Всички неща са интересни и важни – еднакво интересни и еднакво важни, защото наблюдаваме, участваме в една доста голяма промяна. Онова, което наричаме статукво е под страшен натиск отвсякъде – отвън, отвътре, от граждани, от вътре, хора от самите институции, коментира българският Политикон политологът проф. Евгени Дайнов.
Той прогнозира, че след няколко години в парламента ще управляват други партии, а не тези в момента.Голяма част от тях ще бъдат нови партии – това е очевидно за политици и политолози. Социолозите мерят това, което е било вчера. Политическият анализ вижда какво ще стане след време и затова са всичките тези нови партии. Това не е случайно – надушва се във въздуха, че сега направена партия ще има огромен шанс да бъде някоя важна партия след няколко години.
На сега : Реалната власт в страната се държи от партия ГЕРБ. Тя замества в последните години държавните институции. Ако искаш нещо да ти се свърши ходиш в партията, а не в държавата – както беше едно време, преди 1989 г. Всичко това води до два видими резултата – първо, защо всички изведнъж правят партии и движения, инициативи и пр.? Защото се усеща, че статуквото и тези партии, които са в момента са в края на живота си. И всеки се опитва да се позиционира така, че след три – четири – пет години, когато тези изчезнат, новите партии съответно да поемат щафетата нататък.
Проф. Дайнов казва, че опитът за концентрация на власт води до рязкото отслабване на властта. След местните избори ГЕРБ си втълпиха, че могат да съсредоточат цялата власт в свои ръце, на едно място, което в ситуация, когато имаш демокрация, в България има демокрация, всъщност опитът за концентрация на власт води до рязкото отслабване на властта. И то се видя – няма ред в държавата, има цели изоставени региони, по пътя се саморазправят с бухалки и т. н.
За новите политически проекти със стари лица : На мен всички заявки за нови партии са ми интересни, защото ние не знаем като теглим чертата след няколко години коя ще е успешната. Значи опитът на Радан Кънев да направи ново широко политическо нещо е интересно, защото такова нещо вдясно отново нямаме. Опитът на Кадиев да направи нещо, което да не е посткомунистическо поне по заявка вляво е също интересно, защото ние нямаме реална левица в България и никога не сме имали, винаги сме имали някаква посткомунистическа партия, която след няколко опита да се европеизира не успя. При Лютви Местан е интресно дали този опит за разцепление на ДПС ще бъде първия, който ще успее и ще форматира там нещата. Така че от тази гледна точка всички тези опити са интересни, но като теглим чертата след години ще видим кой е успял всъщност. А за Реформаторския блок в този момент аз не виждам как ще може да се яви заедно на някакви избори в края на годината.
За широко коментираната тема за заплахите за национална сигурност: Заплахи за националната сигурност винаги има и те особено се усилват в моменти, когато властта очевидно е слаба както е в момента в България, и когато основните носители на властта са очевидно уплашени, както е в момента в България и сега всеки, който иска да бърника на наша територия гледа крайно внимателно, и като види признаци за отслабване, засилва натиска естествено. Естествено, че това винаги се е случвало в геополитиката, откакто има държави. И като добавим и съвременните рискове – бежанци, войни и т. н. фундаментализми всякакви, да, има тежки рискове за националната сигурност.
Проф. Дайнов коментира и създаването на парламентарната комисия за проверка на турска и руска намеса в политиката на България: Тази комисия не беше отговор, тя беше недоносче по самата си формулировка – как ще нарочваш две държави и само тях ще разследваш. Ако ще правиш комисия прави комисия по принцип за всякакви намеси. Защо си вкарваш таралеж в гащите – моментално да се скараш с две доста силни държави? Това беше някаква недомислица, някакви вътрешнопарламентарни игри, но така се заиграха в парламента, такива сделки сключват всички, че като че ли са загубили чувството за реалност какво става отвън. Така че тази комисия беше безсмислена и крайно опасна от самото си начало.
Въпросът за доказването на картели в България няма да се реши, докато е тази власт, категоричен е политологът. За да се случи е необходима културна и институционална революция.
Цялото интервяю с политолога проф. Евгени Дайнов е в звуковия файл.
В това е убеден юристът и журналист Мишо Гръблев, който в програма "Точно днес" коментира темата за споделеното родителство и желаните промени в българското законодателство, чиято цел е децата да растат с двамата си родители. В Деня на бащата той припомни, че бащите в днешно време имат все по-голяма роля в отглеждането и възпитанието на децата в..
Класическата иконография на Рождество Христово се оформя още през 5-6 век. Два са водещите аспекти в нея - божието въплъщение и претворяването, обновлението, което спасява целия свят, обяснява иконографът Елена Дигбоюшка. През годините тя се е сблъсквала с различни образци на изображението на Рождество Христово – едни икони са с повече..
"Коледа за мен е съчетание между духовното и земното. Съчетание между самото Рождество, което е един от основните камъни в християнството и земното, защото е имения ми ден. Преди всичко обаче Коледа за мен е миризма на горящ пън, студ навън и щастието, че сме всички заедно". Така описа своите усещания на 25 декември именика Христо Коликов,..
Кметът на Пловдив Костадин Димитров поздрави пловдивчани с настъпването на светлия християнски празник Рождество Христово. В обръщението си той пожелава на всички здраве, благоденствие и мир. "Коледните празници са време на топлина, споделени мигове и добрина. Време, в което се обръщаме към семейството и приятелите си, споделяме надежда и търсим..
Училището насърчава децата да са винаги прави, на всяка цена. Но ще им се налага да взимат решения в несигурна среда. В този епизод опитваме да дадем някои насоки за запълване на тази празнота в образованието и възпитанието на децата. В два последователни епизода гостува Весислав Илиев, който споделя опит като ментор от образователната програма за..