и го намира в дървото, в кучето и във всичко друго, но не и в хората, всичко друго откликва някак си на желанието да бъде баща.

Р. П.: Да минем към прекрасния свят днес и сега – какво пише Георги Господинов, идва ли нещо на дневен ред?

Г. Г.: Ако питате какво предстои да издам – да, веднага ще кажа току що завърших моята стихосбирка и сега тя ще е в ръцете на художника и след това в „Жанет 45” ще излезе вероятно тази пролет.

Р. П.: Как се казва тя?

Г. Г.: Заглавието поне засега е „Там, където не сме”.

Р. П.: А за Рая, какво ви се иска за Рая – разкажете ни върху какво се вълнува тя след сватбите. Може ли да ни издадете?

Г. Г.: Тя се вълнува разбира се най-много от животни. Има си определител на птиците и тук ходи и разпознава птиците в града, много иска да има куче като всяко дете, ако не куче – котка и изобщо всичко, което е свързано с животните, с разни енциклопедии и другото, което обича е да чете. Мисля, че към момента чете малко повече от мене и аз я карам да ми разказва, за да наваксам и аз.

Р. П.: Моята дъщеря чете приказки, а Рая?

Г. Г.: Рая с тъга чете едни преразказани за деца шекспирови пиеси, „Муминтролите” мисля, че дълго време й бяха най-любимите й герои и книга, и разбира се, мина наскоро и  през „Хари Потър”.

Р. П.: И поканата към пловдивчани от Георги Господинов и Рая -как звучи?

Г. Г.: Тази вечер, в 17 ч, деца, майки и бащи каним, защото нашата идея е, че измислянето на приказка е обща работа, че там няма малки и големи и ние ще донесем, ще покажем този крокодил, ще разкажем как се роди книгата и дори ще вземем тези листа втора употреба, на които на шега започнахме да рисуваме, за да ги покажем и ще дам някои малки задачи за измисляне на сватби между животни на децата там.

Р. П.: Рая стана на девет, а книгата е писана, когато е била на колко?

Г. Г.: Когато беше на шест.

Р. П.: Чакаме ви в Пловдив. Писателят Георги Господинов пред Радио Пловдив за срещата с пловдивчани заедно с дъщеря му Рая. За играеща книга, измислена, когато Рая още няма 6, а баща й е на 7 пъти по толкова, че и отгоре. Книга, която ви казва "хайде, сега сте вие".